Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 28.03.2024, Районен съд - Дряново

Съд
Районен съд - Дряново
Дело
Гражданско дело 441/2023
Вид
Решение № 36
Подписан
28.03.2024
В сила
11.05.2024
Състав
Мариета Спасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Дряново, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20234220100441 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид :

Кумулативно предявени субективно и обективно свързани искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Т. Х. Д. основава исковата си претенция на обстоятелството, че работила в ответното дружество на длъжност “чистач”. Посочва, че със заповед № 36/ 23.08.2023г. на работодателя трудовото правоотношение било прекратено. Посочва, че във връзка с работата си не била получила заплатата си за м. април и май 2022г., както и за м. май, юни, юли и август 2023г. След прекратяване на трудовото правоотношение се дължало обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ за уволнението по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на една брутна заплата, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 6 дни неизползван годишен отпуск за 2023г. Дължала се и законната

(мораторна) лихва върху тези суми.

Твърди, че се дължат следните суми за работна заплата на основание чл. 128, т. 2 от КТ чисти (без удръжки) за м. януари 2022г. – 45,78 лева, за м. февруари 2022г. – 80,09 лева, за м. март 2022г. – 145,61 лева, за м. април 2022г. – 714,26 лева, за м. май 2022г. – 727,54 лева, за м. ноември 2022г. – 162,58 лева, за м. декември 2022г. – 160,96 лева, за м. януари 2023г. – 784,46 лева, за м. февруари 2023г. – 54,77 лева, за м. март 2023г. – 175,78 лева, за м. април 2023г. – 229,36 лева, за м. май 2023г. – 789,36 лева, за 1 м. юни 2023г. – 789,36 лева, за м. юли 2023г. – 789,36 лева, и за м. август 2023г. – 435,96 лева или общо 6 085,23 лв. за работни заплати.

Законова лихва върху сумата за заплата за м. януари 2022г. за периода от 01.02.2022г. до 01.12.2023г. 9,45 лв., за заплата за м. февруари 2022г. за периода от 01.03.2022г. до 01.12.2023г. 15,90 лв., за заплатата за м. март 2022г. за периода от 01.04.2022г. до 01.12.2023г. 27,65 лв., за заплата за м. април 2022г. за периода от 01.05.2022г. до 01.12.2023г. 129,71 лв., за заплата за м. май 2022г. за периода от 01.06.2022г. до 01.12.2023г. 125,85 лв., за заплата за ноември 2022г. за периода от 01.12.2022г. до 01.12.2023г. 19,85 лв., за заплата за м. декември 2022г. за периода от 01.01.2023г. до 01.12.2023г. 18,27 лв., за заплата за м. януари 2023г. за периода от 01.02.2023г. до 01.12.2023г. 81,36 лв., за заплата за м. февруари 2023г. за периода от 01.03.2023г. до 01.12.2023г. 5,19 лв., за заплата за м. март 2023г. за периода от 01.04.2023г. до 01.12.2023г. 14,94 лв., за заплата за м. април 2023г. за периода от 01.05.2023г. до 01.12.2023г. 17,31 лв., за заплата за м. май 2023г. за периода от 01.06.2023г. до 01.12.2023г. 51,81 лв., за заплата за м. юни 2023г. за периода от 01.07.2023г. до 01.12.2023г. 44,30 лв., за заплата за м. юли 2023г. за периода от 01.08.2023г. до 01.12.2023г. 35,38 лв.. и за заплата за м. август 2023г. за периода от 01.09.2023г. до 01.12.2023г. 14,62 лв. или общо 611,59 лв. за законова лихва върху задължението за работни заплати.

Заявява, че се дължи обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1 брутна заплата или 789,36 лв., както и законова лихва върху тази сума за периода от 01.09.2023г. до 23.11.2023г. в размер на 24,16 лв. Както и обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни по 58,09 лв./ ден в общ размер на 348,55 лв. Законова лихва върху обезщетението за периода от 01.09.2023г. до 23.11.2023г. в размер на 10,67 лв.

Моли съда да осъди ответното дружество да заплати сумата 6085,23 лв. за работни заплати, законова лихва върху задължението за работна заплата в размер на 611,59 лв., обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 789,36 лв. както и законова лихва върху задължението за това обезщетение в размер на 24,16 лв., обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 348,55 лв., както и законова (мораторна) лихва върху задължението за обезщетение в размер на 10,67 лв. за периода от 01.05.2022г. до 21.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата за работна заплата и обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба. Моли съда да присъди и адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 на ВАС.

В дадения от съда срок е депозиран отговор от ответника „Вагонен завод – Интерком“ АД, в който се посочва, че считат иска за неоснователен за сумите в горецитираното дело както следва : януари 2022г. – 45,78 лв., февруари 2022г. – 80,09 2 лв., март 2022г. – 145,61 лв., април 2022г. – 714,26 лв., май 2022г. – 727,54 лв., ноември 2022г. – 162,58 лв., декември 2022г. – 160,96 лв., януари 2023г. – 784,46 лв., февруари 2023г. – 54,77 лв., март 2023г. – 175,78 лв., април 2023г. – 229,36 лв., май 2023г. – 789,36 лв., юни 2023г. – 789,36 лв., юли 2023г. – 789,36 лв., август 2023г. – 453,96 лв., по чл. 224, ал. 1 КТ – 348,55 лв., по чл. 221, ал. 1 от КТ – 789,36 лв. и по чл. 86 ЗЗД 646,42 лв. и за основателни както следва : април 2022г. – 554,26 лв., май 2022г. – 564,55 лв., април 2023г. – 52,32 лв., май 2023г. – 612,52 лв., юни 2023г. – 612,52 лв., юли 2023г. – 612,52 лв. и август 2023г. – 1339,51 лв. (съставляващи по чл. 224, ал. 1 КТ – 202,98 лв., по чл. 221, ал. 1 от КТ – 710,42 лв. и август 2023г. – 426,11 лв.

В съдебно заседание на 28.02.2024г. е допуснато изменение на предявените искове по чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като същите да се считат предявени за сумата 554,26 лв. – работна заплата за месец април 2022 г., сумата 564,55 лв. – работна заплата за месец май 2022 г., сумата 52,32 лв. – работна заплата за месец април 2023 г., сумата 612,52 лв. – работна заплата за месец май 2023 г., сумата 612,52 лв. – работна заплата за месец юни 2023 г., сумата 612,52 лв. – работна заплата за месец юли 2023 г., сумата 426,10 лв. – работна заплата за месец август 2023г., или общо за заплати 3434,79 лв. и законна лихва за забава в общ размер на 320,85 лв., сумата 202,98 лв. – обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ и за сумата 710,43 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.

Съдът съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника в отговора, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че съгласно трудов договор от 15.03.2021г. , изменен с допълнително споразумение от 01.01.2023г. ищцата работила при ответното дружество на длъжност „чистач“. Със заповед № 36/ 23.08.2023г. трудовото правоотношение било прекратено, считано от същата дата. В същата е посочено, че на основание чл. 221 ал. 1 от КТ следва да се изплати обезщетение в размер на брутното възнаграждение за срок от един месец, както и на основание чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. в размер на 6 дни. В конкретния случай ответникът не е оспорил, а и с оглед презумпцията, уредена в чл. 8, ал. 2 КТ съдът приема, че през процесния период ищцата е изпълнявала своето основно трудово задължение да престира на работодателя своята трудова сила.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че общата сума на неизплатените възнаграждения на ищцата е в размер на 3434,79 лв., от които за м. април 2022г. – 554,26 лв., за м. май 2022г. – 564,55 лв., за м. април 2023г. – 52,32 лв., за м. май 2023г. – 612,52 лв., за м. юни 2023г. – 612,52 лв., за м. юли 2023г. – 612,52 лв., за м. август – 426,10 лв. Дължимата лихва за забава за трудовото възнаграждение за м. април 2022г. за периода от 01.06.2022г. – 01.12.2023г. възлиза на 95,88 лв. за трудовото възнаграждение за м. май 2022г. за периода от 3

01.07.2022г. до 01.12.2023г. – 92,95 лв., за трудовото възнаграждение за м. април 2023г. за периода от 01.06.2023г. до 23.08.2023г. – 17,43 лв. и за периода от 22.08.2023г. до 01.12.2023г. – 1,94 лв., за трудовото възнаграждение за м. май 2023г. за периода от 01.07.2023г. до 01.12.2023г. – 34,38 лв., за трудовото възнаграждение за м. юни 2023г. за периода от 01.08.2023г. до 01.12.2023г. – 27,46 лв., за трудовото възнаграждение за м. юли 2023г. за периода от 01.09.2023г. до 01.12.2023г. – 20,54 лв. и за трудовото възнаграждение за м. август 2023г. за периода от 01.10.2023г. до 01.12.2023г. – 30,27 лв. или общо 320,85 лв. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на 202,98 лв. и не е изплатено на ищцата. Обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ е в размер на 710,43 лв. и не е изплатено на ищцата.

Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетенията по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не покъсно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

При прекратено правоотношение на 23.08.2023г. обезщетенията е следвало да бъдат изплатени най-късно до края на м. септември 2023г. Считано от 01.10.2023г. ответното дружество дължи на ищцата законната лихва върху тези обезщетения. Относно обезщетенията за забава върху дължимите обезщетения, изчислени от съда с лихвен калкулатор следва да се присъди сумата 13,98 лв. за обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ за периода от 01.10.2023г. до 23.11.2023г. (посочена от ищцата в исковата молба) и сумата 3,99 лв. за обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 01.10.2023г. до 23.11.2023г. (посочена от ищцата в исковата молба)

Поради изложеното следва да се присъди сумата 3434,79 лв. – общ размер на главница за дължими трудови възнаграждения за м. април и май 2022г. и м. април, май, юни, юли и август 2023г. Като законна последици върху сумата за главница следва да се присъди и законната лихва за забава от дата на подаване на исковата молба (01.12.2023г.) до окончателното изплащане. Както и следва да се присъди сумата 302,88 лв. – общ размер на лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от 01.06.2022г. до 01.12.2023г. В останалата част за разликата до пълния претендиран размер на лихва за забава от 611,59 лв. и за периода от 01.02.2022г. до 01.06.2022г. искът следва да се отхвърли.

На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената сума за трудово възнаграждение по чл. 128 от КТ.

На ищцата следва да се присъдят и дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, а именно сумата 710,43 лв. – главница за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на 4 исковата молба в съда (01.12.2023г.) до окончателното изплащане на сумата и сумата 13,98 лв. – лихва за забава върху това обезщетение за периода от 01.10.2023г. до 23.11.2023г., както и сумата 202,98 лв. – главница за обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (01.12.2023г.) до окончателното изплащане на сумата и сумата 3,99 лв. – лихва за забава за обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 01.10.2023г. до 23.11.2023г. В останалата част за разликата за пълния предявен размер от 24,16 лв. за лихва за забава върху обезщетението по чл. 221 , ал. 1 от КТ за периода от 01.09.2023г. до 01.10.2023г. и за разликата за пълния предявен размер от 10,67 лв. за лихва за забава върху обезщетението по чл. 224 , ал. 1 от КТ за периода от 01.09.2023г. до 01.10.2023г. предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 287,39 лв. за присъдените суми по предявените искове,118,66 лв. – възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.