Решение № 3535 от 01.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3535 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100502715 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20207140/03.11.2021 г. по гр.д. № 55965/2020 г. по описа на СРС, 87 състав са отхвърлени предявените от М. П. А. против Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ искове с правно основание чл. 511, ал. 3, вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 24000 лева, като част от сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на нейния брат – К.П.С., настъпила от ПТП, причинено по вина на водача на товарен автомобил Мерцедес, модел 1840 LS 36 с рег. № 61 К 15250 и полуремарке MAKSIMA с рег. № 61 К 15251- Гьокхан Кахриман, чиято гражданска отговорност е застрахована от дружество „GUNES“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 11.11.2020 г. до окончателното й плащане, както и на сумата от 1546,67 лева, като част от сумата от 5155,56 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 25.03.2020 г. до 11.11.2020 г. като неоснователни, като М. П. А. е осъдена да заплати на ответника сумата от 3192 лева с ДДС – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25169473/25.11.2021 г., подадена от М. П. А., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че неправилно съдът е приел, че не е налице дълбока емоционална връзка между ищцата и починалият й брат, тъй като този извод бил в противоречие с приетите фактически обстоятелства. Поддържа, че свидетелката С. Я. дала смедения за наличието на особена близост между ищцата и починалия й брат, надхвърляща традиционната, тъй като тя била породена от трагично събитие в тяхното детство, а именно – смъртта на тяхната майка. Установявало се, че ищцата поела грижите за брат си до задомяването му като заместила майка му. От показанията на свидетеля М.Й. се установявали негативните преживявания на ищцата в резултат на смъртта на брат й. Тези доказателства били посочени изрично от съда, но не били обсъдени, още по-малко анализирани при формирането на правните съображения и е пропуснато да се направи обосновка на връзката на тези доказателства с предмета на делото.

Предвид на обстоятелството, че били посочени доказателствата, обосноваващи особена емоционална връзка между лицата и данни за преживените болки и страдания, но крайният извод на съда бил в обратна посока, липсвали мотиви и било допуснато съществено процесуално нарушение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25177750/17.12.2021 г., подаден от Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

С Определение № 20004169/15.01.2022 г. е оставено без уважение искането на М. П. А. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Против определението е подадена частна жалба вх.

№ 25008857/07.02.2022 г., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с молбата за изменение на решението в частта за разноските е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Неправилно съдът бил присъдил възнаграждение по втората представена от ответника 2 фактура, тъй като не било направено искане за присъждането им. Били присъдени разноски, чието присъждане не било поискано. В този смисъл било направено искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение до размерът, който е поискан от ответника, а не било направено възражение за прекомерност на адвотаското възнаграждение. Освен това, поддържа, че размерът на възнаграждение следва да е пропорционално спрямо предполагаемото увеличение на иска, което в крайна сметка е заявено в помалък размер. Моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло.

В отговора на частната жалба Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ поддържа, че обжалваното определение е правилно. Посочва, че не е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, направено до приключване на устните състезания. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното определение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 55965/2020 г. по описа на СРС, 87 състав е образувано по искова молба, подадена М. П. А. против Сдружение „Н.Б.Б.А.З., с която са предявени искове с правно основание чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 515, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцата твърди, че на 23.05.2018 г. около 07.10 ч. товарен автомобил Мерцедес, модел 1840 LS 36 с рег. № 61 К 15250 и полуремарке MAKSIMA с рег. № 61 К 15251 се движел по автомагистрала Тракия в посока гр. София в най – дясната от трите ленти за движение и в района на 3-ти километър на магистралата скоростта на товарния камион била около 92 км.ч. Поради виновно поведение на водачът на товарния автомобил Гьокхан Кахриман причинил ПТП с движещият се пред него микробус Мерцедес Конекто с рег.

№ СА **** РК, при което била причинена смъртта на К.П.С., брат на ищцата.

Твърди, че между нея и починалият й брат е имало установена трайна и дълбока емоционална връзка. След смъртта на тяхната майка през 1966 г. М. поела изцяло грижите за своя брат като била изцяло ангажирана с ежедневното осигуряване на храна и чисти дрехи и така поела ролята на 3 заместващ родител до задомяването му (за период от 10 години). Двамата прекарвали заедно празниците, виждали се често и осъществявали непрестанна връзка и контакт по телефона до смъртта на К.С.. Твърди, че след смъртта му преживяла шок, изпаднала в дълбоко състояние на скръб и мъка. Имала проблеми със съня, спряла да се храни, ежедневно била с високо кръвно налягане. Поддържа, че стойността на справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 80000 лева, от които претендира 24000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 24000 лева, представляваща част от обезщетение в общ размер на 80000 лева, както и сумата от 1546,67 лева, представляваща част от 5155,56 лева – обезщетение за забава за периода от 25.03.2020 г. до 11.11.2020 г. Претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Сдружение „Н.б.на а.з.“, с който оспорва предявените искове. Оспорват твърдението, че между ищцата и починалия в резултат на ПТП е възникнала дълбока и емоционална връзка, която да обосновава възникване на основание за заплащане на обезщетение. Поддържа, че лице извън определения кръг лица с ПП № 4/1961 г. и ПП № 5/1969 г. лица може да получи обезщетение по изключение и то когато е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт интензивни по степен и продължителни във времето болки и страдания, каквито не са установени по делото. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и представени доказателства за извършването им.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 506, ал. 2 от Кодекса за застраховането 4

Н.Б. на Б. А.З. е представително национално бюро за Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки и държавите, подписали

Многостранното споразумение, като изпълнява и функциите на компенсационен орган и извършва плащания в случаите, предвидени в чл.

515 от Кодекса за застраховането. В чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва, когато бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата.

Предвидено е, че претенцията на пострадалото лице може да бъде предявена пред съд само, ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция, отказало е плащане или пък увредения не се е съгласил с размера на претенцията (чл. 511, ал. 3 от Кодекса за застраховането). В конкретния случай, НББАЗ е отказал плащане на обезщетение с мотив, че към претенцията не са представени доказателства или документи, доказващи съществуването на дълбока и трайна емоционална връзка с починатото лице, както и за търпените в резултат на настъпилата смърт болки и страдания.

Доколкото НББАЗ е сезиран с искане и е постановен отказ предявеният иск се явява допустим като процесуално и материално легитимиран да отговаря по него е НББАЗ.

Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи настъпване на ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на водач на МПС, по отношение на когото има действие задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки на ЕС и причинените на ищците неимуществени вреди.

Не е спорно между страните, а и се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от Гьокхан Кахриман в резултат, на което е причинена смъртта на 5

К.П.С.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите експертизи. По делото се установява, че с присъда по нохд № 217/22.10.2018 г. по описа на Софийски градски съд Гьокхан Кахриман е признат за виновен за причинената по непредпазливост смърт на К.С.. Присъдата с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд относно извършеното престъпление, участието на обвиняемия в него, характерът и размера на вредите, причинени от престъплението. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Доколкото причинените неимуществени вреди, в резултат на престъплението не са включени в предмета на доказване в наказателното производство, то те следва да бъдат установявани чрез допустимите от ГПК ред.