Решение № 131 от 30.05.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Дупница, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20251510200046 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на лицето В. Н. Н., от гр. С........., ж.к.

О............,бл.......,вх........,ет.......,ап......., с ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице № 348зз-2/05.01.2025 г., издадена от Д.Д. – младши инспектор в група ППД при РУ на МВР, гр. Дупница. В жалбата се иска отмяна на издадената заповед като се сочи, че същата е издадена при нарушаване на административнопроизводствените правила, тъй като в нея не се съдържало посочване на фактическите и правни основания за задържането. Сочи се още, че не са били налице основания за задържане на лицето.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. К., който поддържа аргументите, изложени в жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът полицейски орган, редовно уведомен за датата на съдебното заседание, се явява лично. Не претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 05.01.2025 г., около 21:30 часа, в гр. Дупница, ул. „Свети Иван Рилски“ пред дом № 267 по метода „Анализ на риска“ полицейски служител Д.Д. спрял за проверка лек автомобил „..............“, с рег. № ..........., управляван от водача В. Н. Н., който имал забавени реакции при подаване на изисканите документи за проверка. Това усъмнило полицейските служители, че лицето е употребило алкохол, поради което бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № АRРМ 0413, който отчел положителна проба 2,55 промили в издишания от водача въздух. За целта бил уведомен оперативния дежурен. Водачът бил придружен до ФСМП гр. Дупница за вземане на кръв за анализ, където той дал кръв, след което е отведен в РУ Дупница за изготвяне на необходимите документи, като е предаден на разследващ полицай за работа по БП № 2.

Полицейският служител Д.Д. задържал, по реда на чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, като издал в 21:33 часа и връчил на жалбоподателя срещу подпис Заповед за задържане на лице № 348зз-2/05.01.2025 г., ведно с декларация относно правата на задържаното лице, като му бил извършен преди това и личен обиск в 21:35 часа. По-късно същия ден, в 23:25 часа, 1 жалбоподателят бил освободен.

От правна страна съдът намира следното:

Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се разглежда по правилата на АПК за оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон. За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон. От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от текста на заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено, ясно и конкретно какво е основанието, като съвкупност от фактически обстоятелства и правна квалификация, заради което лицето е задържано.

1. Относно компетентността на издателя на заповедта.

Съдебният състав приема, че по делото се доказа, че заповедта е издадена от лице с необходимата компетентност по закон, доколкото по делото са представени множество писмени доказателства за компетентността на съставителя на заповедта.

2.По въпроса относно основанието за задържане и има ли в заповедта посочени данни за извършено престъпление.

Следващата предпоставка, която съдът следва да провери при осъществяване на контрола за законосъобразност на оспорената заповед е дали по делото са налице данни за извършено престъпление от жалбоподателя и по-конкретно дали такива основания за задържането му са посочени в текста на самата заповед. При задържане, поради данни за извършено престъпление или някакво противообществено и опасно поведение, в заповедта за задържане изрично следва да бъде записано престъплението, за което се твърди, че има данни да е извършено от задържаното лице и да се цитира съответната материалноправна норма от Наказателния кодекс. Алтернативно следва да е описано конкретно установено от полицейския орган противообществено поведение. В заповедта е необходимо да се посочат ясно и фактическите обстоятелства, въз основа на които е достигнато до предположение за авторство на престъплението или за поведението на лицето, като се посочат конкретни действия, бездействия или реплики на същия възприети или установени от полицейския орган преди задържането. При липсата на някои от тези съществени елементи ще е налице допуснато нарушение на ЕКЗПЧОС и основание за отмяна на процесната заповед. (Виж Решение № 4928 от 27.04.2020 г. по адм. дело № 18/2020 г. на ВАС и Решението на ЕСПЧ Дидов срещу България.) Тук следва да се държи сметка за това, че ЕСПЧ е приел в решението си по делото Дидов срещу България, че е налице нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като заповедта за задържане не съдържа факти или информация, сочещи за съществуването на обосновано подозрение за извършване на престъпления от страна на жалбоподателя, а само е посочен текст от Наказателния кодекс и липсват посочени конкретни факти или обстоятелства, свързващи жалбоподателя с това престъпление. Европейският съд е приел, че е необходимо да е налице повече от „данни“ за извършено престъпление, което понятие е значително пошироко от понятието „обосновано подозрение“. Ето защо, българските полицейски органи са длъжни да съблюдават практиката на ЕСПЧ и да спазват въведените по посоченото решение минимални стандарти относно текстовото съдържание на издаваните заповеди за задържане на лица.

С оглед на изложеното следва да се отбележи, че изобщо не е посочено като 2 конкретно индивидуализирани факти и обстоятелства основанието за задържането му с оглед установяване поне на пръв поглед авторството на деянието квалифицирано формално като „управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2 установено по надлежния ред“ и посочено като основание за задържане по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР.

Ето защо, съдът счита, че в случая арестът е незаконен поради липса на посочване на основание за задържането и на фактическите обстоятелства, на които се основава то, защото на задържания няма откъде да му стане ясно какви са те, тъй като в заповедта, която му е връчена те не фигурират и не могат да се извличат от други документи и писмени доказателства, които дори не са му били и представени към момента на задържането му. Т.е. с цитирането единствено на номера на БП номер 8, ( в Докладната записка е посочено БП № 2), като не е посочено по описа на кое РУ е това БП, кога е образувано, не е посочена и правната квалификация на образуваното БП, не става изобщо ясно в извършването на какви точно фактически действия или бездействия и срещу кое лице жалбоподателят е обвинен, не става ясно колко и какви са извършените противоправни деяния или деяние, не става ясно срещу кого е извършено това деяние, нито кога, къде и по какъв начин и евентуално повод.

Липсата на посочено конкретно и изрично основание за задържане е винаги достатъчна заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като ограничаването на свободното придвижване на което и да е било лице се допуска само в посочените от закона случаи, при спазване на процесуалните правила при задържането и при стриктно съблюдаване на личните права на обекта на задържането – виж решенията на ЕСПЧ по делата Fox, Campbell and Hartley vs United Kingdom (1990 г.) и Лева срещу Молдова (2009).

При горните съображения, съдът намира, че подадената жалба е изцяло основателна, а обжалваната заповед – незаконосъобразна. Ето защо, същата следва да бъде отменена.

По разноските:

Съобразно изхода на делото и отмяната на обжалваната заповед за задържане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер, който съгласно чл. 8, ал.1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е именно претендирания такъв от 600,00 лева, поради което възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност е неоснователно, а претенцията е доказана от представения договор за правна помощ сключен в адвоката, който има характера на разписка за извършеното плащане в брой. С оглед на това ОДМВР гр.

Кюстендил, представлявано от Директора следва да бъде осъдено да заплати в полза на В.

Н. Н., от гр. С........., ж.к. О............,бл.......,вх........,ет.......,ап......., с ЕГН **********, сумата от 600,00 лева – адвокатско възнаграждение по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. с чл. 172 от АПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 348зз-2/05.01.2025г., издадена от Д.Д. – младши инспектор в група ППД при РУ на МВР, гр. Дупница, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ОДМВР-гр. Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати в полза на В. Н. Н., от гр. С........., ж.к. О............,бл.......,вх........,ет.......,ап......., с ЕГН **********, сумата от 600,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването на съобщението от страните, пред Административен съд Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

3