Решение № 83 от 17.03.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Монтана, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20221600500429 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда чл.258 и сл. от ГПК.

С РЕШЕНИЕ №260078/13.10.2022година по гр.д.

№2741/2020година по описа на Районен съд гр.Монтана е постановено ИЗНАСЯНЕТО НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следни я недвижим имот а именно: Поземлен имот е идентификатор * /*/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, обл. *, одобрени със Заповед РД-18562/25.10.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК. с площ на поземления имот - 1 348/ хиляда триста четиридесет и осем/ кв.м.. с адрес на поземления имот - гр. *, ул. ..*" № *. с номер по предходен план -*. квартал: *. парцел: *. е начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници/съседи: *. *. *. *.

*. заедно с построената в имота жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор *по Кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. *, обл.

*, със застроена площ от 67 /шестдесет и седем/ кв.м.. брой етажи: 1. стар идентификатор или номер по предходен план: няма. с адрес на сградата: гр. *, обл. *, ул. ..*" № *. като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *. с пазарна стойност на целия делбен имот към момента на извършване на съдебната делба от 12 759 лв. - дванадесет хиляди седемстотин 1 петдесет и девет лева/.

Със същото решение е отхвърлена претенцията на съделителката И.

А. от гр.* предявена срещу другия съделител за сумата от 638.55лева направени подобрения в жилищната сграда.Присъдени са и направените по делото съдебни разноски.

Това решение е обжалвано от И. Р. с ЕГН: ********** чрез ад в. Л.

А. от АК-М. изцяло с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. В жалбата се излагат подробни съображения за това. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че искането за възлагане на имота е направено на основание чл. 349. ал. 2 от ГПК за да приеме, че ищцата няма качеството наследник на процесния имот с оглед което да отхвърли тази искова претенция. Претенцията на ищцата за възлагане на процесния имот е с правно основание чл. 349. ал. 1 от ГПК. Относно иска с правно основание чл. 346 ГПК, неправилно съдът е отхвърлил и тази претенция, тъй като жалбоподателката живее в процесния имот от момента на придобиването му /17.07.201 Зг./ до 15.10.2019г.. когато владението й е отнето от ответника и неговия син. Процесният имот е единствено жилище за ищцата. Единствено тя е влагала средства, както за закупуването на процесния имот, така и за ремонта на същия, който факт се доказва, както от представените под делото писмени доказателства, така и от събраните гласни такива.Извършен е ремонт на покрива на жилищната сграда, предвид установени течове и счупени керемиди, които са подменени с нови. Извършени са строително-ремонтни работи с оглед заздравяване на покрива и спиране на течовете, без да се променя конструкцията на същия. Ремонтът е извършен през месец септември 2019г.Този ремонт е извършен от ищцата в съсобствения имот със знанието, и със съгласието на ответника А., както и без противопоставяне от негова страна.Направените за този ремонт разходи представляват подобрения, тъй като те не са наложителни такива за запазване на имога, а в същото време са довели до увеличаване на стойността му. Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, кояго всеки от тях има в съсобствеността, т.е. съставляват задължение за цялата делбена маса, което трябва да бъде понесено от всички съделители съобразно с дяловете им.По същество моли садъ да отмени Решение №260078/13.10.2022г., постановено но гр.д. №2741/2020г. по описа на Районен съд Монтана, е което МРС на основание чл. 348 от ГПК изнася на 2 публична продан недвижимия имот предмет на делбата с произтичащите от това последици, като й се присъдят претендираните подобрения.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия К. А..Същия не се явява и в съдебно заседание и не се представлява.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови писмени доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима.Разгледана по същество е частично основателна.Съображениятана съда за това са следните:

Атакуваното съдебно решение е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно в частта, в която делбения имот е изнесен на публична продан, същото е и законосъобразно в тази му част и при разглеждането на делото и постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Неправилно е произнасянето на съда в отхвърлителната част досежно претенцията за подобрения и тази част жалбата е основателна.Мотивите на настоящата инстанция за това са следните:

Пред първоинстанционният съд е бил висящ иск за делба на недвижим имот във фазата по извършването й.Предмет на делбата е Поземлен имот е идентификатор */*/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, обл. *, с площ на поземления имот - 1 348/ хиляда триста четиридесет и осем/ кв.м.. с адрес на поземления имот - гр. *, ул. ..*" № *. с номер по предходен план -*. квартал: *. парцел: *. е начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници/съседи: *. *. *. *. *. заедно с построената в имота жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор */*/ по Кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. *, обл. *,. със застроена площ от 67 /шестдесет и седем/ кв.м.. брой етажи: 1. стар идентификатор или номер по предходен план: няма. с адрес на сградата: гр. *, обл. *, ул. ..*" № *. като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *. с пазарна 3 стойност на целия делбен имот към момента на извършване на съдебната делба от 12 759 лв. - дванадесет хиляди седемстотин петдесет и девет лева при права на страните по ½ за всеки един оттях.

За да постанови атакуваното решение МРС е приел, че се касае за претенция с правно основание 349,ал.2 от ГПК, като не е налице една от комулативните предпоставки за възлагане на делбения имот на определено лице, а именно съсобствеността да е възникнала от наследяване и тъй като страните не са съпрузи не може да се приложи разпоредбата на чл.349,ал.1 от ГПК и е постановил изнасянето на недвижимия имот на публична продан.По отношение претенцията по сметки, МРС е приел че с оглед заключението на вещото лице извършените ремонтни дейности не са увеличили стойността на имота, а са необходими действия с оглед поддръжката на имота в нормално състояние.Имайки предвид горното МРС е отхвърлил и тази претенция.

Основен принцип при извършването на делба на съсобстевни имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му на съсобственост.В разпоредбите на чл.349, чл.350,чл.352 и чл.353 от ГПК са предвидени няколко различни по естеството си способа за извършване на делба.За да се достигне до извода по кой от тях да се извърши делбата е необходимо да се преценят всички факти и обстоятелства, касаещи предмета на делбата-брой, стойност, вид, начин на ползване, извършени преустройства и подобрения, размера на дяловете, броя на съделителите и други установени в производството по делото относими факти.

Видно от писмените доказателства, с определение

№260011/03.02.2022година РС Монтана е допуснал и назначил съдебнотехническа експертиза, която да установи поделяемостта на имота и да посочи неговата пазарна цена.

От заключението на вещото лице С. Р. по изпълнената съдебнотехническа експертиза се установява, че имота предмет на делбата е неподеляем с оглед разпоредбите на ЗУТ и е определена пазарната му цена, която не е оспорена от страните.

Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот 4 и са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349 ГПК.

Императивната разпоредба на чл. 349, ал. 4 от ГПК предвижда, че искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата по чл.

344, ал. 1 от ГПК, като срокът е преклузивен по своя характер и с изтичането на този преклузивен срок въвеждането на подобно искане се явява недопустимо от процесуалноправна страна.

В срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК възлагателни претенции с правно основание чл. 349, ал. 1 от ГПК са направени от ищцата по делото и жалбоподателка в настоящето производство по отношение имота, предмет на делбата. С оглед на установените обстоятелства по делото и ангажирани в хода на процеса доказателства, съда намира, че искането да се възложи съответния процесен имот, макар и допустимо, като направено в срока по чл.

349, ал. 4 от ГПК е направено от активно легитимирано за целта лице.

Разгледан о по същество, искането за възлагане на имота, направено от ищцата е неоснователно и следва да се отхвърли, понеже не е налице приложното поле на чл. 349, ал. 1 от ГПК. Доколкото страните не са имали сключен граждански брак, няма как придобитото от двамата имущество, макар и по време на съвместното им съжителство, да представлява семейна имуществена общност по смисъла на чл. 21 от СК. Само в изрично посочени хипотези законът дава равни права на съпрузите и лицата, които са във фактическо съпружеско съжителство /например чл. 166, ал.1, т.2 от ГПК - за правото на отказ от свидетелстване/, като характера на имуществото, придобито по време на фактическото съпружеско съжителство, не попада в тази хипотези. Ето защо предявеният иск за възлагане на процесния недвижим имот следва да се отхвърли като неоснователен. Съгласно чл. 348 от ГПК когато имот е неподеляем и не може да се постави в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. С оглед на обсъденото заключение на вещото лице относно поделяемостта на имота, съдът счита, че тъй като процесния имот е неподеляем, то същия следва да бъде изнесен на публична продан, както е и постановил първоинстанционния съд при първоначална цена посочена в заключението на вещото лице.От получената при проданта сума следва да се образуват два равни дяла - по 5 един за всяка от страните.

При така направения разбор на доказателствата по делото, МОС намира, че се касае за неподеляем имот по смисъла на чл.348 от ГПК, който не може да бъде поставен в дял и същия следва да се изнесе на публична продан като единствено възможен способ за ликвидирне на съсобствеността.

ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ ЗА СМЕТКИ:

Съгласно чл. 346 ГПК в производството за съдебна делба страните могат да предявят искания за уреждане на сметки помежду им, възникнали по правоотношения във връзка със съсобствения характер на имота, предмет на делбата.

В установените от закона срокове само жалбоподателката е направила своите претенции относно уреждане на сметки по между им в признатата съсобственост върху имота, предмет на делбата, като сочи и конкретните подобрения, извършени в него.

Съдът счита, че преклузивния срок за предявяване на искането с правно основание чл. 346 ГПК е спазен, като исканията за уреждане на сметки по своето естество представляват самостоятелни осъдителни искове, които могат да се разглеждат съвместно в делбеното производство. Съдът намира също така, че претенциите на съделителката по чл. 346 ГПК са основателни, по следните съображения:

Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В случая ищцата е представила нарочни молби, като в писмен вид са заявени искания, с уточнени години на извършване на подобренията, стойността на материалите и труда, за което е допусната и назначена съдебно - оценъчна експертиза за определяне пазарната стойност на сочените подобрения, като са ангажирани и гласни доказателства в подкрепа на твърденията им.