Решение № 937 от 02.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Шумен, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20253630101795 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: г***, чрез проц. представител адв. М.В.М. от Пловдивска АК, с адрес на кантора и съдебен адрес: г***, излага че на 08.07.2022 г. между него, в качеството на кредитополучател и ответника „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:

175330437, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Р.Я., в качеството на кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит №2602193. По силата на този договор ответното дружество предоставило на ищеца паричен кредит в размер на 600, 00 лева. На същата дата- 08.07.2022 г. ищецът бил сключил с другия ответник- „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, ***, представлявано от И.М.Ш., Договор за предоставяне на поръчителство, по който ищцата следвало да заплати сума от 423, 47 лева.

Ищцата твърди, че по договора за кредит била заплатила сума в размер на 20.00 лева, а по договора за предоставяне на поръчителство- 100.00 лева.

Ищецът излага доводи за нищожност на договора за кредит, поради неточно, неправилно посочен ГПР. Същият твърди, че в ГПР по договора не е включено възнаграждението, което същият следва да заплати на поръчителя. В случай, че това възнаграждение, като действителен разход по кредита, беше включено 1 в ГПР, то размерът на последния би надвишил законовопредвидения максимален размер. В молбата се съдържат подробни правни доводи, обуславящи претенцията за недействителност на договора за кредит. На следващо място, излага твърдения за свързаност между кредитора и поръчителя, като заявява, че предвиденото в договора възнаграждение за поръчителя всъщност представлява скрита печалба за дружеството. Ищецът излага и подробни доводи за недействителност и на договора за предоставяне на поръчителство, поради противоречие с добрите нрави, противоречие със закона и заобикаляне на закона, идентични с тези за договора за кредит.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, да заплати на ищеца сума в размер на 20.00 лева, представляваща платена от ищеца без основание (при начална липса на основание) по недействителен Договор за потребителски кредит №2602193 от 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и да се осъди ответникът „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:

203508899, да заплати на ищеца сума в размер на 100.00 лева, представляваща платена от ищеца без основание (при начална липса на основание), по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

В хода на делото е допуснато изменение размерите на исковете, като искът срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 се счита предявен за сума от 14, 06 лева, а искът срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 се счита предявен за сума от 40, 67 лева. В останалата част производството по делото е прекратено, поради оттегляне на исковете.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, първият ответник „Кредисимо“ ЕАД, представя писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи, и възражения.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД представя писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи, и възражения.

В хода на делото поддържат изложените в отговора възражения.

2

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между ищеца и ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, на 08.07.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит №2602193, по силата на който ответникът предоставил на ищеца паричен кредит в размер на 640, 10 лева (600.00 лева- размер на кредита и 40, 10 левазастрахователна премия), при насрещното задължение на последния да върне сумата, ведно с уговорена възнаградителна лихва посредством единадесет вноски. Видно от представения по делото препис от Приложение №1 към цитирания по- горе договор, страните са уговорили лихвен процент по кредита в размер на 24, 27% и годишен процент на разходите (ГПР)- 27, 16%.

На същата, между ищеца и другият ответник- „Ай Тръст“ ЕООД е сключен и договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството поело задължението да сключи с кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца за изпълнението на договора за кредит. Предвидено насрещно задължение на ищеца, в качеството му на потребител, за заплащане възнаграждение на поръчителя в размер на 423, 47 лева, което е платимо на месечни вноски по договора за кредит. Няма спор, че това възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и 3 трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.". В горния смисъл е и Решение №50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др.

При конкретните договори, ищецът изрично с настоящите искове се позовава на тяхната недействителност, поради противоречието му с императивни правни норми, накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. При запознаване със съдържанието на договора за кредит, съдът установи, че същият противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т. 11/. Видно от представения Договор за потребителски кредит, се установи, че е посочен ГПР – 27, 16 %, като безспорно от свързания към договора за кредит договор за поръчителство става ясно, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ответника „Ай Тръст“ ЕООД.

Обезпечаването на договора чрез поръчителство е предвидено от кредитора още при сключване на договора (двата договора са сключени на една дата, при идентични начини), като е предвиден и размерът на възнаграждението, което кредитополучателят следва да заплати на определения от кредитора поръчител, което е платимо с месечните вноски по кредита. От общите условия към договора за кредит става ясно, че гаранционната сделка е задължително условие за одобряване на кредита (чл.4 от общите условия).

Няма спор, че това възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР. Няма спор в съдебната практика, че разходите по договор за поръчителство, който е неизменно свързан с договора за кредит и представлява условие за сключване на последния, които разходи водят до увеличаване общия размер на дълга, 4 следва да бъдат включени в общите разходи по кредита, т.е. в ГПР. В посочения смисъл е и Решение на СЕС от 13.03.2025 г., постановено по дело С-337/23. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК (да е сключен по ясен и разбираем начин), съответно на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

От друга страна, годишният процент на разходите се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не.

При разглеждания казус, съдът счита, че е налице нарушение на сочената разпоредба, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 27, 16%. Посоченият в договора лихвен процент от 24, 27 % не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Такава методика не се съдържа в договора. Не се съдържат данни за параметрите на формиране на ГПР. Освен това не са посочени и допълнителни допускания, взети предвид при изчисляването му, съобразно нормата на чл. 19, ал. 2 ЗПК . При липсата на 5 данни за наличие на конкретни разходи по кредита, които се включват в ГПР, не става ясно как е формиран същият от 27, 16 %. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е да се предостави на потребителя пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.