Решение № 261173 от 24.11.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№

261173 / 24.11.2021г. гр.

П., 24.11.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, IV-ти състав, в публичното съдебно заседание праведно на двадесети и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ при участието на секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3216 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от

К.Л.С. с ЕГН

********** и адрес ***, чрез адвокат М.К. - САК и адвокат К.М.- САК срещу

Д.Л.С. с ЕГН

********** и адрес *** с която са предявени следните искове:

– да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от следния недвижим имот: жилище с площ 91 кв.м, състоящо се от кухня, три стаи, тераса и обслужващи помещения, разположено на целия първи етаж от двуетажна сграда, находяща се на административен адрес село Р., улица „Н." №1, община П., заедно с принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части на сградата и от мазето и 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо *** **-*** от кв.29 по плана на с. Р., с площ 663 кв.м, при граници: улица, *** ***-***, *** * **-***, *** ***-***и *** ***-***.

– в условията на алтернативност се предявява и иск ако се установи, че построената в *** **-*** от кв.29 по плана на с. Р., с площ 663 кв.м, при граници: улица, *** ***-***, *** * **-***, *** ***-***и *** ***-*** сграда е еднофамилна да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/12 идеална част от следния недвижим имот: двуетажна сграда, находяща се на административен адрес село Р., улица „Н." №1, община П., заедно с принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части на сградата и от мазето и 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо *** **-*** от кв.29 по плана на с. Р., с площ 663 кв.м, при граници: улица, *** ***-***, *** * **-***, *** ***-***и *** ***-***.

Съдът намира, че е сезиран с два субективно и субективно съединени иска с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 предл.1 и 5 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност, както и един иск по чл. 124 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 ЗС в условията на алтернативност спрямо първите два.

В исковата молба ищецът, твърди че на 30.07.2005 г. починал баща му Л. С. Б. и остави наследници: съпругата си - З.П.Б.и двамата си синове – ищеца и ответника.

Баща им притежавал по наследство дворно място в село Р., Община П., на улица „Н." № 1, с площ около 650 кв.м. при граници: улица, Я.С., А.М. О.Г. и Б.М.; по стара номерация парцел X-210 от кв. 43; сега *** **-*** от кв. 29 по плана на с. Р.. В това място баща им построил през годините двуетажна двуфамилна жилищна сграда. Първият етаж на къщата с площ 91 кв.м., представляващ, жилище от три стаи, кухня, тераса и сервизни помещения от построяването му през 1963 г., и през целият им съвместен живот до смъртта на наследодателя им винаги е бил домът на родителите на страните, майка им и към момента на подаване на исковата молба живеела там. Вторият етаж бил построен през 1974 г. При изграждането му баща на страните обявил пред цялата фамилия плановете си, а именно жилището на втория етаж да бъде за сина му Д., след време и за неговото семейство, а жилището на първия етаж да остане в собственост за родителите на страните. Тези неизменни във времето намерения често бил споделяни и обсъждани пред широк семеен и приятелски кръг. През 1975 г. бащата на страните се консултирал с адвокат във връзка с изискванията на ЗСГ. Къщата в Р. била единственият притежаван от семейството на страните обитаем жилищен имот, но по наследство баща им притежавал и още две празни дворни места на село. Адвокатът посъветва бащата на страните незабавно да осъществи някаква сделка, защото в противен случай го грозяла конфискация. По тази причина в експресен порядък се осъществило прехвърляне на къщата и дворното място на името на ответника с нот. акт № 7 том 10 от 28 март 1975 г, на нотариуса при Пернишкия районен съд.

Според твърденията на ищеца, това прехвърляне на „едноетажна сграда" не отговаряло на действителното положение, защото в дворното място към момента на прехвърлянето не съществувала едноетажна, а двуетажна сграда. Не отговаряло на действителните отношения и оформлението на нотариалния акт, като продажба.

Според ищеца в действителност баща му винаги е възнамерявал да дари брат му - ответника Д.С., с предназначеното за него жилище на втория етаж от къщата, подпомагайки го с пари и никога не е имал намерение да му продава имота, нито е договарял или получил продажна цена. След продажбата, баща им продължил да живее заедно с майка им в жилището на първия етаж от къщата и го смятал за свое, независимо от формално осъществената продажба. Същевременно втория етаж вече баща им приемал за собственост на сина си Д.С.. Всички въпроси за използването на стаите, текущи и основни ремонти за първия етаж от къщата баща им решавал сам. За втория етаж тези въпроси съответно отнасял към сина си - Д.. За жилището на първия етаж наследодателят на страните винаги подчертавал, че е негово притежание и за в бъдеще ще реши, евентуално със завещание, на кого ще го остави след смъртта си.

Във фамилията никога не било имало нито спор, нито кекавото и да било съмнение, че първият етаж от къщата е на наследодателя на страните, а вторият – на ответника. Въпросите относно дворното място се решавали заедно от двамата – наследодателя на страните и ответника, като съсобственици.

Предвид описаното ищеца твърди, че родителите му са придобили по давност жилището на първия етаж, заедно с 1/2 идеална част от мазето, от общите части на сградата и от дворното място, в което е разположена, поради твърдото им убеждение, че са собственици и продължилото повече от 10 години явно, непрекъснато и несмущавано владение, считано от 1975 г. От своя страна ответникът Д.Л.С. след прехвърлянето признавал правата на родителите си върху първия етаж, приемал себе си за собственик само на втория етаж и споменавал, че трябва да направят някакъв документ за поправяне на „неправилния“ нотариален акт, за да се знае, че „вторият етаж си е негов, а първият - на баща им“.

След смъртта на баща им ищецът твърди, че с убеждението, че е наследник на неговия имот, започнал да използва първия етаж от сградата, съвместно с майка си З. Б.а. Оттогава и до момента на подаване на исковата молба своил този имот явно и несмущавано, без каквито и да било възражения от страна на брат му – ответника Д.С., и семейството му, обитаващо втория етаж на къщата, затова освен на наследственото правоприемство допълнително се позовава и на изтекла в негова полза придобивна давност за съответната на наследствения му дял идеална част от имота.

Наскоро научил, че брат му – ответникът Д.С., се бил снабдил с нов нотариален акт за целия имот - цялото дворно място и двете жилища на първия и на втория етаж, описани в нотариалния му акт № 172 том 3 дело № 409 от 2018 г. на нотариус М.М.с район на действие

Пернишки районен съд, като „двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 91 кв.м. с тераса към първия етаж с площ от 7 кв.м.

Ответникът, чрез адвокат пълномощника си адв. Б. ***, в законноустановения срок не е депозирал отговор. Приложения по делото отговор е с рег. № 3755/04.02.2020г. На регистрационния печат няма отразяване на пощенско клеймо.

Съобщението от ответника е получено на 03.01.2020г., предвид на което и срока е изтекъл на 03.02.2020г. /понеделник/. Предвид на посоченото настоящия съдебен състав намира, че постъпилия отговор е извън срок и следва да се цени единствено като становище по иска.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител подържа депозираната искова престация при подробно изложени съображения, като моли да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител оспорват изцяло искова претенции при подробно изложени съображения в писмено становище, като молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Нотариален акт №

7, том X, дело № 2719/1975 г. съставен от нотариус при ПРС се установява, че Л. С. Б. продал на синът си Д.Л.С. следния свой собствен недвижим имот находящ се в с.Р.,общ.П., а именно дворно урегулирано място с площ от 640 кв.м.,съставляващо парцел X - 210 в квартал 43 по плана на село Р., при граници: Л. С., А. М. О. Г. и Б. М. заедно със застроената в това място жилищна сграда на един етаж.

От представения по делото Нотариален акт №

172, том III, дело № 409/2018 г. съставен от М.М.–

Нотариус с район на действие ПРС се установява, че на осн чл. 587, ал.1 от ГПК и въз основа на писмени доказателствен Д.Л.С. *** с

ЕГН ********* е признат за собствени на недвижим имот находящ се в землището на с. Р., общ. П., ул. „Н. „ № 1 а именно : УПИ представляващ дворно урегулирано място, за който съгласно плана за регулация и застрояване на с. Р., общ. П., утвърден със Заповед № III – 234 от 09.04.1976г. е отреден парцела е IX - 905 в квартал 29 целия по скица с площ от 663 кв.м. при граници при граници: от югоизток - улица; от югозапад - УПИ XV-907; от северозапад - УПИ ХП-906; от север - УПИ ХШ-903 и от североизток - УПИ VIII-904, заедно с построената в него със статут на първи етаж по силата и смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 91 кв.м., с тераса към първия етаж с площ от 7 кв.м. в едно с всички подобрения направени в имота.

От представеното по делото удостоверение за търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ издаденото Община П., се установява, че двуетажна масивна жилищна сграда / 2МЖ/, със ЗП - 91,00м2, с тераса към първия етаж с площ от 7,00м2, разположена в УПИ IX - 905 , кв. 29 по плана на с. Р., община П. , ул. „ Н.” № 1 , построена, като едноетажна жилищна сграда преди 1975г., описана в нотариални акт №7, т.Х, д. № 2719/ 1975г. и надстроена с втори жилищен етаж през 1980г. съгласно представена нотариално заверена декларация с рeг. № 4152/ 06.03.2018г. доказващ периода на извършване на строителството, удостоверение peг. № 620/ 22.03.2018г. от Нотариус М.М.с район на действие РС П. за предстоящо нотариално производство и снимков материал е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване. За строежа е представено геодезическо заснемане за нанасяне в действащия ПУП на с. Р. на 2МЖ / Двуетажна масивна жилищна сграда/.

Останалите приети и приложени по делото писмени доказателства са ирелевантни за предмета на спора, поради което съдът не дължи тяхното обсъждане.

От свидетелските показания на св. Д.Д. се установява, че строителството на къщата в имота на ул. „Н.“ в с. Р. собственост на Л. и З. започнало през 1960 г., а втория етаж към 1974г., бил вече построен. Първоначално строежа имал временен покрив, а след като се изградил втория етаж, къщата била покрита с постоянен покрив и „чичо Л. – каза, че втория етаж е на Д.“. Според свидетелката къщата била завършена през 1975г. Когато Д. отишъл войник, къщата била външно била завършена. По време на строежа Д. и К. синовете на Л. и З. били ученици, а къщата била построена от баща им Л. с помощта на роднини и спестявания. Л.–чичо Л., казвал, че строи втория етаж на М., а за него и „кака З.“ остава първия етаж и сутерена. Когато К. живеел с родителите си – обитавал с тях втория етаж – състоящ се от три стаи и голям хол, в едната стая живеел той в другата неговите родители. Родителите Л. и З., живеели заедно с децата си в Р. докато се оженили. Първо се оженил К. после Д.. К. и жена му М. живеели в С. но всяка събота и неделя се прибирали на Р. – помагали в земеделската работа. Д. и семейството му същото ходели но – по рядко. През 70–те години имало прехвърляне на къщата която се намира ул. „Н.“ 1, тъй като по това време на Л. се водели две жилища и за това се решило да прехвърлят на Д. втория етаж, тъй като ако имал повече от един имот щели да му го конфискуват. За това дал на Д. – втория етаж, а на К. дал место. Това била чувала от разговорите между чичо Л. и нейния свекър, които сядали на маса, пиели по ракия и се съветвали с него, като с най стария в рода. Знаела, че Л. бил прехвърлил само втория етаж на Д., а първия останал за него и съпругата му.