Решение № 220 от 23.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Пазарджик, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500786 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК С решение №134/23.08.2024 г., постановено по гр.д.№435/2023 г. по описа на РС – Панагюрище са отхвърлени предявените от „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК 203037835 срещу Т. Г. Т., ЕГН ******* искове правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.146, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.200, вр. чл.79 от ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от Мъни Плюс Корп ЕАД за признаване на установено, че Т. Г. Т. дължи „Мъни плюс корп“ ЕАД в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. и анекси към него, сумата от 341,64 лв.

- незаплатена цена на мобилно устройство по Договор за продажба на изплащане №505206386/14.06.2019 г., сключен между Т. Т. и „А1 България” ЕАД, ведно със законната лихва за периода от 02.02.2023 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, както и сумата от 73,45 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 05.02.2021 г.

(датата на заплащане на сумата в размер от 341,64лв. от поръчителя на 1 кредитора) до 02.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед №53/08.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№80/2023г. на РС-Панагюрище. Осъдено е на осн. чл.78, ал.3 ГПК „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК 203037835 да заплати на Т. Г. Т. разноски в размер на 400 лв.

В срок така постановеното решение се обжалва от „Мъни плюс корп“ /с настояща фирма „Елдрон технолоджи“ ЕАД/ чрез адв.Л., в която се излагат оплаквания, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорват се като погрешни и незаконосъобразни основните решаващи изводи на районния съд, а именно, че от доказателствата по делото не се е установило, че договорът за продажба на изплащане е сключен след извършен скоринг. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искови претенции в пълен размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Т. Г.

Т. чрез адв. М., с който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна. Твърди, че във въззивната жалба бланкетно се сочат общи формулировки, без конкретни доводи. Искането е да се потвърди първоинстанционото решение. Претендира разноски.

Пазарджишки окръжен съд, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№435/2023 г. по описа на РС – Панагюрище е образувано по искова молба от „Мъни плюс корп“ЕАД против Т. Г. Т., с която са предявени обективно съединени искове по чл.422 ГПК, вр. чл.143, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. Твърди се, че ищецът е поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между него /с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД/ и „А1 България” ЕАД, като на основание т.3 от този договор се задължил да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД Договор за продажба на изплащане. Твърди, че 2 сред абонатите на мобилния оператор бил и ответникът Т. Г. Т., по силата на сключен с „А1 България „ ЕАД /предишен „Мобилтел” ЕАД/ договор за продажба на изплащане №505206386/14.06.2019 г., с който Т. закупил и станал собственик на мобилно устройство Handset Huawei P301iteBla+PH HuaP30Lbla със сериен номер: ************* и съгласно т.10.2.1 от договора се задължил да заплати продажната цена за вещта, съобразно погасителен план. На основание т.12.3 от договор №505206386/14.06.2019 г., поради неплащане в срок на дължимите вноски от ответника, договорът за продажба на изплащане 505206386 бил прекратен предсрочно, като по него останала непогасена сума в размер на 341,64 лв. Тъй като длъжникът не изпълнил доброволно задължението си да заплати остатъчната стойност на мобилното устройство, сумата била заплатена от ищеца на 21.12.2020 г. Твърди, че плащането на сумата било извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от договора за поръчителство, посредством предявяването на справка приемо-предавателен протокол №308/05.07.2020 г., съдържащ списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца, където на стр.4-та от протокола фигурирал и ответникът. Твърди, че до Т. Т. било изпратено уведомление за встъпване в дълг по чл.146 ЗЗД, с което бил уведомен, че считано от 21.12.2020 г. задълженията му към „А1България” ЕАД са прехвърлени на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД /„Мъни Плюс корп” ЕАД/. Твърди, че на 28.07.2022 г. между „Мъни Плюс Корп” ЕАД, ЕИК 203037835 и ”Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица” ЕООД бил сключен Договор за встъпване в дълг, по силата на който „Мъни Плюс Корп” ЕАД приел като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство между него и „А 1 България” ЕАД, ”Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица” ЕООД. Поемателят ”Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица” ЕООД се 3 задължил да заплати задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., вкл. и на длъжника Т. Г. Т., фигуриращ под №447 в Приложение №1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване в дълг.

Към настоящия момент задължението на Т. Г. Г. не било изпълнено от поемателя ”Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица” ЕООД, поради което ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, за което била издадена заповед №53/08.02.2023 г. по ч.гр.д.№80/2023 г. на РС – Панагюрище, с която било разпоредено ответникът Т. да заплати солидарно с „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, сумата от 341,64 лв. главница, ведно със законна лихва от 02.02.2023 г. до изплащане на вземането и 73,45 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 21.12.2020 г. до 02.02.2023 г.

След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжника в заповедното производство бил предявен настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Т., че му дължи претендираните суми, за които е издадена заповед №53/08.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№80/2023г. на РС-Панагюрище.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който се поддържа, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че процесният договор за продажба на изплащане не бил сключен въз основа на получено одобрение от ищеца в рамките на извършен скоринг по договора за поръчителство. Поради това не били налице предпоставките за възникване на отговорността на поръчителя, което изключвало и правото на регрес. Договорът не обвързвал валидно поръчителя и кредитора, предвид липсата на индивидуализация на 4 задължението, за което се поръчителства. Не било посочено претендираната сума в размер на 341,64 лв. /главница/ за какъв период се отнася и каква част от общата сума от 455.52лв., представлява. Не ставало ясно кои точно вноски били просрочени и кога кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, за което не бил уведомен. Предвид че договорът за поръчителство от 07.11.2014 г. бил сключен преди договора за продажба на изплащане от 14.06.2019 г. между кредитора и ответника, от неговото съдържание не ставало ясно, че между поръчителя и кредитора е постигнато съгласие за обезпечение на вземането, именно по този вид договор. Освен това, договорът между кредитора и поръчителя бил със срок на действие една година, съгласно т.21 и 22.1, респ. същият бил прекратен на 07.11.2015 г., тъй като нямало данни да е бил подновен преди изтичането на срока.

Всички анекси към него, с които се продължавало действието му, били сключени след като договорът вече е бил прекратен и то за период повече от една година. Искането е да се отхвърлят предявените искови претенции като неоснователни и недоказани.

Страните не спорят, че между „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел"“ЕАД) и ответника Т. Т. е сключен договор за продажба на изплащане №505206386 от 14.06.2019 г., съгласно който ответникът Т. е закупил устройство „Huawei Р30liteBla+PH Hua P30Lbla“ за сумата от 455,52 лв. Съгласно договора продажна цена е следвало да бъде заплатена на 24 месечни погасителни вноски в размер на 18,96 лв., всяка съобразно погасителен план към договора.

За изясняване фактическата страна по спора е допусната и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че Т. Т. е заплатил общо шест вноски в размер на 18,98 лв. всяка, включващи главница и лихва в размер на 5% годишно.

Първата вноска е платена при сключване на договора и освен нея са платени още пет поредни вноски за периода м. юли – м. ноември 2019 г.вкл. Общият размер на извършените плащания е 113, 88 лв. След 5 това плащанията са преустановени, при което са останали са незаплатени 18 месечни вноски от 6-та до 23-та., включително в размер на общо 341,64 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и законосъобразно.

Видно от раздел първи от приложения по делото от 07.11.2014 г., сключен между „Мобилтел“ЕАД /с настояща фирма „А1 България“/ и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД /СБС - с настоящата фирма „Елдрон технолоджи“ ЕАД/, е дадено определение за понятието „поръчителство“ в смисъла на постигнатите между страните договорки, съгласно което „поръчителство“ означава залегналото в този договор споразумение между МОБИЛТЕЛ и СБС по смисъла на чл.138-148 от ЗЗД, по силата на което СБС се задължава да обезпечи задължението на абоната, за който е извършен скоринг, за плащане на цената на крайно устройство по договор за продажба на изплащане, намалена с първоначалната вноска“. Дадени са определения и за понятията „скоринг“ или „кредитен скоринг“, като е посочено, че това означава статистически анализ, който се извършва от СБС по този договор с цел определяне на кредитоспособността на даден потребител чрез изготвяне на кредитна оценка /кредитен профил/; определяне на кредитен лимит и одобряване или отхвърляне на потребителя, посочен в заявка за кредитна оценка, за сключване на договор за продажба на изплащане с „МОБИЛТЕЛ“.

Съгласно предмета на договора, „МОБИЛТЕЛ възлага, а СБС 6 приема и се задължава срещу възнаграждение и при условията и сроковете на този договор да извършва следните дейности: извършване на кредитен скоринг на потребител с цел сключване на договор за продажба на изплащане, в зависимост от изготвената кредитна оценка и определения кредитен лимит; гарантиране чрез поръчителство на вземанията на МОБИЛТЕЛ от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит“. Извършването на скоринг определя договора за продажба на изплащане измежду тези, вземанията по които са обезпечени с даденото от жалбоподателя поръчителство. Обезпечаването на договорите за продажба на изплащане с поръчителство и то именно с поръчителството на „Мъни плюс корп“ЕАД /понастоящем „Елдрон технолоджи“ ЕАД/ не е задължително условие за сключването им.

Установява се от т.V.15 от процесния договор от 14.06.2019 г., че задълженията на купувача може да са обезпечени с поръчителство от трета страна. Използваната формулировка „в случай“ недвусмислено навежда на извода, че обезпечението с поръчителство не е задължително. Освен това не е посочен конкретен поръчител, а „трета страна“.

Съгласно чл.138, ал.2, изр.4 от ЗЗД, поръчителството може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение. Не е налице и законово ограничение за поръчителстване за съвкупност от задължения.