Решение № 3394 от 22.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3394 гр. София, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря Диана Г. Д.а като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20251110141338 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на ищеца Ж. Д. Ш. срещу ответника ДРУЖЕСТВО с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не е обвързан от сключения между страните Договор за паричен заем „Standard_14“ № 6057994/12.07.2024 г. поради неговата нищожност поради противоречие със закона – неправилно посочване на годишен процент на разходите (ГПР) или лихвен процент, по-висок от допустимия по закон, както и поради сключването му при условия на заблуждаваща търговска практика.

Ищецът твърди, че на 12.07.2024 г. сключил с ответника описания по[1]горе договор за потребителски кредит в размер на 2700 лева, които му били предоставени и следвало да върне на 26 двуседмични вноски по 187,21 лева, като бил уговорен годишен лихвен процент от 40,32 %, и бил посочен ГПР от 50,03 %. В договора обаче била включена първоначална такса за разглеждане на искането, а в чл. 5, ал. 1 било предвидено след отпускането му ищецът да обезпечи същия с поръчител, който отговаря на високи условия, или безусловна банкова гаранция, а ако не направи това съгласно чл. 5, ал. 2 дължи и неустойка от 1039,48 лева и така задължението му нараства до 5906,94 лева. В чл. 9 били предвидени и неустойки, ако ищецът има задължения към други кредитори. Поддържа се, че ГПР е изчислен неправилно, тъй като не е ясно как е формиран, а и със сигурност не включва таксата за отпускане на кредита и неустойката за неосигуряване на обезпечение. Относно последната се поддържа, че има за цел само да увеличи разходите по договора. Поддържа, че и описаните клаузи са нищожни на 1 самостоятелно основание, без да сочи как това има връзка със заявеното искане до съда. Иска обявяване на договора за нищожен. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – ДРУЖЕСТВО с който предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен. Исковата молба била нередовна поради липсващо пълномощно и защото ищецът не заявил кои искове предявява като главни и кои – като евентуални, а и бил заявил възражения срещу отделни клаузи в договора, за които нямало искане до съда. ГПР бил ясно изчислен, защото нямало допускания, които да се посочват при договор с фиксирана проста лихва. ГПР бил правилно посочен, защото заемополучателят трябвало само да знае размера на пълната сума, която ще върне. Затова нямало нарушение на закона. Неустойката била санкционна последица при неизпълнение на договора и не следвало включва в ГПР, а таксата за експресно разглеждане била свободно избрана и била допълнителна, поради което не следвало да се включва при изчисляване на ГПР. Уговорките в договора били индивидуално уговорени, защото страните се били запознали с тях. Лихвите били в допустимия по закон размер; неустойката защитавала интереса на кредитора да получи плащане и нямала нетипични функции.Не можело такава неустойка да се обхваща от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, защото била за допълнително задължение. Иска се отхвърляне на исковете. Прави се възражение, че ищецът нямал право на адвокатско възнаграждение, тъй като злоупотребявал с права, не бил материално затруднено лице, и не следвало да се присъжда хонорар на адвоката му, тъй като водел множество дела.

В съдебното заседание ищеца не се явява и не изпраща представител.

Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С определението от 27.10.2025 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание (на лист 49 – 50) съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е сключен Договор за паричен заем „Standard_14“ № 6057994/12.07.2024 г., по който ответникът е предоставил на ищеца 2700 лева, а ищецът се задължил да ги върне на 26 двуседмични вноски по 187,21 лева, като бил уговорен годишен лихвен процент от 40,32 %, и бил посочен ГПР от 50,03 %; в договора е предвидена такса за експресно разглеждане от 1558,96 лева и неустойка при неосигуряване на обезпечение от ищеца в 3-дневен срок от сключване на договора в размер на 1039,48 лева.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard_14 № 6057884/12.07.2024 г. (на лист 13 от делого) ищецът заявява, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, предоставен от кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване, или чрез 2 средство за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 2, ал. 3 за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 1 558,96 лева. Съгласно чл. 2, ал. 4 с подписването на настоящия договор страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемодателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размер на всяка погасителна вноска.

Съгласно чл. 5, ал. 1 заемателят се задължава в тридневен срок от усвояването на сумата по този договор да представи на заемодателя едно от следните обезпечени: 1. поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодател, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1 000 лева; през последните 5 години да няма кредитна история в Централния кредитен регистър или да има кредитна история със статус:

„период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; 2. банкова гаранция – издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, посочено в чл. 3, ал. 1, т. 7, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 1 039,48 лева. Страните се съгласяват неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 227,19 лева, а общото задължение по договора става в размер на 5 906,94 лева.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са три кумулативно съединени отрицателни установителни иска за установяване на това, че страните не са обвързани от договор поради неговата нищожност – поради липса на реквизит (правилно посочване на ГПР); отпускане при лихвен процент по-висок от законовия максимум и сключване при условията на нелоялна търговска практика (противоречие с добрите нрави) с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 19, ал. 2 и 4 ЗПКр, и – чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вързка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че е сключен договор за потребителски кредит, в който неправилно е посочен годишния процент на разходите; вторият иск – който се разглежда евентуално – ако се установи, че не е посочен лихвен процент, като е спорно дали само фактът, че е прекомерен прави целия договор нищожен, а третият иск се уважава, ако се установи заблуждаваща търговска практика, при която ищецът е бил така подведен да сключи договора, че това дотолкова противоречи на интересите му, че е 3 неправилно в оборота.

При преценка на действителността на договора за паричен заем, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузата относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 –56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C[1]42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна, СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 ДРУЖЕСТВО и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C714/22 ДРУЖЕСТВО изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

С оглед на изложеното, неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

4

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаградения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 понятието „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предявяването на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход за кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В случая е предвидено търговско условие – кредитът ще се отпусне по-бързо, ако се плати такса за „експресно“ разглеждане, т.е. този разход следва да послужи за изчисляване на ГПР.