Определение № 39284 от 24.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39284 гр. София, 24.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20261110128296 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Н. П. П. срещу „Кредисимо“ ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове за установяване недействителността на договор за потребителски кредит от 26.10.2023 г. и за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 евро, предявена като част от недължимо платеното по договора над чистата стойност на кредита вземане, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.

Ищцата е поискала освобождаване от държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

По искането за освобождаване от държавни такси и разноски:

С разпореждане № 120329/06.10.2026 г. на ищцата е указано да представи в оригинал подписаната декларация за имуществено състояние, с предупреждение, че в противен случай искането ще бъде оставено без уважение. С разпореждане № 125347/16.10.2026 г. е разпоредено указанията да й бъдат изпратени чрез процесуалния представител. Оригинал на декларацията не е представен, поради което молбата не е надлежно подкрепена с изисканото доказателство за имущественото състояние.

Независимо от изложеното за пълнота на изложението следва да допълни, че и при преценка въз основа на представеното копие, не са установени предпоставките на чл. 83, ал.

2 ГПК. В него ищцата е декларирала общ доход на нея и съпруга й в размер на 2700 евро.

При съпоставка на заявените доходи с размера на дължимата държавна такса от 30 евро, включително при отчитане на характера на предявения иск, заплащането й не представлява такава финансова тежест, която да обосновава липса на достатъчно средства за водене на делото. Следователно искането за освобождаване от държавни такси и разноски е неоснователно.

По редовността на осъдителния с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК иск съдът съобрази следното:

С разпореждане № 119837/06.10.2026 г. ищцата е получила конкретни указания да посочи пълния размер на получената по договора кредитна сума, размера на извършените плащания и пълния размер на вземането, част от което претендира с осъдителния иск за 50 евро. Изрично й е разяснено, че липсата на точни данни до стотинка не я освобождава от задължението да индивидуализира претенцията въз основа на собствените си твърдения и изчисления. С разпореждане № 125347/16.10.2026 г. е предоставена последна възможност за изпълнение на тези указания, с предупреждение за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК.

Вместо да отстрани нередовностите, с молбите от 13.10.2026 г. и 20.10.2026 г. процесуалният представител на ищцата е заявил, че не са й известни точните размери на получените и платените суми, и е поискал ответникът предварително да представи справка за извършените плащания и тяхното отнасяне по отделните задължения. Така не са въведени необходимите фактически твърдения относно конкретния размер на усвоената главница, размера и датите на отделните плащания и пълния размер на претендираното вземане за връщане на недължимо платени суми, от което се претендира частта от 50 евро.

Посочването на тези факти и размери е задължение на ищеца по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК 1 и не може да бъде постигнато чрез отправяне на доказателствено искане, насочено към снабдяване с данни за фактите и обстоятелствата представляващи самото основание и обем на претенцията в хода на процеса. Искането за предварително събиране на доказателства с цел тепърва да се отстрани нередовността на исковата молба не е основание да се даде ход на нередовен иск. При наличие на законовите предпоставки предварителното им събиране може да бъде поискано по реда на обезпечаването на доказателства по чл. 207 и сл. ГПК.

Дадените двукратно указания са останали неизпълнени, поради което исковата молба следва да бъде върната в частта относно втория, осъдителен иск, а производството – прекратено в тази част.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. П. П. за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба на Н. П. П. срещу „Кредисимо“ ЕАД в частта относно предявения частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 50 евро, представляваща част от твърдяно недължимо платени суми над чистата стойност на кредита по договор от 26.10.2023 г., ведно със законната лихва.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 28296/2026 г. по описа на Софийски районен съд в посочената част относно осъдителния иск.

УКАЗВА на ищцата Н. П. П., чрез адв. Л. А. Г., в едноседмичен срок от влизане в сила на настоящото определение да внесе по сметката за държавни такси на Софийски районен съд държавна такса в размер на 30 (тридесет) евро за останалия за разглеждане установителен иск и да представи доказателство за плащането по делото.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че при неизпълнение на указанието за внасяне на държавната такса в дадения срок исковата молба ще бъде върната и в останалата част на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по делото – прекратено изцяло.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата в частта, с която е отказано освобождаването от държавни такси и разноски, както и в частта за връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2