Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 116 от 09.06.2023, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 184/2023
Вид
Решение № 116
Подписан
09.06.2023
В сила
06.06.2023
Състав
Полина Пенкова, Велемира Димитрова, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.258 - 269 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Габрово, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Ваня Д. Матеева като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234200500184 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Л. Г. чрез пълномощника й адв. Г. Н., против Решение № 113/01.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1852/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е уважен изцяло предявения иск чл. 422 от ГПК.

Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изводите на първоинстанционния съд са повърхностни, едностранчиви и не намират опора в събраните по делото доказателства. В съдебното дирене не се доказало между страните да има сключен устен договор за услуга – фотографско заснемане на абитуриентски бал на 24.05.2022г., доколкото никъде в исковата молба не са твърдяло, че ищцовото дружество е сключило такъв договор чрез упълномощено лице, както и не се доказало с кого е договаряло- с фирмата на Д. Г. или с физическото лице Д. Г. и какъв е бил размера на уговореното възнаграждение. Не се доказало и извършването на самата услуга.

Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение изцяло и да бъде постановено друго, с което предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК да бъде отхвърлен.

Претендира се за присъждане на разноски за двете инстанции, в това число адвокатско възнаграждение

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от 1 страните доводи, намира че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „МТВ КОНСУЛТИНГ" ООД със седалище в гр. Габрово срещу Д. Л. Г. от гр. Габрово.

Предявеният иск е с основание чл. 422 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 750,00 лева – главница по фактура № 0000000129/24.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 667/05.08.2022 г. по ч. гр. д. 1388/2022 г. на РС Габрово.

По делото са посочени доказателства единствено от ищеца. От събраните гласни доказателства е установена следната фактическа обстановка: свидетелката М.Т., която е фотограф, работещ по трудов договор в ищцовото дружество към процесния момент имала работни и бизнес отношения в продължителен период от време с ответницата Д. Г., която управлява Сватбена агенция „***”. През месец април 2022г. ответницата Г. постигнала устна договореност с М.Т. за извършване на фотографско заснемане на абитуриентски бал, за който ответницата била поела ангажимент за организиране на събитието, на 24.05.2022г. в ресторант „***". Уговорено е събитието да бъде заснето от двама фотографи, за цялата му продължителност, включително извън заведението, като цената на услугата е 150 лв. на час.

Свидетелите М.Т. и М.Т. са осъществили фотографското заснемане на цялото събитие, което е продължило 5 часа. Договорената сума била по 150 лв. на час или общо в размер на 750 лв. като е уговорено Г. да заплати на ищцовото дружество. За извършената услуга ответницата пожелала да й бъде издадена фактура не на фирмата й, а на нея като физическо лице, за което предоставила ЕГН. Фактурата била издадена, осчетоводена и представена за заплащане на ответницата. Последната първоначално мотивирала забавеното си плащане с липсата на плащане към нея от страна на клиентката й, в последствие направила цялостен отказ за заплащане на сумата, тъй като според нея клиентката й не останала доволна от изпълнението на фотографската услуга. М.Т. влязла в контакт с клиентката на ответницата и от нея разбрала, че е доволна извършеното фотграфско заснемане и е заплатила на ответницата за организираното от последната събитие- абитуриентски бал.

Съгласно назначената в първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза издадената от ищцовото дружество фактура е осчетоводена от него, но не е заплатена от получателя.

С оглед на отказа на Г. да заплати сумата по издадената фактура било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като състав на PC - гр.

Габрово издал Заповед за изпълнение срещу ответницата по ч.гр.дело 1388/2022г. по описа на PC - гр. Габрово. В предвидения срок е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с оглед на което е предявени и иска по настоящото производство.

Въззивният съд намира, че фактическите обстоятелства по спора са правилно установени от първоинстанционния съд, въз основа на събраните доказателства, а правните 2 изводи, до които е достигнал съда са правилни.

Договорът за услуга е разновидност на договора за изработка и уредбата му се съдържа в чл.258 - 269 ЗЗД. По същността си той представлява съглашение, с което изпълнителят се задължава да изработи нещо съгласно задачата на възложителя, а последния се задължава да плати възнаграждение.

Съглашението има двустранен характер като поражда задължения и за двете страни.

Характерът му е възмезден: изпълнителят има задължение да изработи нещо, за което възложителят го възнаграждава. Възложителят дава цената като получава изработеното.

Договорът е казуален, концесуален и неформален и има за предмет това, което изпълнителят е длъжен да изпълни с интелектуални или материални действия.

В настоящия случай в първоинстанционното производство от страна на ищеца е установено постигането на неформално съглашение между свидетелката М.Т. и ответницата Д. Г. за фотографско заснемане на организиран от агенцията на ответницата абитуриентски бал на 24.05.2025г. Договорено е заснемането да се извърши от двама фотографи при цена от 150 лева на час.

От събраните по делото гласни доказателства е установено, че заснемането е извършено в рамките на 5 астрономически часа и изработеното е предадено на възложителя по посочения от него начин – на флаш памет, предадена във фризьорския салон над агенцията на Г.. От нейна страна не са направени възражения за неправилно изпълнение като тя на свой ред е предала флаш паметта на клиентката, за която е организирано събитието „Абитуриентски бал”. Последната пред свидетелката Т. е потвърдила, че е харесала снимките.

С оглед на така установените обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че от страна на ищеца договорът е изпълнен. Неоснователни са възраженията на ответницата, че свидетелката Т. не е било упълномощена от ищцовото дружество да се договаря от негово име и за негово сметка. Дори това да е било така към момента на договарянето, с издаването на фактура за извършената услуга, ищецът „МТВ КОНСУЛТИНГ" ООД е потвърдил действията на Т. и се е обвързал с договора.

От свидетелските показания се установява, че фактурата е издадена на физическото лице Д. Г. по нейно настояване. Що се касае до възражението, че не й е предявявана за плащане, последното е неоснователно доколкото дори и да не се кредитират свидетелските показания в тази насока, фактурата следва да се счита предявена със заявлението по чл. 410 от ГПК.

По изложените по- горе съображения обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото ответницата следва да заплати на ищеца направените във възивното производство разноски за адвокатска защита в размер на 400.00 лева.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113/01.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1852/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Д. Л. Г. , ЕГН********** с адрес гр. Габрово, *** да заплати на „МТВ КОНСУЛТИНГ" ООД , ЕИК202804678; 400.00 лева / четиристотин лева/ разноски във въззивното производството, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4