Определение № 717 от 21.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 717 гр. Пловдив, 21.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Михаела Ат. Добрева

Станислава Б. Бозева като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно частно наказателно дело № 20215300602429 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Протестирано е определението на РС Пловдив с №673 от 05. 11. 2021 г. по ч.н.д. № 20215330205558/ 2021 г., с което е отменено Постановление на РП Пловдив от 05.08.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 509/ 2018г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР Пловдив (пр.пр.5327/2018г. по описа на РП Пловдив) образувано и водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

В протеста се твърди, че определението на РС Пловдив е неправилно и необосновано – твърдяло се, че от прокурора не са обсъдени последните събрани свидетелски показания, но те касаели ирелевантни, спрямо предмета на доказване, обстоятелства и поради това съдът вменявал на прокурора задължение, което той няма по закон. Липсвали и конкретни указания за извършване на конкретни действия.

С тези аргументи, като счита, че атакувания прокурорски акт е постановен след обективно, всестранно и пълно провеждане на разследването, се предлага на въззивния съд да отмени обжалваното определение на първоинстанционният съд и да .

Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията в протеста и при направената служебна проверка приема за установено следното:

Протестът е подаден в законния срок и допустим.

РП Пловдив с Постановление от 05.08.2021г. е прекратил ДП № 509/ 2018г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР Пловдив (пр.пр.5327/2018г. по описа на РП Пловдив) образувано и водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от НПК (деянието не съставлява престъпление).

1

За да прекрати досъдебното производство, РП Пловдив е изложила мотиви, че разглеждания случай не съдържа характеристиките на престъпление по чл.209 ал.1 от НК, нито на друго престъпление, като не били събрани доказателства в тази насока. Според РП Пловдив спорът между „Б. Х.“АД и „У. Т. М.“ ООД е с подчертано гражданско правен характер.

За да отмени това постановление първоинстанционният съд е приел, че прокурорът е изложил подробен и задълбочен анализ на част от доказателствата и извел правилен от фактическа и правна страна извод за липса на престъпление по чл.209 от НК, но е пропуснал да обсъди доказателствените материали обособени в том втори на досъдебното производство поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници, поради което извън обсега на изследването е останал въпросът за наличието на данни за извършено друго престъпление, включително и документно такова.

След самостоятелна преценка на доказателствата, събрани от органа на досъдебното производство и отменителното определение на РС Пловдив, ОС Пловдив намира, че определението на РС Пловдив е законосъобразно и обосновано.

Действително и при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото въззивният съд не може да не се съгласи, че от гледна точна на част от събраните доказателства фактическата обстановка е правилно установена.

Необхванати от тази представа за разследваните отношения, обаче, са останали частта от събраните по делото и в том първи и в том втори доказателства, относно предприетите и извършени действия от страна на С. К., като собственик и представляващ „У. Т.М. ООД: 1) непосредствено преди, 2) по време на преговорите с представители на пострадалото дружество „Б. к. Х.“АД за настаняване и изхранване на група от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и 3) след приключването на организираното им мероприятие – касаещи предприемане на действия по прехвърляне на собствеността и управлението на представляваното от нея дружество „У. Т.М.т“ ООД и то на лица (чиито разпити, именно, първоинстанционният съд е отчел, че не са обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите), които и след регистрацията на тези промени в собствеността и управлението на „У. Т. М.“ ООД са останали неизвестни на отразените в Търговския регистър (също необсъдени от прокурора писмени доказателства) лица – свидетелите И. К.и Х. М.И..

Ако не ги беше игнорирал (твърдейки ирелевантност) прокурорът можеше да намери, че тези действия са индиция за изначално съзнание у С. К. за липса на възможност и намерение да изпълни договореностите си с „Б. к. Х.“ АД за заплащане на цената на услугите, предоставени от пострадалото дружество.

А ако към тази индиция прокурорът не беше игнорирал и данните за действия на К.

(които иначе в обстоятелствената фактическа част е посочил) спрямо пострадалото дружество на 10.05.2018г., с които К. е продължила да поддържа заблудата у пострадалото дружество, че гражданско-правните им отношения се развиват по уговорения между тях начин – твърдейки многократно, че наредила по банка авансово плащане в размер на 2

21384лв., представяйки им преводно нареждане и референтен номер и уверения, че плащането е направено; ако към горните данни прокурорът беше обсъдил и доказателствата, изискани в досъдебното производство от обслужващите „У. Т. М.т“ ООД банки, че в нито една банкова сметка на това дружество не е имало такава сума, за да може изобщо да бъде платена, както и данните, че референтния номер на платежното нареждане нито касае плащане към „Б. к. Х.“АД (а плащане към Х. п.), нито касае сума в размер на 21384лв. – можеше, освен правилния извод, че не е налице престъпление по чл.209 ал.1 от НК, да стигне до извод за по-тежка квалификация, която не изключва фигурата на пострадал (както се претендира в протеста).

А гражданскоправния елемент в отношенията между „У. Т. М.“ ООД и „Б. к. Х.“АД не изключва носенето на наказателна отговорност за извършено престъпление. Всъщност, прави впечатление противоречащото на събрания доказателствен материал твърдение в показанията на С. К. че договорът от 2018г. между „У.Т. М.“ ООД и „Б. к. Х.“АД (приложен в досъдебното производство) представлява поредно ежегодно подновяване на договорните им отношения (обстоятелство възприето от прокурора в прекратителното постановление като „установени договорни отношения“, „отношения …развити на плоскостта на коректност и взаимност“). Разпитани като свидетели лица от пострадалото дружество са категорични, че никога до инкриминирания период „Б. к. Х.“АД не е работил със С. К., нито с „У. Т. М.“ ООД.

Възприемайки тази теза на К., в мотивите на прекратителното постановление прокурорът е допуснал вътрешно противоречие, относно мотивите на „Б. к. Х.“АД да извършат услугите по настаняване и изхранване на потребителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. На страница 3 от постановлението си прокурорът сочи, че причината да бъде настанена и обслужена групата от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е това, че К. изпратила платежно нареждане, референтен номер и уверявала по телефона че плащането е направено. А на страница 6 от същото постановление като причина за предоставяне на услугите си „Б.к. Х.АД били водени от „установени договорни отношения“, „отношения … развити на плоскостта на коректност и взаимност“. Това вътрешно противоречие също води до извода за необоснованост на прекратителното постановление, което следва да бъде взето предвид от прокурора при извършване на фактическия и правен анализ по делото.

Необсъдени от прокурора в прекратителното постановление са останали и изисканите в досъдебното производство данни за отношенията между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и представляваното от С. К. дружество „У.Т.М.“ ООД – договор на л.187 и сл. и Отговор на л.153-154 от том 1 от досъдебното производство, съпоставката на които с данните от изпратените от обслужващите С. К.а и дружество й „У.Т.М.“ ООД банки (от които е видно, че липсва плащане по банков път от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД) и с данните, че К. и дружеството са имали започнати принудителни изпълнения и запори на банкови сметки за неразплатени задължения – биха отговорили на въпроса какъв е интересът на С. К.от разследваното ѝ поведение спрямо „Б. к. Х.“АД.

Толерирайки, пространно застъпеното във въззивния протест господарство на 3 прокурора в досъдебното производство, първоинстанционният съд деликатно му е указал непълно обсъждане на събраните доказателства и непълен правен анализ, а с изложените погоре мотиви въззивният съд споделя съображенията необоснованост и незаконосъобразност на прекратителното постановление.

Като установи горното въззивният съд намери, че правилно първоинстанционният съд е счел извода на прокурора за незаконосъобразен и необоснован. В този смисъл настоящият въззивен състав счита, че обжалваното съдебно определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. А прокурорът следва да се съобрази и изпълни указанията в първоинстанционния и въззивния съдебни актове, извършвайки фактически и правен анализ на посочените доказателства самостоятелно и в съвкупност с останалия събран доказателствен материал.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на РС Пловдив с №673 от 05. 11. 2021 г. по ч.н.д.

№ 20215330205558/ 2021 г., с което е отменено Постановление на РП Пловдив от 05.08.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 509/ 2018г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР Пловдив (пр.пр.5327/2018г. по описа на РП Пловдив) образувано и водено за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4