Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 01.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело за възобновяване 306/2023
Вид
Решение № 172
Подписан
01.10.2023
В сила
01.10.2023
Състав
Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова, Елена Йорданова Захова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Пловдив, 30.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора И.П. като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за възобновяване № 20235000600306 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.

С атакуваното определение състав на Районен съд Раднево е наложил осъдения М. Д. Б. на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК едно общо – най тежко наказание по нохд № 292/20г., по нохд № 293/20г. и по нохд № 295/20г. и трите на Районен съд – Раднево в размер на четири години лишаване от свобода.

На основание чл.24 НК увеличил размера на така определеното общо най – тежко наказание с четири месеца лишаване от свобода и определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на общото наказание.

Определението не било обжалвано и протестирано и влязло в законна сила след изтичане на законоустановения срок.

Срещу определението е постъпило искане от осъдения Б.. Изложените в искането доводи очертават касационните основания по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

1

Оплакванията са насочени към справедливостта на наказанието с искане за намаляване на размера му.

В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че наказанието е определено към минимума и съдът е проявил достатъчна снизходителност към касатора.

Служебния защитник поддържа искането. Изразява учудване защо делата не са обединени и сочи, че осъденият не бил получил съобщение за разпоредителните заседания.

Осъденият иска намаляване на размера на наказанието.

Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:

Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо.

Оплакването на защитата, обвързано с необходимостта от обединяване на делата е неоснователно. Обединяването на делата е правна възможност, преценката за която е предоставена на инстанцията, която ги разглежда по същество и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Независимо от това следва да се отбележи, че след като първата инстанция е преценила, че правилното изясняване на делата не налага тяхното обединяване и ги е разгледала в отделни производства тя не е нарушила процесуалните правила.

Не може да бъде коментирано и доколко законосъобразно са проведени разпоредителните заседания на първо място, защото по този въпрос има произнасяне на ВКС, чието решение е окончателно и не подлежи на преразглеждане и на второ място, защото в искането на касатора няма оплакване за такова нарушение.

По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното общо най – тежко наказание настоящият състав намира, че наказанията на Б. по трите присъди правилно са групирани и законосъобразно е наложено едно общо най - тежко наказание.

Съдът като е съобразил миналите му осъждания и многократното му пребиваване в местата за лишаване от свобода е увеличил наказанието на Б.

2 на основание чл.24 НК с четири месеца лишаване от свобода.

Този извод на съда се споделя и от настоящия състав. Той се подкрепя и от проявената упорита престъпна воля от осъдения, както и от обстоятелството, че макар и да е търпял многократно ефективни наказания лишаване от свобода в пенитенциарните заведения, същият продължил престъпната си деятелност, което го очертава като личност с утвърдени престъпни навици и налага по – продължително корекционно въздействие.

Тези обстоятелства сочат, че с определеното общо най-тежко наказание в размер на четири години лишаване от свобода целите на наказанието, визирани в чл.36 НК няма да бъдат постигнати напълно. Ето защо увеличаването му по реда на чл.24 НК с четири месеца лишаване от свобода се явява обосновано. То е и законосъобразно, защото съдът е съобразил правилата, съдържащи се в нормата на чл.24 НК и определящи границите при прилагането й.

Настоящия състав, намира, че изолирането на осъдения от обществото за такъв срок ще изиграе възпиращата и превъзпитателна роля върху него, като отделно от това ще има и съответния предупредителен ефект върху обществото.

Тези съображения налагат извода, че касационното основание по чл.

348, ал. 1, т. 3 НПК не е налично, тъй като определеното на осъдения наказание не е явно несправедливо.

Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК , които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното решение.

П о р а д и това искането на осъдения М. Б. за възобновяване на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 42 5 от НПК Апелативният съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Б. Д. за възобновяване на наказателното производство по чнд № 156/21г. на Районен съд Раднево.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4