Разпореждане № 9178 от 27.07.2026, Административен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 9178

Пловдив, 27.07.2026 г.

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЗДРАВКА ДИЕВА като разгледа докладваното от съдията Здравка Диева частно административно дело № 2084 по описа за 2026 година на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

- Б. М. А. – Затвора Пловдив е подал искане /жалба/, основано на чл.276 вр. с чл.3 ЗИНЗС – за прекратяване на действия и бездействия от Началника на Затвора – [населено място] относно изпълнение на задълженията, произтичащи от нормата на чл.77 ал.1 ППЗИНЗС.

Поискано е да бъде разпоредено на Началника на Затвора - Пловдив прекратяване на бездействията по изпълнение на задължения, произтичащи от закона и извършване на действия по прекратяване на нарушенията по чл.3 ЗИНЗС – „както и да завежда молбите ми за издаване на рег. № на писмата ми в „специалната книга“, както и да издава рег. № на писмата ми“.

Искателят участва в съдебното производство посредством видеоконференция и в заседание с ход по същество заяви, че се унищожават писмата – кореспонденцията на лишени от свобода, които имат възможност да оспорят обвинението и присъдата. Поддържа се искането във вр. и с необходимост от проследяемост на кореспонденцията посредством поставяне на регистрационни номера – входящ и изходящ върху пликовете. Твърди се, че такава била практиката до преди няколко седмици. Алтернативно – да бъде разпоредено осигуряване на регистър в прошнурована тетрадка, за да се спазва закона относно правото на свобода на кореспонденцията по чл.34 ал.1 от Конституцията на РБ. Счита се, че поставянето на деловоден номер върху плик за кореспонденция гарантира, че всяко писмо ще бъде отчетено като физическо съществуващо с подател и адресат, както и с конкретни служители в затвора Пловдив, които да придвижват писмата до пощенската служба или до служители на български пощи.

- Ответникът Началник на затвора – Пловдив, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Т. Г. - инспектор „Режимна дейност“, оспорва искането. Счита същото за недопустимо, тъй като липсва индивидуален административен акт или изрично бездействие, което да подлежи на съдебен контрол по АПК. Посочено е, че личната кореспонденция на лишението от свобода /писма до близки и роднини/ не подлежи на деловодна регистрация с входящ/изходящ номер по см. на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Тя се обработва по облекчен ред и не поражда административна преписка.

Алтернативно искането се счита за неоснователно. С позоваване на чл.76 и чл.77 ППЗИНЗС е заявено, че молбите и жалбите с административен характер се завеждат с деловодни номера, а личната кореспонденция /писма до близки и роднини, които не съдържат искане за произнасяне по административен ред/ не подлежи на такава регистрация и не получава входящ/изходящ деловоден номер. По отношение фактическата обстановка се поддържа, че Б. А. упражнява правото си на кореспонденция системно и интензивно, като посочените от него номера се отнасят именно до негови жалби и молби, които са регистрирани в деловодството на затвора и са изпратени по предназначение. В тази вр. са образувани множество административни дела и по идентичен сигнал до Главен прокурор е констатирано, че регистрираното на 09.06.2026г. изходящо писмо е обработено по установения ред, без нарушения. Твърди се, че администрацията на затвора не отказва приемане и обработване на кореспонденция на жалбоподателя, а прилага закона коректно, последователно и единно спрямо всички лишени от свобода. Поискано е жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима или отхвърлена като неоснователна.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

1. На ответника бе указано, че в негова доказателствена тежест е да установи изпълнение на наказанието лишаване от свобода при създадени условия за изпълнение на задълженията, произтичащи от нормите на чл.75-78 ППЗИНЗС по отношение уточнен от искателя период – представени молби от 29.06.2026г.

Ответникът бе задължен да представи доказателства относно изпълнение на задълженията, произтичащи от нормата на чл.77 ал.1 ППЗИНЗС по отношение заявения в жалбата – искането период : седмицата преди 06.07.2026г.; на основание чл.278 ал.1 ЗИНЗС – да представи доказателства за основанието / основанията, поради които не завежда молбите на искателя с регистрационен номер, както и на писмата и кореспонденцията на искателя в специалната книга.

На искателя бе указана доказателствената тежест за установяване на посочените в искането твърдения. Препис от писмения отговор на процесуалния представител на Началника на Затвора – Пловдив е изпратен на Б. М. А. – Затвора Пловдив за запознаване. Допуснат е свидетел в режим на видеоконференция – В. К. /л.св./ за установяване на твърдени от искателя обстоятелства.

- С молба от 09.07.2026г. А. представи две молби от 29.06.2026г. за издаване на рег. № на негови писма от същата дата, до [населено място] и до [населено място] /л.12-14/. На 15.07. са представени молби от : 07.07.2026г. – за издаване на рег. № на две писма от 29.06.2026г., които са отправени до [населено място] и до [населено място] – лична кореспонденция; 15.06.2026г. и 09.06.2026г. – молби за издаване на рег. № на писмо от същата дата до физическо лице от [населено място], лична кореспонденция; 27.05.2026г. за издаване на рег. № на писмо до Председателя на РБ.

- Ответникът представи и са приети /л. 20 и сл. / : Становище на инспектор ИСДВР относно подаден сигнал от 22.06.2026г. от л.св. Б. А., който касае изпратено и непристигнало писмо от А. към негов приятел – същото не е относимо към спора, тъй като искането е от 06.07.2026г. и бе оставено без движение до уточняване на период на твърдяното нарушение на чл.276 вр. чл.3 ЗИНЗС във вр. с чл.77 ППЗИНЗ и представяне на всички молби и кореспонденция, за които се твърди, че не са заведени с регистрационен номер, респект. заведени в специална книга. ; Справка от ИСДВР, в която е посочено, че доживотно осъденият А. не е ограничаван в правото си да подава молби и жалби, вкл. в правото си на кореспонденция и на всички негови молби, жалби, заявления и други писмени искания, които са адресирани до администрацията на затвора или до външни институции и имат характер на молба, жалба, сигнал или искане за произнасяне – се осигурява съответното завеждане по установения ред. Счита се, че оплакванията се отнасят до обстоятелството, че не му се предоставят входящи номера от деловодството за неговата лична кореспонденция, както и за молби с единствен предмет – да му бъде предоставен номер на лично писмо. Изтъкнато е разграничението между кореспонденция и молби и жалби по см. на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Кореспонденцията не представлява административна преписка и не поражда задължение за издаване на входящ номер от деловодството на затвора. Всички подадени от А. жалби и молби с конкретен предмет се приемат, завеждат и обработват, но не се издават входящи номера на лични писма, които не са адресирани до административни органи. Неоснователно се твърди, че всяко лично писмо се придружава с молба, чрез която се изисква номер на същото писмо – молби с посоченото съдържание не са основание за образуване на административна преписка. Деловодната регистрация е предназначена за официални документи, жалби, искания, сигнали, а не за лична кореспонденция. Правата на доживотно осъдения не са нарушени и действията на администрацията са съобразени с установения ред. Липсата на входящи/изходящи номера на личната му кореспонденция не представлява нарушение на права, а произтича от характера на съответните писма – лична кореспонденция, която не представлява деловодна преписка.; Заповед № Л – 02 – 278 # 1 от 28.07.2025г. на Главния директор на ГДИН за утвърждаване на Вътрешни правила за документооборота и деловодната дейност в ГДИН и териториалните й служби във вр. с Решение № 171/19.03.2025г. и Методически указания за въвеждане на изцяло електронен документооборот; Вътрешни правила за документооборота и деловодната дейност в ГДИН и териториалните й служби – касаят създаване, регистриране, съгласуване, подписване, изпращане, получаване и съхранение на документи. Правилата са приложими за документи и регистрацията им, създавани и подписвани в хода на служебната дейност, вкл. служебна кореспонденция. В обхвата им не е личната кореспонденция на осъдените на лишаване от свобода. Личната кореспонденция не е включена и в Приложение № 2 от правилата, съдържащо списък на изключенията – документи, които се допуска да се създават, обработват или съхраняват на хартиен носител.

- Свидетелят В. К. /л.св./ потвърди, че около от две седмици е спряно извеждането на номера на кореспонденцията на лишените от свобода, като преди това на пликовете се поставяли номера. Пример се представи не за лична кореспонденция, а за писма, в които има жалби до административни органи, подателят на които не иска да бъдат прочетени. В тази вр. се счита, че на такива пликове трябва да се поставя изходящ номер с цел – проследяемост. Твърди се, че има злоупотреба, изразяваща се в унищожаване на писма и бе посочено жалба на свидетеля до Министъра на правосъдието, на която е поставен номер, но писмото не е пристигнало до адресата. Свидетелят сигнализирал Районна прокуратура – Пловдив и в момента се води ДП с разследване изчезването на писма.

По отношение на личната кореспонденция бе заявено, че в затвора Пловдив има поставена пощенска кутия, в която се пускат писмата. Ако е писмо в затворен плик, надзирателят на поста проверява, без да чете или писмото се слага в плик, запечатват го и му слагат два печата, че е проверено и така заминава. От този момент липсва проследяемост за приемане на писмата в Български пощи. В тази вр. е посочено, че в затвора Пазарджик предоставяли разписани бележки с вх. номер и дата на получаване на писмото от адресата, поради което има гаранция.

Свидетелските показания потвърждават твърденията на искателя за отсъствие на регистрационен номер на лична кореспонденция, като в останалата си част не са относими към предмета на спора.

2. Съгласно чл. 276 ал.1 и ал.2 ЗИНЗС - всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска : 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3.; Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.

В чл. 3 от ЗИНЗС е дадена дефиниция за нарушение на забраната за нечовешко или унизително отношение. Предвидено е, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според разпоредбата на чл. 283 ЗИНЗС /нов – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 1.05.2017г./ - Част Шеста /нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 1.05.2017г./ „Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение” /чл.276 – чл.283/ - „За неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс.” – „Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията“. Предвид изричната норма на чл.276 ал.2 ЗИНЗС /„Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.“/ следва, че от значение в настоящото производство е доказване нарушение на забраната за подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение посредством поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.