Определение № 2128 от 26.08.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2128 гр. Бургас, 26.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501941 по описа за 2023 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба вх.№ 4206 от 19.10.2023г. по описа на РС- Поморие, подадена от адв. Петя Шивачева в качеството на пълномощник на В. Н. Н. ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, против определение № 540 от 6.010.2023г. по гр.д.№ 354 по описа за 2023г. на Районен съд- гр.Поморие, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Сочи се, че ищецът има правен интерес от иска. Същият е формулирал искането си до съда на база на процедурата, която ответникът е извършил, като е свикал чрез разлепване на покана общо събрание, съставил е протокол от общо събрание, който носи всички белези на протокол, съставен на основание ЗУЕС. Заявява, че търси правата си на база съставените от ответника документи, тъй като видно от протокола срещу ищеца има претенции за заплащане на такса поддръжка, като при неплащането й е взето решение да му бъде спрян телефонния номер от системата за автоматично затваряне на врати /което вече е осъществено/, а освен това е гласувано ищецът да бъде изключен от комплекса. Намира, че отказът на съда да разгледа предявения иск е отказ от правосъдие.

Изразява несъгласие с извода на съда, че в случая е неприложим ЗУЕС и не става въпрос за етажна собственост, тъй като протоколът от проведеното събрание на 5.06.2023г. носи всички белези на протокол, съставен на основание ЗУЕС. Избран бил управител на ЕС, приет бил правилник за вътрешния ред, свикването му било чрез покана до всички собственици, взето било решение за принудително събиране на суми чрез арбитражни производства срещу жалбоподателя, а новоизбрания управител бил упълномощен да извърши тези действия. В случая протоколът отговарял на дефиницията, възприета от съдебната практика за решенията на Общо събрание на етажна собственост- особен вид 1 многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Затова намира, че прекратяването на производството е пречка ищецът да защити своите права и законни интереси, които се засягат от решенията на това общо събрание.

Според него, в случая намира приложение разрешението, възприето в определение №89 от 22.05.2017г. на ВКС, по ч.гр.д.№ 1464/17г., първо гр.отд.

В заключение сочи, че решенията са изцяло извън компетентността на етажната собственост, т.к. съгласно ЗУЕС етажна собственост възниква в рамките на една сграда, но тук случая очевидно не е такъв, тъй като се касае за три поземлени имота с построени жилищни сгради върху тях. Не било ясно как се вземат решения за инсталации и съоръжения без да е определено изначално кой има право да се разпорежда с тях и да ги управлява, респективно- да заплаща тяхната поддръжка. Изтъква, че тези възражения на ищците следвало да бъдат разгледани по същество, като решенията, обективирани в протокола от 5.06.2023г. бъдат обявени за нищожни, взети изцяло извън компетентността на свикалите събранието, тъй като правните изводи, до които съдът достигнал са, че няма етажна собственост и че не е комплекс от затворен тип. С прекратяването на производството не се дава отговор на въпроса какво се случва с взетите решения и дали същите произвеждат действие по отношение на ищеца.

На следващо място се сочи, че с процесуалното си поведение ответникът създава положение на неустановеност. Макар че е свикал процесното събрание, разлепил е покани, съставил е протокол, в който е приел за дължими вноски от етажни собственици, после сам се отметнал от действията си и е заявил, че е провел събрание по чл.32 от ЗС. Счита, че това поведение на ответника е недопустимо.

Иска се определението да бъде отменено, а делото да бъде върнато на РС- Поморие за произнасяне по съществото на спора.

Ответната страна- П. А. с ЕГН: **********, представляван от адв. Александрова, е представил отговор на жалбата в законоустановения срок. С него същият я оспорва като неоснователна, като счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Правилно съдът приел, че в случая ЗУЕС е неприложим, тъй като в комплекса от сгради няма такива, които да са в режим на етажна собственост, респективно- липсва правен интерес на ищеца, както и пасивна процесуална легитимация на ответника, който не съществува, тъй като не е налице етажна собственост. Липсвала и активна процесуалноправна легитимация на ищеца, който не притежавал самостоятелен обект в сграда, която да е в режим на етажна собственост. Изтъква се също, че от оспорения протокол е видно, че не е проведено общо събрание по смисъла на ЗУЕС, нито бил избран управител на етажната собственост по смисъла на ЗУЕС. Твърди се, че протоколът не представлява такъв от ОС на ЕС, а касае само ползването и управлението на съсобствена вещ. Твърди се също, че протоколът не съдържа решение на ОС на ЕС, за да създава за него конкретни права и задължения, а касае взети решения по чл.32 от ЗС относно общата вещПИ с идентификатори ***; *** и ***. Затова протоколът бил наименуван протокол от събрание на собствениците, а не протокол на ОС на етажна собственост, каквато в случая не съществувала.

2

Акцентира се, че ищецът дори не бил съсобственик в общата вещ, за да има право да не се съгласява с взетите решения за управлението, ползването и поддръжката й. По същата причина- че не е съсобственик, ищецът нямал право да оспорва взетото по реда на чл.32 ЗС решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ за нейното използване, управление и поддръжка. Подчертава се, че взетите решения касаят бъдещи претенции на собствениците на ПИ срещу ищеца за обезщетение за това, че извършва редица незаконосъобразни действия като паркира втория си автомобил, така че прави невъзможно ползването на паркоместата от останалите собственици, с което системно нарушавал спокойствието в комплекса и правото на титулярите реално да използват местата за паркиране; или за това, че надхвърля по обем правото си да ползва поземления имот по смисъла на чл.64 ЗС, както и да ограничава достъпа до обектите на другите собственици. В същото време взетите решения не били конститутивни и не създавали никакви права или задължения за ищеца, нито влияели на правната му сфера. Сочи, че ищецът би имал възможност да изложи своите възражения ако такива искове бъдат предявени срещу него.

Моли определението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

По допустимостта на жалбата съдът приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок /определението е връчено на 16.10.2023г., а жалбата е подадена на 19.10.2023г./, против подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство по предявения иск /чл.274, ал.1, т.1 от ГПК/. Предявена е от страна, която има правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен адвокат /пълномощно за всички инстанции на л.8 от делото на РС/. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения.

Ето защо Бургаският окръжен съд намира жалбата за допустима и следва да я разгледа по същество.

Производството по гр.д.№ 354/2023г. по описа на РС- Поморие е образувано по искова молба, предявена от частния жалбоподател В. Н.. В нея е посочено, че същата е против Протокол от ОС, проведено на 5.06.2023г. на собствениците в жилищни сгради „В.ия лейкс“ в ПИ с идентификатори ***; *** и ***, местност

„Кошарите“, гр.Поморие.

Ищецът твърди, че е собственик на сграда с идентификатор ***, находяща се в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, с площ от 4989 кв.м. По силата на два нотариални акта ищецът бил собственик и на 337,49/ 4989 кв.м. ид.ч. от посочения поземлен имот.

В исковата молба е посочено, че на основание чл.40 ЗУЕС се оспорва процедурата по свикването, провеждането, както и взетите решения от Общото събрание на етажната собственост „В.ия лейкс“, проведено на 5.06.2023г. Твърди се, че процедурата по свикване, провеждане, гласуване, кворум на събранието противоречи на императивни норми на ЗУЕС, поради което е незаконосъобразна, а решенията, взети от общото събрание- нищожни, респективно- незаконосъобразни.

Цитирана е съдебна практика- определение №89 от 22.05.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1464/17г., Първо гр.отд., според която решението на ОСЕС е нищожно, тогава, когато редът 3 на ЗУЕС е изключен , тъй като не съществува етажна собственост или дори да съществува, е налице отклонението по чл.2 или изключението по чл.3 ЗУЕС. Заявява, че не му е известно до момента на предявяването на иска да е била учредена етажна собственост, съответноизбрани органи на управление, които да са легитимирани да свикат ОСЕС; не е налице комплекс от затворен тип, тъй като са изградени различни жилищни сгради в три отделни имота, сочи, че не е подписвал договор по чл.2 от ЗУЕС; твърди, че решенията са изцяло извън компетентността на етажната собственост, тъй като такава възниква само в рамките на една сграда. Изложени са оплаквания за допуснати нарушения на чл.12, 13, 14, 15, 16, 17 ЗУЕС. Развити са подробни съображения.

Иска от съда всички решения на общото събрание от 5.06.2023г., обективирани в протокола от същата дата да бъдат отменени като незаконосъобразни на основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.

С разпореждане № 938 от 23.06.2023г. по гр.д.№ 354/23г. на РС- Поморие, съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да посочи срещу кого предявява иска, тъй като ответник не може да бъде „Протокол от общо събрание на собствениците“.

С молба- уточнение вх.№ 2554/28.06.2023г. ищецът е посочил, че ответник е Етажната собственост на собствениците в жилищни сгради „В.ия лейкс“ в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и *** в м.“Кошарите“, гр.Поморие. С допълнителна молба от 3.07.2023г. по повод указанията на съда ищецът е посочил също, че законния представител на Етажната собственост е избрания в т.5 от оспореното решение управител поддръжка- П. А.. Освен това е заявил, че според писмо на Община Поморие, в общината се съхранява строителна документация за „комплекс от еднофамилни жилищни сгради „В.ия лейкс- 12 броя“, като в същото не се упоменава обектът не представлява комплекс от затворен тип.

В представения отговор, подаден от П. А., чрез пълномощника адв. Магарита Александрова, исковата молба се оспорва като нередовна и недопустима, поради липса на правен интерес у ищеца, липса на пасивна процесуална легитимация на ответника и липса на активна процесуалноправна легитимация на ищеца. Сочи, че е избран именно за „управител поддръжка“, а не за управител на етажната собственост като орган на управление по смисъла на ЗУЕС, за да бъде той легитимиран да я представлява, ако изобщо такава е налице. Сочи, че се грижи само за поддръжката на площите и съоръженията и никога не е избиран за управител на ЕС по смисъла на ЗУЕС.

На второ място са развити съображения, че не е проведено общо събрание по смисъла на ЗУЕС, нито е избран управител на ЕС, тъй като по отношение на взетите решения от съсобствениците на трите поземлени имота, които касаят ползването и управлението на съсобствена вещ, намира приложение ЗС, а не ЗУЕС. Наред с това се сочи, че П. А. като физическо лице е единствения реално съществуващ адресат на съдебното съобщение, тъй като етажна собственост не съществува.

На трето място се оспорва, че ищецът има качеството на етажен собственик, респективно- активна процесуална легитимация, тъй като не притежава самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. Сочи се, че съгласно ситуацията на архитектурния 4 проект построените в поземлените имоти сгради са еднофамилни, т.е. не са в режим на етажна собственост.

На четвърто място се сочи, че исковата молба е предявена против несъществуващ ответник, тъй като не е налице етажна собственост, за който ответник се твърди, че се представлява от управител, който никога не е имал това качество. Затова според него исковете са предявени срещу ненадлежен ответник.