Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 05.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 372/2025
Вид
Решение № 161
Подписан
05.11.2025
В сила
11.02.2026
Състав
МИГЛЕНА ТЕНЕВА ТЯНКОВА, Елена Йорданова Захова, Милена Бориславова Рангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 139,ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.277, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.277, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 336, ал.1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Т. ТЯНКОВА

Членове:

М.а Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600372 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда № 7/13.03.2025г., постановена по НОХД № 222/2023г. на ОССтара Загора, подс. М. Л. В. е оправдан по възведеното му обвинение за престъпление по чл.142, ал.1 от НК.

Предявеният спрямо подс. В. от М. П. С. граждански иск в размер на 30 000 лв. за причинени й от престъплението неимуществени вреди е отхвърлен изцяло, като неоснователен.

В предвидения за това срок е постъпил протест от прокурор при ОПСтара Загора с наведени оплаквания за необоснованост и неправилност на присъдата. Формулирано е искане за отмяната й и постановяване на осъдителна присъда, ангажираща наказателната отговорност на подсъдимия съобразно вмененото му с обвинителния акт престъпление.

Чрез повереника-адв.А.А., е депозирана и въззивна жалба от частния обвинител и гр. ищец М. П. С., в която също с е отправят възражения за 1 незаконосъобразност на присъдата. Иска се отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК, а гр. иск, предявен от С., да бъде уважен.

При пренията пред настоящия съд представителят на АП-Пловдив обяви, ч е поддържа изцяло протеста с изложените него оплаквания. Излага подробни аргументи срещу реализирания от окръжния съд доказателствен анализ, предпоставил според прокурора и неправилно възприета фактическа установеност на деянието. Пледира присъдата да бъде отменена, като бъде постановена осъдителна присъда и наказателната отговорност на подсъдимия бъде ангажирна съобразно отправеното в тази насока искане от държавния обвинител, участвал в първоинстанционното производство.

Повереникът- адв.А., също поддържа въззивната жалба с наведените в нея оплаквания и отправеното искане. Солидаризира се със становището на държавното обвинение, че престъплението е доказано по непораждащ съмнения начин.

Адв. Н.-защитник на подсъдимия В., изразява становище за неоснователност и на протеста, и на жалбата. В депозирано писмено възражение, както и при пренията сочи, че фактическата обстановка по делото е правилно възприета от първостепенния съд, въз основа на задълбочен анализ на изводимото от доказателствената съвкупност, съответни на това са и формираните от съда правни съображения, поради което постановената оправдателна присъда е законосъобразна и следва да се потвърди.

В предоставената му възможност за лична защита подс. М В. се солидаризира с изразеното от защитника становище. Счита, че не е реализирал вмененото му престъпление. В последната си дума акцентира, че е имал намерение трайно да се обвърже с частната обвинителка и гр. ищец.

К а т о въззивна инстанция Пловдивският апелативен съд извърши дължимата проверка в обхвата, очертан в чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПКпровери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и съображенията на страните. При това намери, че:

2

Протестът и жалбата са допустими. Депозирани са от страни в процеса, легитимирани да атакуват постановения съдебен акт. Подаден и са в предвидения за това срок.

Разгледани по същество са неоснователни.

I. Относно фактическата установеност на извършеното.

Формулираното от прокурора в обвинителния акт и поддържано пред съда фактическо обвинение най- общо се свежда до това, че: подс. В. и св. М.

С. имали дългогодишна интимна връзка. В един момент, поради проявена от подсъдимия ревност и желание да следи свидетелката, тя решила да се разделят. Подсъдимият не бил съгласен и на инкриминираната дата, след множество позвънявания, около 19 часа свидетелката се съгласила да се срещнат пред дома й. Слязла пред входа само с ключове. Поради студеното време се качила за разговор в колата на подсъдимия- „Фолксваген Голф“, който въпреки многократно изразеното й несъгласие я закарал в къщата си в с. Б.. Там говорили неспирно, като чак в следобедните часове на следващия ден близки на С., притеснени от отсъствието й, се свързали с приятел на В., който от своя страна го мотивирал в телефонен разговор тя да се свърже с близките си. Последните, заедно с нейна приятелка отишли в с. Б. вечерта по тъмно, тя излязла от къщата, качила се в колата и се прибрала у дома си.

Окръжният съд е приел за доказани значителна част от заявените в обвинителния акт факти. Изразил е, обаче, несъгласие с прокурора в две съществени за делото насоки, приемайки: 1. че подсъдимият В. не би могъл да е със сочената в обвинителния акт кола, защото в този момент е управлявал друг автомобил и 2. че св. С. не е възразила срещу това двамата да отидат в с.

Б., където да разговарят за бъдещето на връзката си. Т.е. отиването й е било доброволно.

Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, посочени в мотивите на присъдата, контролираният съд е приел следната фактическа обстановка, с която преобладаващо се съгласява и настоящият съд:

Подсъдимият М. Л. В. и свидетелката М. П. С. се познавали преди инкриминираното по делото събитие-от 2017 г. Били установили помежду си отношения на интимна близост.

3

Подсъдимият В. прекарвал по-голямата част от годината чужбина, като работел там. При завръщанията си в България живеел в гр. С.З..

В същия град, заедно с дъщеря си Н. Н.С. (родена на *** г.) и родителите си- П. П. С. и М. И. С., живеела и св. М. С..

Интимната връзка на подсъдимия и св. М.С. протичала бурно до окончателното й приключване през 2021г. Като такава я сочи самата С..

Близкият и на двамата свидетел К. В. описва връзката между подсъдимия и свидетелката като темпераментна, защото постоянно се разделяли и събирали. Св. Д. В., познаваща също и двамата, твърди, че ги свързвала „голяма любов“.

Подсъдимият М. В. искал да създаде семейство със свидетелката М. С. .

Тя не отдавала такова значение на връзк ата нито в първоначалния спокоен период, нито в последващия „бурен“ такъв и не осведомила до датата на процесното събитие /а и в близко до него време/ нито един от родствениците си за интимните си отношения с подс. В.. Те били в неведение и за начина, по който тези отношения се развивали.

До 06.12.2019 г. свидетелката М. С. работела като крупие в гр. С. З. , в Казино „***“, с основна заплата 600 лв. (видно от стр.22 – стр.23 на трудовата й книжка, л.370, т.2 от НОХД№222/2023г. на ОС-Стара Загора).

Подсъдимият М. В. в периода м.септември 2019г.-м.юни 2020г./включително/, й изпращал от чужбина суми от 100 до 400 лв. Тъй като свидетелката М. С. нямала собствена банкова сметка, подсъдимият В. изпращал парите до баща й П. П. С., брат й П. П. С. или до приятеля си-свидетеля И. К. Ж., които й ги предавали.

С времето подсъдимият В., предвид честите си и дълготрайни отсъствия от страната, станал ревнив и подозрителен. Тъй като искал да знае във всеки един момент къде се намира и с кого е св.М. С., през 2019 г. монтирал техническо устройство в управлявания от нея лек автомобил „Ауди А3“. Това му давало възможност за проследяване движението на автомобила и подслушване на провежданите в купето разговори. Устройство било открито от св.С. К. С., съжител на сестра й И.С., който по молба на св. М. С. прегледал посочения лек автомобил.

Разногласията между подсъдимия В. и св. М. С. се задълбочавали и тя 4 многократно се опитвала да прекрати отношенията им. Но подсъдимият настоявал да продължат връзката си и при завръщанията му от чужбина в гр.

С. З., в резултат на неговата настойчивост, увещания и обещания за промяна, връзката се възобновявала.

През 2020 г. подсъдимият М. В. бил в чужбина за по-продължителен период. На 28.11.2020 г. се върнал в България. Понеже нямал лек автомобил, от гр. С. до гр. С. З. го върнал негов приятел.

На 29.11.2020 г. подсъдимият наел за един месец лек автомобил м.

„Хонда Джаз“, с рег. № ***, черен на цвят, който на същия ден му бил предаден от наемодателя.

Тъй като преди коментираното завръщане в страната в контактите по интернет свидетелката М. С. се опитвала да убеди подсъдимия, че връзката им този път е приключила, още в първия ден на завръщането си в гр. С. З. подс. В. започнал активно да търси свидетелката по телефона и чрез мобилните приложения, изпращайки й и съобщения, като настоявал да се видят и да изяснят отношенията си. Макар С . д а отказвала среща, подс. В. продължавал с опитите си да я убеди да промени решението си и да се срещнат.

На 30.11.2020г. отново многократно се обаждал по телефона и писал с настойчива молба за среща по мобилните приложения на свидетелката М. С..

Междувременно, между 18.14-18.19ч. на същата дата, свидетелката М.

С. по мобилното приложение „Вайбър“ писала на приятелката си- св. Т. И., да знае, че ако нещо й се случи, е виновен М. В., както и че родителите й и сестра й не знаят за притесненията й.

След тази кореспонденция, опасявайки се от ескалиране на напрежението, св. М. С. най-сетне решила да слезне пред дома си и да се срещне с него. Било към 19.00 ч. на 30.11.2020 г. В този момент в апартамента били още родителите й, дъщеря й и баба й. Свидетелката не казала на никого, че излиза. Взела си само ключовете и слязла пред блока, където живеела – на бул. „***“ № ***, вх.“***“. Телефонът, цигарите и дамската си чанта оставила вкъщи, но с оглед времето навън била с яке.

Подс. М. В. я чакал пред блока. Двамата поговорили малко . Понеже било 5 вече тъмно и студено, подсъдимият предложил да се качат на топло в лекия автомобил, с който бил – м. „Хонда Джаз“, с рег. № ***. Двамата се качили в колата и продължили напрегнатия разговор за отношенията си. След няколко минути подсъдимият М. В. запалил колата и потеглил с нея. Той бил все още много влюбен в свидетелката. Опасявал се, че ще я загуби, изпитвал ревност и бил упорит в желанието си да я задържи като интимна партньорка. От своя страна свидетелката С. била отстъпчива, толерантна и считала, че по пътя на убеждението може да избегне конфликтни ситуации с подсъдимия М. В. и по този начин да се прекратят отношения им.

След като обикалял малко по улиците на гр. С. З., подсъдимият М. В. се отправил към с. Б., където имал вила, в която двамата вече били ходили многократно. Двамата пристигнали в с. Б. и прекарали там до вечерта на другия ден – 01.12.2020 г.

Първоинстанционният съд не е приел, такова е становището и на настоящия съд, в който и да е момент от качването си в автомобила до отиването във вилния имот и престоя там свидетелката М. С. да е изразила несъгласие относно избраната от подсъдимия траектория на движение, респ.че тя е била предназначена и за собственото й придвижване.

Според въззивния съд е доказано, че на път за с.Б. двамата купили от магазин „Жабките“ уиски и ядки. Във вилата говорили за взаимоотношенията си, пили от закупеното уиски.

На следващия ден – 01.12.2020 г., предиобед, свидетелките М. С. и Н. С., съответно – майка и дъщеря на М. С., установили, че тя не се е прибрала вкъщи през нощта. Споделили тревогата си с дошлата към обяд в дома им св .

М. А. (племенница на М. С.), както и че М. С. е излязла само с ключовете и якето си. Св.Н. С. се опитала да отключи телефона на майка си, за да видят с кого последно е говорила, но не успяла.

Св. М.А.отишла в ателието на майка си - свидетелката И. С. (сестра на М.

С.), за да й съобщи, че леля й я няма. Св. И. С. казала на дъщеря си, че имала уговорка с М. С. в същия ден към 13 ч. да пият кафе, но последната не се появила. Докато двете се чудели какво да правят, следобед в ателието отишла и св. Т. И.. И тя през деня тя се опитала да се свърже с М. С., но не успяла .

Притеснила се за нея и решила да провери как е чрез близките й.

Св.Т. И. показала на свидетелките И. С. и М. А. кореспонденцията си с 6

М. С. по „Вайбър“ от предишния ден. Започнали да обсъждат дали да търсят съдействието на полицията. То г а в а св.Т. И. казала, че нейният приятел-свидетелят К. В., познава подсъдимия М. В. и има неговия телефонен номер. Т я се обадила на К. В. по телефона и му разказала за случаващото се.