Решение № 4141 от 08.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4141 гр. Пловдив, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330108617 по описа за 2021 година

Предмет на производството са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът е сезиран с искова молба от „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК 175145295 срещу Н. Я. П., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

4474.87 лева - главница по 35 вноски за периода от 30.03.2016г. до 30.01.2019г., дължими на основание споразумение от ********г., сключено от „МТ Проджект“ за сметка на кредитора, за уреждане на задължения по договор за потребителски кредит № 178228/2008г., сключен с Алфа банк А.Е., чрез клона в България, вземанията по който са били прехвърлени на „С.Г. Груп“ ООД, което ги е прехвърлило на „МТ проджект“ ЕООД, което ги е прехвърлило на кредитора; 82.66 лева - възнаградителна лихва по 11 вноски за периода от 30.03.3018г. до 30.01.2019г.; 516.52 лева - мораторна лихва за периода от 30.01.2019г. до 12.03.2020г.; 300.04 лева - мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 08.03.2021г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 17.03.2021г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2886/ 22.03.2021г. по ч.гр.д. № 4723/ 2021г., по описа на РС- Пловдив, XIV- ти гр. с-в.

Ищецът поддържа, че между длъжника и Алфа банк А.Е. бил сключен договор за 1 потребителски кредит от ******г. По силата на посочения договор за кредит, на ответника била предадена сума в размер от 10 000лв., която следвало да бъде върната ведно с договорената възнаградителна лихва 105 месечни вноски до 30.01.2019г. Ответната страна не изпълнявала точно задълженията си по договора, като със споразумение от ******г., сключено между длъжника и „МТ Проджект“ ЕООД вземането било преструктурираностраните се споразумели задължението на ответницата да бъде изплатено в периода 30.05.2010г.- 30.01.2019г. на равни анюитетни вноски в размер от по 151 лв. Сочи се, че длъжникът не изпълнявал задълженията си и по сключеното споразумение. Ищецът твърди, че всички вземания по договора за кредит и сключеното споразумение от *******г. му били прехвърлени чрез договор за цесия от *********г., сключен между него и „МТ Проджект“ ЕООД. Моли се така предявените искове да бъде уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответната страна особен представител. Възразява се, че производството по делото е недопустимо, тъй като ищецът не е носител на материалното субективно право. Исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че ответната страна не е уведомявана за осъществената цесия, съответно ищецът не се явява легитимиран да претендира процесните суми. Възразява се, че не е налице валидно правоотношение, по силата на което ответната страна да дължи на ищеца в качеството му на цесионер парични суми. Поддържа се, че сключените договор за кредит и споразумение, с което се преструктурира дългът са недействителни, доколкото съдържанието им не отговаря на изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 ЗПК. Твърди се, че в договора и споразумението към него не са посочени ясно усвоената сума, лихвеният процент по кредита, годишният процент на разходите, общо дължимата сума от потребителя, както и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С уточнителна молба от 07.02.2022 г. ищецът е посочил изрично, че претендира сумите на основание сключеното на ******** г. споразумение, с което паричното задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит – ваканция № ******** г. от********* г., е преструктурирано и длъжникът е признала съществуването на дълга и се е задължила да го погаси при действието на описания в споразумението погасителен план.

Предвид така депозираната молба следва да се приеме, че при определяне на квалификацията на предявените искове е пропуснал да се позове и на разпоредбата на чл.

365 ЗЗД, като не е налице пречка за допълване на правната квалификация на иска с решението по делото, доколкото доказателствената тежест между страните е надлежно 2 разпределена, а и съдът се е позовал на общата разпоредба на чл. 79 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2886/ 22.03.2021г. по ч.гр.д. № 4723/ 2021г., по описа на РС- Пловдив, XIV- ти гр. с-в., както следва: сумата от 4474.87 лева - главница по 35 вноски за периода от 30.03.2016г. до 30.01.2019г., дължими на основание споразумение от ************г., сключено от „МТ Проджект“ за сметка на кредитора, за уреждане на задължения по договор за потребителски кредит № ****************г., сключен с Алфа банк А.Е., чрез клона в България, вземанията по който са били прехвърлени на „С.Г. Груп“ ООД, което ги е прехвърлило на „МТ проджект“ ЕООД, което ги е прехвърлило на кредитора; 82.66 лева - възнаградителна лихва по 11 вноски за периода от 30.03.3018г. до 30.01.2019г.; 516.52 лева - мораторна лихва за периода от 30.01.2019г. до 12.03.2020г.; 300.04 лева - мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 08.03.2021г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 17.03.2021г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен договор за кредит с „Алфа Банк“ – клон България, за което е сключено споразумение от името и за сметка на цесионера.

С Договор за продажба на вземания от***********г., сключени между „Алфа Банк“ А.Е. – чрез „Алфа Банк“ – клон България и “С.Г. Груп” ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача портфейл от вземания. По делото е представено Приложение № 1, в което е индивидуализирано задължението на ответника по силата на договор за кредит от 23.01.2008 г. с кредитополучател Н. П. Я. в общ размер от 9361,79 лв., включващо главница и възнаградителна лихва.

Приет е като писмено доказателство договор за продажба на вземания от ********* г., сключен между “С.Г. Груп” ООД и „МТ Проджект“ ЕООД, по силата на който в полза на „МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлено процесното вземане, индивидуализирано в Приложение № 1.

Приложен е и Договор за прехвърляне на вземания от ************* г., по силата на който „МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлил в полза на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ (с предишно наименование „Алфа Кредит“ АСДИЦ) процесното вземане, индивидуализирано в Приложение № 1.

Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане по договорите за цесия, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в представените приложения към договора. Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, тъй като по делото са представени уведомления по всеки договор за цесия, с които цедентът уведомява длъжника за прехвърляне на вземанията. Длъжникът не е получил уведомленията за прехвърляне на вземането, доколкото по делото не са представени доказателства за връчването им на длъжника.

3

Следва обаче да се приеме, че приложените към исковата молба уведомления, изхождащи от цедентите, и достигнали до длъжника с нея, представляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

По тези съображения съдът приема, че уведомленията, представени с исковата молба и достигнали до ответника с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД.

Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материалноправна легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция.

С договор за събиране на вземания от *********** г. ищцовото дружество – чрез „Алфа Кредит Мениджмънт“ АД е възложило на „МТ Проджект“ ЕООД да извършва действие по извънсъдебно събиране на вземания на ищцовото дружество. С договор от същата дата „МТ Проджект“ ЕООД е възложило на „С. Г. Груп“ ООД да извършва действия по извънсъдебно събиране на вземания на ищеца.

Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗДСИЦ (отм.) дружеството със специална инвестиционна цел не може да осъществява пряко дейностите по експлоатация и поддръжка на придобитите недвижими имоти или събиране на придобитите вземания, като последното възлага на едно или повече търговски дружества, разполагащи с необходимите организация и ресурси (обслужващо дружество), обслужването и поддържането на придобитите недвижими имоти, извършването на строежи и подобрения, съответно обслужването на придобитите вземания.

В случая представителната власт на дружествата, на които е възложено събирането на вземанията на е оспорена, като следва да се приеме, че последната е валидно учредена от страна на „Алфа Кредит Мениджмънт“ АД – дружество по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗДСИЦ (отм.).

Представителната власт на "МТ Проджект" ЕООД за събиране на вземанията е установена и е валидно учредена от страна на "Алфа Кредит Мениджмънт" АД – дружество по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗДСИЦ (отм.). Тоест към датата на сключването на споразумението ищцовото дружество е било титуляр на вземанията срещу ответника, а "МТ Проджект" 4

ЕООД е сключило споразумението с ответника в изпълнение на задълженията си по договора с ищеца за събиране на вземания, според който извършва действията от свое име, но за сметка на ищеца.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че е бил сключен Договор за потребителски кредит - Ваканция № ****** от *********** г., за сумата от 10 000 лева, като ответникът се е задължил да върне кредита, заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на 96 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 136. 09 лв.

Впоследствие е подписано споразумението от ******** г., сключено от името на "МТ Проджект" ЕООД, действащо чрез упълномощен представител "С. Г. ГРУП" ООД и за сметка на "Алфа Кредит" АДСИЦ (с ново наименование „Делта Кредит” АДСИЦ) в качеството на кредитор, по силата на което длъжникът е поел задължение да заплати сумата от 10342,96 лв., представляващи задължение по договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., сключен с „Алфа Банк“ – клон България на погасителни вноски – 105 погасителни вноски - всяка в размер от 151 лв., като първата е дължима на дата 30.05.2010 г., а останалите вноски са дължими до 30-то число на месеца. Към споразумението е представен погасителен план, в който е установен падеж на първата вноска – на 30.05.2010 г. и на последната вноска – на 30.01.2019 г., с общ размер на плащанията от 15783,34 лв., от които 10,342 лв. – главница и 5440,37 лв. лихва.

Разпечатката съдържа 33 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b300b54b-7761-4d21-8dec-54b0d68abe79