Решение № 1463 от 27.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20231100901927 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД срещу отказ № 20230614114856-3/ 13.10.2023 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано да се извърши обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на дружеството за 2022 г.

В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове 1 граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.

Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

На първо място следва да се посочи, че при подаване на заявление за обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на едно търговско дружество, длъжностното лице, което е компетентно да извърши обявяването, съответно да постанови отказ за това, проверява както дали подаденото заявление е редовно - изхожда ли от оправомощено лице, изготвено ли е при спазване на предвидените за това форма и ред, приложен ли е към него подлежащият на обявяване годишен финансов отчет, както и подписана от заявителя декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, а също така проверява и дали от представените от заявителя документи се доказва, че са изпълнени установените със закон изисквания относно изготвянето на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет, както и тези за неговото приемане, които по отношение на дружество с правноорганизационна форма АД са предвидени в чл. 221, т. 7, чл. 223, чл. 227 и чл. 230 ТЗ.

Този извод следва при тълкуване на разпоредбите на чл. 62 и чл. 62а от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, с които подзаконови норми са уредени изискванията към заявленията, които се подават в случаите, когато се иска в регистъра да бъдат обявени актове, като последната от двете касае и специалната хипотеза на обявяване на годишен финансов отчет, каквато е настоящата. В чл. 62, т. 3 и чл. 62а, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредбата е предвидено, че към заявлението задължително се прилагат документи, които доказват изпълнение на изисквания на закона относно приемането на подлежащия на обявяване акт и в частност на годишния финансов отчет. След като с тези норми за заявителя е предвидено задължението да удостовери, че представеният за обявяване акт е надлежно приет, то и за длъжностното лице, произнасящо се по заявлението, възниква задължение да извърши проверка за това дали установените законови правила за приемане на акта са спазени въз основа именно на представените доказателства и само ако констатира, че това е така, може да извърши обявяването.

Съдът счита, че заявителят „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД е представил в образуваното регистърно производство подлежащия на обявяване акт, който е годишен финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2022 г., като той е представен като електронен документ. Това се сочи от самия заявител в подадената до съда жалба, като същото обстоятелство се заявява като настъпило и от длъжностното лице по регистрация в мотивите на постановения в производството отказ. Съдът не може да установи осъществяването на 2 този факт при извършена служебна справка по партидата на дружеството в търговския регистър, защото електронен документ, представляващ ГФО, липсва в документите, които са част от регистърното производство. Такъв документ липсва и сред документите, представени на хартиен носител от Агенция по вписванията до съда при изпращане на подадената жалба срещу постановения в производството отказ. Причината за това обаче не е липсата на такъв документ сред приложените към заявлението такива, а представянето му във формат, който администрацията в Агенция по вписванията не може да обработи по начин, че да може да е видим в електронното досие по регистърното производство. Тази причина изрично се посочва в мотивите, изложени от длъжностното лице по регистрация в дадените от него указания до заявителя, както и в постановения отказ, поради което съдът я намира за безспорно установена. След като причината да не може да бъде установен като наличен в регистърното производство представеният от заявителя ГФО като електронен документ е не неговата липса, а невъзможността на Агенция по вписванията да го възпроизведе, то съдът счита, че това не може да носи неблагоприятни последици на заявителя. Ето защо съдът приема, че соченият електронен документ е представен в настоящото регистърно производство.

Съдът намира, че представянето на подлежащият на обявяване ГФО като електронен документ е извършено надлежно от заявителя в образуваното регистърно производство. За да стигне до този извод съдът първо съобразява, че един от принципите, при които съгласно чл. 2а ЗТРРЮЛНЦ се осъществява регистрацията, воденето, съхраняването и достъпът до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е насърчаване използването на електронен документ и електронен подпис. Именно за да бъде спазван този принцип при водене на регистъра, в чл. 17, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е въведено задължение за Агенцията по вписванията да бъде осигурена възможност за приемане на документите по чл.

16, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, сред които са и заявленията за вписване, заличаване на конкретни обстоятелства и обявяване на конкретен акт, в електронна форма, подписани с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. При тълкуване на тези правни норми във връзката им една с друга съдът счита, че е допустимо подлежащият на обявяване акт в регистърното производство да бъде представен като електронен документ, както е в случая, и Агенцията по вписванията е длъжна да насърчава това и да осигури техническа възможност то да бъде направено.

Агенцията по вписванията е длъжна да изпълни задължението, което възниква за нея по силата на чл. 17, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, чрез служителите от своята администрация, които имат съответната компетентност и които трябва да осигурят такъв софтуерен продукт, който да позволява на всеки един заявител да подаде по електронен път искане за вписване, обявяване или заличаване в търговския регистър по партидата на конкретен търговец, което да е в електронна форма и подписано с електронен подпис, и към което да могат да бъдат приложени всички документи, които законът изисква да се представят, за да бъде уважено искането, включително и електронни документи, подписани с електронен подпис. При подадено искане за обявяване в търговския регистър на определен акт за да изпълни това свое задължение, Агенцията по вписванията следва да осигури възможност заявителят да представи подлежащия на обявяване акт като електронен документ, подписан с електронен подпис. Това задължение ще се приеме за изпълнено, ако този акт може да се представи във всеки един случай, без значение каква е електронната форма, на която се представя, включително нейната големина. Въвеждането от Агенцията на каквито и да било ограничения по отношение на електронната форма, на която се представя електронния документ в регистърното производство, включително относно нейната големина, при неспазване на които този електронен документ изобщо не може да се представи, означава, че 3

Агенция по вписванията не е изпълнила задължението си по чл. 17, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Не е допустимо при неизпълнение на задължението по чл. 17, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от компетентния орган в тежест на заявителя да се възлагат каквито и да е неблагоприятни последици.

В случая, както се посочи, съдът приема, че заявителят „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД е представил в образуваното регистърно производство подлежащия на обявяване финансов отчет като електронен документ, като причината за това, че той не може да бъде възпроизведен по начин, че с него да може се запознае длъжностното лице, е, че използваният от Агенция по вписванията софтуерен продукт за водене на регистъра не позволява прикачване на файл във формат и с големина, в която е файла, на който се съхранява електронния документ. Тази причина е свързана единствено с поведението на Агенцията, която не е създала възможност създаденият от заявителя електронен документ, съдържащ ГФО за 2022 г., да бъде представен в регистърното производство. Следователно Агенцията не е изпълнила задължението си по чл. 17, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като неблагоприятните последици от това не могат да се възлагат на заявителя „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД и да се приеме, че той не представлява подлежащият на обявяване акт, особено след като от данните в регистърното производство е видно, че той е положил достатъчно усилия да представи съставения електронен документ. Ето защо съдът счита, че представянето на подлежащия на обявяване ГФО за 2022 г. като електронен документ е извършено надлежно от заявителя в образуваното регистърно производство съобразно установените за това правила и Агенция по вписванията е длъжна да намери техническо разрешение, въз основа на което да се запознае със съдържанието на този документ.