Решение № 232 от 19.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300502219 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Ж. И. Ж., чрез адв. М. П. против Решение №3032/13.06.2025г., постановено по гр.д.№1031/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.състав, с което се отхвърлят предявените от жалбоподателя против Областна дирекция на МВР- *** обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 във вр. с ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3821,06 лева, представляваща сбора от дължими допълнителни възнаграждения за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен, за периода 01.10.2021 г.31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска20.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 716,36 левасбор на обезщетения за забава върху всяко отделно месечно неизплатено допълнително възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен за периода от 29.01.2022 г. до 17.01.2025 г., съответно е разпределена и отговорността за разноски.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт.

Оспорват се изводите на районния съд, че не е налице основание за преобразуване на отработените от ищеца в исковия период часове нощен труд с дневен коефициент 1, 143. Поддържат се доводи, че са останали необсъдени всички твърдения на ищеца, на които основава искането си. В тази връзка се навежда, че жалбоподателят бил третиран неравностойно както спрямо служители, работещи по трудово правоотношение, тоест в частния сектор, но така също и спрямо държавни служители, които се намирали в сходно положение с въззивника. Сочи се, че в случая не бил налице обективен и разумен критерий, обосноваващ по-голяма продължителност на нормалното работно време през нощта. Не били съобразени при постановяване на 1 решението т.73 и т.79 от Решение по дело С-262/20 от 24.02.2022г. на СЕС. Оспорва се изводът на районния съд, че не следва да се прилага общата правна уредба относно преизчисляването на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143. Сочи, че в ЗМВР не били предвидени мерки за защита, ползващи само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142, ал.1,т.1 ЗМВР, а съществуващите защитни мерки се прилагали за всички държавни служители по т.ч, вкл. и по отношение на неполагащите труд през нощта. В тази връзка разпоредбите на КСО и ЗМВР не предвиждали разграничение между служители, които полагали нощен труд и такива, които не полагали нощен труд.

Постановеното по делото решение било в противоречие с Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20. Не следвало да се прилагат разпоредбите на чл. 187, ал.1, изр.2 и ал.4 ЗМВР, доколкото били несъвместими с правото на Съюза. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендират се разноските за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ОД на МВР-гр. ***, с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Поддържа, че прилагането на разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата било изключено спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Определение от 29.07.2024 г., постановено по дело № С-435/2023 г. по описа на СЕС било в унисон с определение по дело С-260/20 от 24.02.2022 г. на СЕС, което било взето предвид в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. на ВКС. Искането е за отхвърляне въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Претендира юрк.възнаграждение. В случай на уважаване на въззивната жалба, прави възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение под определените размери в Наредба №1/2004г.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ж. И. Ж. против Областна дирекция на МВР- *** обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, чл. 179, ал.2, вр. с чл. 187, ал.3, вр. с ал.7 ЗМВР и чл. 86, ал. ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 200 лева, след допуснато изменение на иска с протоколно определение №5494/02.06.2025г., размерът на главницата е увеличен на 3821.06 лв., представляваща сбора от дължими допълнителни възнаграждения за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен, за периода 01.10.2021 г.- 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска- 20.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 249, 81 лева, след допуснато изменение на иска с протоколно определение №5494/02.06.2025г., размерът на претендираното обезщетение за забава е увеличен на 716.36 лв., представляваща сбор на обезщетения за забава върху всяко отделно месечно неизплатено възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен за периода от 29.01.2022 г. до 17.01.2025 г.

Не е спорно по делото, че ищецът е държавен служител, като през процесния период е полагал труд на служебно правоотношение при ответника, съответно е полагал дневни и нощни 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие. Часовете положен нощен труд не са преобразувани в дневен труд и не му е заплащано възнаграждение за нощния и извънреден труд.

2

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, съгласно което отработените от „*****“ Ж. И. Ж. часове нощен труд за периода от 01.10.2021г. до 31.12.2024г. вкл., са 2186 часа за 2589.18 лв.

След приравняването им на дневен труд с К=1.143, стават 2499 часа. Разликата от 313 часа представлява положен извънреден труд, в стойностно изражение в размер на 3821.06 лв. На ищеца не е изплащан извънреден труд на основание „приравняване“ на нощния труд в дневен. Мораторната лихва, изчислена върху всяка тримесечна сума на извънредния труд, считано от падежа на плащането (29-то число на месеца, следващ тримесечието на начисляването) до датата на завеждане на исковата молба, възлиза общо на 716.36 лв.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че спорният между страните въпрос се съсредоточава относно това кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е релевантен в конкретния казус - дали специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове, или този на КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане, в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съответно следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1,143 % съгл. НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е 1 (единица). Посочено е, че спорът бил разрешен с Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023г., постановено по т.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, в което било прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разпоредбите на ЗМВР установявали по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите на МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.

Последиците от полагането на нощен труд за служителите на МВР се компенсирали с други механизми. Тълкувателното решение било съобразено с Решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г. на СЕС, както и с Определение от 29.07.2024г. по дело С435/2023г. на СЕС. Не били налице предпоставките нощният труд на служителите на МВР да се заплаща след преизчисляването му с коефициент 1.143, съобразно КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В случая извънреден труд не бил полаган, а бил полаган нощен труд, съгласно чл. 187, ал.1 ЗМВР, чиято продължителност била 8 часа.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на трудово възнаграждение за положен нощен труд от служител на МВР, преобразуван в дневен труд с коефициент 1,143, както и на лихва за забава.

3

Спорен по делото с оглед оплакванията във въззивната жалба е въпросът за приложимостта на НСОРЗ по отношение на положените часове нощен труд от служители на МВР.

По този въпрос е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, което уеднакви практиката на съдилищата и прие, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба ) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете (чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА), тъй като нормата на чл.

187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.

Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл.

187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск - чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение - чл. 234, ал.