Решение № 1194 от 17.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1194 гр. Бургас, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500903 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 421 от 9.03.2022г. по гр. д. № 2185/21г. на РС- Бургас е прието за установено, че Р. Т. Д. от гр.Бургас, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България“, сумата от 3674,80 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS12599063 от 21.01.2016г., ведно със законната лихва, начиная от подаването на заявлението по чл.410 ГПК на 29.12.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №260140/18.01.2021г. по ч.гр.д.№8494/2020г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер главница от 5168,22 лв., ведно със законната лихва върху тази горница, както и за сумата от 4896,18 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 5.10.2016г. до 16.12.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №260140/18.01.2021г. по ч.гр.д.№8494/2020г. на БРС.

Д. е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Клон България“ сумата от 433,58 лв., представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от иска и сумата от 8855 лв. разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 10367/24.03.2022г. по описа на РС- Бургас, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Клон България, представлявано от юрисконсулт Матева.

1

С нея решението е обжалвано изцяло.

Изложени са оплаквания, че решението на районния съд, с което искът е отхвърлен, е неправилно. Изразено е несъгласие с решаващият извод на съда за несъответствие на процесния договор за кредит с императивните изисквания на ЗПК- чл.11, ал.1, т.10.

Изложени са съображения, че в ДПК е посочен лихвения процент по кредита и изрично са посочени условията за прилагането му; лихвеният процент е фиксиран за срока на договора, лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в договора, разделен на 365 дни; началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него. Затова намира, че са изпълнени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

На следващо място е посочено, че въпреки, че в договора сумата по договора за застраховка е посочена като тип услуга, тази сума не представлява запретена, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК недопустима за събиране такса. Според въззивника, същата не представлява нито такса, нито комисионна за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, нито с оценка на риска относно неплатежоспособността на длъжника. Сумата се дължала по договор за застраховка „Защита на плащанията“, който бил типичен застрахователен договор по чл.383 КЗ, с ползващо се лице застрахователната институция.

Застрахователната премия била определена в размер, съответстващ на договора за кредит.

Това, че сумата не била възложена за заплащане от застрахования еднократно, а било предвидено разсрочено плащане с всяка една от погасителните вноски, не променяло гореизложеното. В случая застраховката била обявена като възможност предварително от кредитора на потребителя, като процентно съотношение и като стойност и била включена в ГПР съобразно приложения договор и погасителен план. С оглед съдържанието на договора и застрахователния риск, действително не било настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят да е бил уведомен от кредитополучателя и което да било покрито от застрахователния договор, поради което той не бил задействан. Въпреки това, исковата претенция била отхвърлена. Затова намира, че сключената застраховка е дължима за връщане към застрахователната институция. Цитирана е практика на БОС.

Моли решението да бъде отменено в неговата цялост и вместо него да се постанови ново, с което предявения против Р. Д. иск по чл.422 ГПК да бъде уважен. Претендира разноски за въззивното производство.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Соня Стефанова- особен представител на въззиваемата Д..

С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно- постановено съобразно приложимите нормативни разпоредби, включително тези на ЗПК, както относно тълкуването, така и по прилагането, без допуснати процесуални нарушения при допускане, събиране и преценка на доказателствата, и е обосновано. Въззиваемата страна намира съображенията, изложени в жалбата, за неоснователни. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че в ГПР не е включена дължимата от кредитополучателя застрахователна премия, което представлява 2 невярна информация относно общите разходи по кредита, както правилно е приел съдът.

Това, че застраховката не представлява „забранена такса“ не променяло факта, че застраховката влияе пряко на размера на ГПР към по-голям от посочения в договора46,77% и при включването му в ГПР се надвишава законоустановения праг по чл.19, ал.4 ЗПК. Правилно и обосновано съдът приел, че не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, при което, съгласно чл.22 ЗПК договорът е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита- така чл.23 ЗПК. Затова правилно районният съд е уважил частично иска, а е отхвърлил същия за разликата до пълния предявен размер. Моли решението да бъде потвърдено.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва съдебното решение в частта, с която исковете й са отхвърлени. Жалбата, след отстраняване на нередовността, констатирана с определение №1191 от 20.05.2022г. по гр.д.№727/22г. на БОС, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК.

В частта, с която исковете на въззивника са уважени жалбата е недопустима, тъй като ищецът няма правен интерес да обжалва решението в тази му част. По тази причина в тази й част жалбата е върната, а производството по делото- прекратено с влязло в сила определение № 2131 от16.09.2022г. /л.25 от настоящото дело/.

В останалата част – с която са отхвърлени исковете за разликата над уважения размер на главницата, ведно със законната лихва върху нея, този за възнаградителната лихва, както и за мораторната лихва, въззивната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД- за установяване на вземания на ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, представлявано от клона му в България- сега въззивник, против ответницата Р. Т. Д., за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед № 260140/18.01.2021г. по ч.гр.д. № 8494/2020 г. по описа на РС-Бургас. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с указанията на съда е връчено на заявителя на 1.03.2021г., а исковата молба е предявена на 30.03.2021г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.

С оглед изложеното, за ищеца е налице правен интерес от установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, поради което исковото производство е допустимо.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. със седалище във Франция, действащо чрез клона си в България, твърди, че на 21.01.2016г. с ответницата са сключили договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 12599063, с който постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 5000 лв. за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 5.02.2021г., съгласно погасителен 3 план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и оставащата главница. Кредитът следвало да бъде изплатен на 60 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер 186,51 лв., като в договора била посочена общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалният кредитен профил на кредитополучателя бил определен и годишния процент на разходите. Кредитополучателят дължал и такса за ангажимент, срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1,т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Тази такса била удържана от общия размер на кредита, тъй като се дължала от кредитополучателя при неговото усвояване.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД превело сумата, предмет на договора по банковата сметка на ответницата, декларирана и посочена в договора за кредит. На основание чл.3 вр. чл.4 от договора за ответницата възникнало задължението да погаси заема на 60 месечни погасителни вноски в размер на по 186,51 лв. всяка. В чл.5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Ответницата преустановила плащането на вноските по кредита на 5.09.2016г., като към тази дата били погасени 6 месечни вноски. На основание чл.5 от договора за кредит, вземането на дружеството ставало изискуемо в пълен размер при просрочие на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежа на втората пропусната месечна вноска, в случая- на 5.10.2016г., от която дата станало изискуемо и ликвидно в целия му размер, за което било изпратено уведомление до длъжника.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми по реда на чл.410 ГПК, както следва: главница в размер на 5168,22 лв., възнаградителната лихва за периода от 5.09.2016г. до 5.02.2021г. - 4896,18 лв., мораторна лихва в размер на 2140,42 лв. за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на кредита- 5.10.2016г. до 16.12.2020г., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендира да бъдат установени вземанията му към ответницата за посочените суми, както и присъждане на разноски, включително за заповедното производство.

При условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, моли да бъде разгледан осъдителен иск за горепосочените суми, като се приеме, че исковата молба има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от исковата молба на ответната страна.

Ответницата, представлявана от особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е подала писмен отговор в законоустановения срок, чрез адв. Скъпиева. С него исковете се оспорват както по основание, така и по размер. На първо място се оспорва сключването на договора между страните, предвид обстоятелството, че същият е реален, а по делото липсват доказателства за действителното предаване на сумата на ответната страна. На следващо място се сочи, че не са изпълнени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, тъй като не се съдържа разбивка на определените в него погасителни вноски. От самия 4 погасителен план не ставало ясно какви са компонентите на погасителните вноски. В чл.3 от договора било посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовката и обслужването на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, а в чл.2 било предвидено, че застрахователната премия се разделя на броя на погасителните вноски и съставлява част от всяка погасителна вноска. В договора обаче не се съдържали данни от какви суми е формирана всяка от погасителните вноски и какво включва същата като главница, лихва и др. компоненти. Не било ясно и в какъв размер на главницата се начислява договорната лихва, която била определена като фиксиран лихвен процент. При тези данни счита, че в случая не е налице погасителен план, като част от необходимото съдържание на ДПК, доколкото приложения такъв не отговаря на законовите изисквания, а по- скоро представлява информация за падежите на отделните погасителни вноски. На следващо място се сочи, че процесният договор е сключен в противоречие с изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като не всички елементи от него са с размер на шрифта 12.