Решение № 832 от 16.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000500628 по описа за 2025 година

С решение №3630 от 17.06.2024г.,постановено по гр.д.№ 5020/2023г. по описа на СГС Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. Н. С. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 5 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 5000лв. обезщетение за имуществени вреди от наказателно производство, водено срещу него, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2022г. до окончателното изплащане на главниците.

Претенциите са отхвърлени до пълните им предявени размери от 50 000лв. за обезщетението за неимуществени вреди и 20 000 лв. за обезщетението за имуществени вреди.

На ищеца са присъдени и разноски съобразно уважената част от исковете.

Против така постановеното решение са подадени жалби от страните по делото.

Ищецът в първоинстанционното производство обжалва решението в отхвърлителната му част, като моли същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго, с което да уважи предявените искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди изцяло. Излага доводи за необоснованост на съдебния акт в атакуваната му част. Счита, че съдът не е взел предвид установените от разпитаните по делото свидетели обстоятелства, а именно – настъпилата промяна в негативна посока в живота на ищеца в резултат на повдигнатото му обвинение и воденето на наказателно производство по отношение на него, продължителността на наказателното преследване и тежестта на обвинението.

1

Тотално било игнорирано заплащането на поне един адвокат на практика на поне четири инстанции- досъдебно производство, СГС, САС и отново СГС, с множество явявания на всяка една от тях. Доказателства за извършените плащания се намирали в самото наказателно дело, но при направено искане то да бъде приложено, това искане било оставено без уважение.

Прокуратурата на Република България обжалва така постановеното решение в частта му, с която исковете за имуществени и неимуществени вреди са уважени и моли съдът да го отмени и да постанови друго такова,с което да отхвърли, респ. да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди..

В жалбата се поддържа, че решението е порочно в частта относно несправедливия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Страната счита, че пред първоинстанционният съд не са представени годни доказателства, които да установяват действително претърпените неимуществени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението, а това били основни елементи от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд отбелязал какви фактически положения са установени, но не ги свързал с направените правни изводи. Не били обсъдени поотделно и конкретно обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Излагат се доводи по отношение на всяко едно от тези обстоятелства като е изразено становището на страната, че установеното в производството не предполага такъв размер на обезщетението, а многократно по-нисък.

В подадената след указания на съда молба е посочено, че обезщетението следвало да е нула лева.

Прокуратурата на Република България не можела да носи отговорност за неоснователно преекспониране на непонесени реално с посочения интензитет неимуществени вреди. Възраженията на ответника не били обсъдени задълбочено и по този начин била нарушена нормата на чл.236,ал.2 от ГПК.

Поддържа се също, че е нарушен принципа на чл.52 от ЗЗД.

На следващо място този жалбоподател счита, че първоинстанционното решение е порочно и в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 5000лв. за претърпени имуществени вреди. Макар по делото да било установено, че е заплатен такъв размер на адвокатско възнаграждение, съдът не съобразил, че същото може да бъде намалено съобразно обема на извършените процесуални действия, а по делото нямало доказателства какъв е той. Поради това, в случай, че този иск бъде признат за основателен, се моли да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби- платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство до размера на действителния обем на извършените процесуални действия.

Ищецът е подал отговор на депозираната от Прокуратурата на Република България 2 въззивна жалба, с който я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа подадена от нея жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Ищецът чрез процесуалния си представител адв. М. е депозирал писмена защита, в която отново излага доводите, изложени с въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните установи следното:

Предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 , пр.първо от ЗОДОВ като се иска да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на привличането на ищеца като обвиняем и воденето против него на наказателен процес.

По отношение на неимуществените вреди се сочи, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и т.7, пр.1, вр.ал.1 от НК.

Същият бил задържан под стража с определение по НЧД №4408/2016г. по описа на СГС на 06.10.2016г. и бил освободен от ареста на 22.12.2016г. след като с определение по НЧД № 5555/ 2016г. му била определена парична гаранция.

Впоследствие бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД №3266/2017г. на СГС, НО, 20-ти състав като същото било насрочено в съдебно заседание.

По това дело била постановено присъда, с която ищецът бил признат за невинен по първоначалното обвинение и бил осъден по друг текст на НК- чл.213а, ал.2, т.1, пр.1, т.2 и т.4,вр. ал.1,пр.2 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от две години с изпитателен срок от 4 години. По жалба на подсъдимия тази присъда е отменена от въззивната инстанция и делото е върнато за ново разглеждане от СГС. При новото разглеждане на делото С. бил оправдан с присъда от 18.05.2021г., влязла в сила на 03.06.2021г.

Ищецът твърди, че от така повдигнатото и поддържано обвинение е претърпял значителни неимуществени вреди. Животът му се преобърнал в негативна посока.

Приятелите му постепенно се отдръпнали, отношенията в семейството му се обтегнали.

Съпругата му била бременна именно в месеците, в които бил задължен. Родителите му били силно притеснени и отключили онкологични заболявания като баща му не понесъл срама, че синът му е обвинен в такова тежко престъпление и починал.

Освен това имал трудности с намирането на работа въпреки младостта си, тъй като бил с „висящо дело“. Вместо да има възможност да се грижи за бременната си съпруга и за майка си и баща си,той плащал гаранции и адвокатска защита.

Имал много неблагоприятни психически и емоционални преживявания като притеснението, което изпитвал довело до сериозни проблеми със здравето, загуба на тегло, нервност, трудност в комуникацията. Преживял унижение, тревожност, угнетяващо чувство, 3 че е несправедливо обвинен. Пострадали честта и достойнството му. Чувствал се притеснен във връзка с организирането на адвокатската си защита и личното си участие в процесуално - следствени действия и съдебни заседания. Изтъква се и продължителността на наказателното преследване - почти пет години.

Освен това ищецът бил силно притеснен във връзка с финансовите разходи , които направил във връзка с осигуряването на адвокатска защита по делото и които на фона на доходите, които имал представлявали огромни суми.

Общата сума, която С. заплатил за защита от двама адвокати била в размер на 20 000лв. Същата представлявала непозволено увреждане, тъй като този разход бил причинен от противоправното поведение на държавния орган.

Прокуратурата на Република България е подала писмен отговор на исковата,с който оспорва същата.

Изтъква, че въпреки тежестта на обвинението, ищецът е бил с взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, а разследването е протекло в разумни срокове.

Нямало данни органите на ПРБ да са правили изявления пред медиите.

Изразява се становище, че липсват доказателства за твърдените неимуществени вреди.

По отношение на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди на първо място се посочва, че такъв хонорар по наказателно дело е прекомерен. Липсвал списък за разноски, а и делото не било с фактическа и правна сложност.

По делото са представени копие от обвинителния акт по досъдебно производство №16003/2016г. по описа на СГС, пр.пр.№294/2016г. по описа на СДВР,с който на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и т.7, пр.1, вр. ал.1 от НК , копия от протоколи от проведени заседания при първото разглеждане на делото пред СГС- 11 броя, копие от протокола от заседанието на въззивния съд, седем броя протоколи от заседанията на СГС при повторното разглеждане на делото, както и актовете ,постановени от СГС и САС.

Представен и договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв.С.

Н. за процесуално представителство по досъдебно производство №16003/2016г. по описа на СГП, пр.пр.№294/2016г. по описа на СДВР. От същия е видно, че е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв., което е заплатено в брой.

Обстоятелствата относно правните квалификации на обвиненията, повдигането на същите, обстоятелството, че е бил задържан под стража за посочения в исковата молба период, първоначалното осъждане на ищеца и последващото му оправдаване обаче не са спорни между страните и поради това не се налага настоящата инстанция да обсъжда описаните по-горе доказателства.

Спорно е какви неимуществени вреди е претърпял ищеца и причинната връзка между тях и повдигнатото незаконно обвинение, както и какъв е справедливият размер на обезщетението, което адекватно ще репарира неимуществените вреди.

4

По иска за имуществени вреди следва да бъде преценено дали поддържаното от Прокуратурата възражение за завишен размер на адвокатския хонорар, заплатен от С. е основателно, а във връзка с оплакванията, направени с жалбата,подадена от ищеца- дали следва да бъде признато, че са направени още разходи за адвокатска защита в хода на съдебното производство.

Във връзка с установяването на обема и интензитета на настъпилите неимуществени вреди по делото са представени епикриза на Н. М. С. от 11.01.2018г. и препис - извлечение от акт за смърт от 29.09.2018г. и са събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите В. В. Ч. и М. М. С..

Първата свидетелка разказва, че е добра приятелка на жената, с която ищецът живее на семейни начала. Установява, че към момента, в който Н. е бил арестуван, жената, с която живеел – Р. била бременна. Твърди, че ищецът преживял тежко този факт, като знаела за тези негови преживявания от своята приятелка. Освен това Н. се притеснявал, че баща му е болен и не може да се грижи за него. Майката на ищеца се разболяла след това и последният смятал, че той е станал причина за тези заболявания. Притеснявал и се и за това как ще приключи делото. Изглеждал отслабнал, побледнял.

След като излязъл от ареста, Н. вече не бил същият човек и все още не можел се възстанови. Неговите приятели се отдръпнали от него.

Свидетелят С. също твърди, че след като против Н. било образувано наказателно производство, последният много се променил в негативна насока. Преди това бил душата на компанията и се грижел за цялото си семейство. Помагал и на приятелите си, включително на свидетеля. След като започнало наказателното производство ищецът се променил. Затворил се в себе си, не говорел, имал проблеми със съня, отслабнал. Не можел да си намери работа и се налагало свидетелят да му помага финансово. Към момента на разпита, свидетелят казва, че Н. е в това състояние на моменти, стояло му като спомен.