Решение № 172 от 01.10.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 306/2023
- Вид
- Решение № 172
- Подписан
- 01.10.2023
- В сила
- 01.10.2023
- Състав
- Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова, Елена Йорданова Захова
Цитирани разпоредби
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.348, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 172 гр. Пловдив, 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Васил Ст. Гатов
Членове:
Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора И.П. като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за възобновяване № 20235000600306 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С атакуваното определение състав на Районен съд Раднево е наложил осъдения М. Д. Б. на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК едно общо – най тежко наказание по нохд № 292/20г., по нохд № 293/20г. и по нохд № 295/20г. и трите на Районен съд – Раднево в размер на четири години лишаване от свобода.
На основание чл.24 НК увеличил размера на така определеното общо най – тежко наказание с четири месеца лишаване от свобода и определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на общото наказание.
Определението не било обжалвано и протестирано и влязло в законна сила след изтичане на законоустановения срок.
Срещу определението е постъпило искане от осъдения Б.. Изложените в искането доводи очертават касационните основания по чл.348, ал.1, т.3 НПК.
1
Оплакванията са насочени към справедливостта на наказанието с искане за намаляване на размера му.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че наказанието е определено към минимума и съдът е проявил достатъчна снизходителност към касатора.
Служебния защитник поддържа искането. Изразява учудване защо делата не са обединени и сочи, че осъденият не бил получил съобщение за разпоредителните заседания.
Осъденият иска намаляване на размера на наказанието.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването на защитата, обвързано с необходимостта от обединяване на делата е неоснователно. Обединяването на делата е правна възможност, преценката за която е предоставена на инстанцията, която ги разглежда по същество и не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Независимо от това следва да се отбележи, че след като първата инстанция е преценила, че правилното изясняване на делата не налага тяхното обединяване и ги е разгледала в отделни производства тя не е нарушила процесуалните правила.
Не може да бъде коментирано и доколко законосъобразно са проведени разпоредителните заседания на първо място, защото по този въпрос има произнасяне на ВКС, чието решение е окончателно и не подлежи на преразглеждане и на второ място, защото в искането на касатора няма оплакване за такова нарушение.
По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното общо най – тежко наказание настоящият състав намира, че наказанията на Б. по трите присъди правилно са групирани и законосъобразно е наложено едно общо най - тежко наказание.
Съдът като е съобразил миналите му осъждания и многократното му пребиваване в местата за лишаване от свобода е увеличил наказанието на Б.
2 на основание чл.24 НК с четири месеца лишаване от свобода.
Този извод на съда се споделя и от настоящия състав. Той се подкрепя и от проявената упорита престъпна воля от осъдения, както и от обстоятелството, че макар и да е търпял многократно ефективни наказания лишаване от свобода в пенитенциарните заведения, същият продължил престъпната си деятелност, което го очертава като личност с утвърдени престъпни навици и налага по – продължително корекционно въздействие.
Тези обстоятелства сочат, че с определеното общо най-тежко наказание в размер на четири години лишаване от свобода целите на наказанието, визирани в чл.36 НК няма да бъдат постигнати напълно. Ето защо увеличаването му по реда на чл.24 НК с четири месеца лишаване от свобода се явява обосновано. То е и законосъобразно, защото съдът е съобразил правилата, съдържащи се в нормата на чл.24 НК и определящи границите при прилагането й.
Настоящия състав, намира, че изолирането на осъдения от обществото за такъв срок ще изиграе възпиращата и превъзпитателна роля върху него, като отделно от това ще има и съответния предупредителен ефект върху обществото.
Тези съображения налагат извода, че касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 3 НПК не е налично, тъй като определеното на осъдения наказание не е явно несправедливо.
Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК , които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното решение.
П о р а д и това искането на осъдения М. Б. за възобновяване на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 42 5 от НПК Апелативният съд РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Б. Д. за възобновяване на наказателното производство по чнд № 156/21г. на Районен съд Раднево.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4