Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13917 от 14.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42738/2021
Вид
Решение № 13917
Подписан
14.08.2023
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139а · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.1 · Наредба за топлоснабдяването
  • чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 13917 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110142738 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от ......... против С. А. П., В. И. Д., К. И. Д., П. К. С., И. К. С., И. В. П., Д. В. Д., А. В. Д., И. С. Д..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 10, находящ се в гр. ........, като ответниците му дължат следните суми: сумата 1 232, 05 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане; сумата 214, 92 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 02.07.2021 г.; сумата 18, 92 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане; сумата 4, 54 лв. мораторна лихва за природа 31.07.2018 г. – 02.07.2021 г.

Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми, в условията на разделност, както следва: С. А. П. – 1/2, В. И. Д. – 1/12, К. И. Д. – 1/12, П. К. С. – 1/12, И. К. С. – 1/12, И. В. П. – 1/24, Д. В. Д. – 1/24, А. В. Д. – 1/24, И. С. Д. – 1/24.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. А.

П., с който оспорва исковете по размер. Излага съображения, че по наследяване от баща си А. С. П. е придобил ид.ч. от апартамента, по отношение на който е налице висящо производство по иск за делба. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. И.

Д. чрез назначения особен представител адв. А., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за исковия период. Оспорва през исковия период да е живял в имота, съответно – да е ползвал топлинна енергия. Сочи, че не е наследник на А. С. П., а на ...........

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. К.

С., с който оспорва исковете. Оспорва през исковия период да е ползвал имота и да е потребявал топлинна енергия. Моли съда да отхвърли исковете.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. В.

Д., с който оспорва исковете. Твърди, че с решение от 31.05.2021 г. по гр.д. № 5376/2019 г. на СГС е обезсилено решение от 08.03.2018 г. по гр.д. № 21918/2013 г. на СРС, 145 състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като от решението на СГС е видно, че един от наследниците е направил отказ от наследство.

В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците К. И. Д., П. К. С., И. В. П., А. В. Д. и И. С. Д..

Третото лице-помагач на страната на ищеца ........... не взима становище по исковете.

С определение от 18.01.2023 г. на мястото на починалия ответник К. И. Д. са конституирани по реда на чл.227 ГПК наследниците му по закон: Ж. И. Д., П. К. Д. и К. Д..

С писмено становище от 13.03.2023 г. ответникът И. С. Д. оспорва исковете.

Излага съображения, че не е живял в имота, не е ползвал услугите на ищеца, направил е отказ от наследството на баща си ........ В. Д.. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Представено е решение от 08.03.2018 г. по гр.д. № 21918/2013 г. на СРС, ГО, 145 състав за допускане на делба на процесния имот.

Представено е решение от 31.05.2021 г. по в.гр.д. № 5376/2019 г. на СГС, IV Б състав, с което горното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот от 23.11.2011 г., по силата на който ........ П. дарява на племенника си А. С. П. собствените си 5/6 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр. .............., а именно: апартамент № 10 с площ от 53, 46 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, обслужващи помещения.

Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г., А. С. П. е починал на 10.11.2020 г., като е оставил наследник по закон: С. А. П. – син.

Представено е удостоверение за наследници на .........., от което е видно, че това лице е починало на 17.12.2017 г., като е оставило наследници по закон: И. В. П. – дъщеря, Д. В. Д. – син, А. В. Д. – син, ........ В. Д. – син и И. С. Д. – внук.

Представено е съдебно удостоверение по гр.д. № 309/2012 г. на РС-Карлово, от което е видно, че И. С. Д. е направил отказ от наследството на ........ В. Д., вписан по реда на ЗН.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на 2 собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ........... от 18.08.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ..........., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № 316/11.09.2002 г., сключен между ЕС като възложител и ........... като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Пред СРС е ангажиран договор от 02.11.2007 г., сключен между ......... – възложител и ........... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представен е протокол за неосигурен достъп, в т.ч. до процесния ап. 10, от 10.05.2019 г., изготвен от фирмата за дялово разпределение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма ........... извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за 3 бр. отоплителни тела с ИРРО при условията на неосигурен достъп, за което е бил съставен протокол от ФДР, представен по делото, начислена е служебно топлинна енергия за БГВ в условията на неосигурен достъп и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 1 232, 03 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 133, 02 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 99, 01 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях., 92 лв.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., че не са налице плащания за исковия период, както и че стойността на дялово разпределение за периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г. е в размер на 18, 92 лв., което се потвърждава от представената счетоводна справка на л.30 от делото.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички 3 собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представените писмени доказателства се установява качеството съсобственик на процесни имот единствено на ответника С. А. П., придобил по наследяване от баща си А. С. П. 5/6 ид.ч. от процесния имот, придобити от страна на последния с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 23.11.2011 г. От качеството му на съсобственик на процесния имот произтича и качеството му на клиент на топлина енергия за исковия период.

По отношение на останалите ответници не се установи качеството им на съсобственици. От страна на ищеца не са представени доказателства за постановено между страните решение за делба, което да е влязло в сила, нито други доказателства, въз основа на които да се установява качеството им на съсобственици. С оглед изложеното от страна на ищеца не се доказа материалноправната им легитимация да отговарят по предявените срещу тях искове.

Ето защо, исковете по отношение на ответниците В. И. Д., П. К. С., И. К. С., И.

В. П., Д. В. Д., А. В. Д., И. С. Д., како и конституираните на мястото на починалия в хода на процеса ответник К. И. Д. - Ж. И. Д., П. К. Д. и К. Д., следва да се отхвърлят като неоснователни.

Установи се качеството клиент на топлинна енергия единствено по отношение на ответника С. А. П..

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, 4 предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.