Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17291 от 13.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 5848/2025
Вид
Определение № 17291
Подписан
13.08.2026
В сила
13.08.2026
Състав
Николай Димов, Велина Пейчинова, Мариана Валериева Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.412, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 - чл.27 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.26 - чл.27 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17291 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505848 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.1 ГПК във вр. с чл.274-279 ГПК.

Подадена е молба вх.№346156/30.10.2024г. /която е уточнено, че има характер н а частна жалба, в който смисъл е депозирана молба вх.№102101/21.03.2025г./ от "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" Црт., дружество, регистрирано в Унгария, вписано в регистъра на дружествата под №01-10140174, със седалище в Будапеща, Унгария, действащо на територията на Р България чрез "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" Црт. - клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, чрез пълномощник адв.К. И., с приложно пълномощно, срещу заповед №32518 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 16.10.2024г. по ч.гр.дело №59114/2024г. на СРС, I Г.О., 45-ти състав, в частта на разноските за присъдено в полза на адв.В. В. Ч.-М., пълномощник на заявителите Н.Н.С., с ЕГН **********, В.М.Т., с ЕГН ********** и И.Б.С., с ЕГН **********, по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство над сумата от 720.00 лв. /за всеки от заявителите от по 240.00 лв. с ДДС/ до общия присъден за тримата заявители размер от 1440.00 лв..

В подадената частна жалба са изложени аргументи за прекомерност по отношение на присъдения в полза на адв.В. В. Ч.-М., пълномощник на заявителите, адвокатски хонорар. Жалбоподателят излага доводи, че присъденото в полза на адв.В.

В. Ч.-М., пълномощник на заявителите, адвокатско възнаграждение общо за тримата в размер на сумата от 1440.00 лв. е прекомерно, несъобразено с чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл.7, ал.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага се още, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован, като в случая не е съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на спора, при който процесуалните действия на упълномощения адвокат се изчерпват с подаване на заявление по чл.410 ГПК. Поддържа се, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на адв.В. В. Ч.-М., е за всеки от заявителите от по 240.00 лв. с ДДС или в общ размер от 720.00 лв.. Моли съда да уважи подадената частна жалба и присъденото в 1 издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК адвокатско възнаграждение в полза на адв.В. В. Ч.-М., пълномощник на заявителите, да бъде намалено от общия присъден за тримата заявители размер от 1440.00 лв. на сумата от 720.00 лв. /за всеки от заявителите от по 240.00 лв. с ДДС/.

Ответникът по частната жалба - адв.В. В. Ч.-М., процесуален представител на заявителите в заповедното производство - Н.Н.С., с ЕГН **********, В.М.Т., с ЕГН ********** и И.Б.С., с ЕГН **********, е депозирала становище, в което оспорва подадената частна жалба. Излага доводи, че присъденото с издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК адвокатско възнаграждение е в минимален размер и съобразен с чл.7, ал.7 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл твърди, че подадената частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

Със заявление вх.№313078/04.10.2024г. Н.Н.С., с ЕГН **********, В.М.Т., с ЕГН ********** и И.Б.С., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.В. В. Ч.-М., са поискали от СРС на основание чл.410 от ГПК да издаде заповед за изпълнение срещу длъжника - "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" Црт., дружество, регистрирано в Унгария, вписано в регистъра на дружествата под №01-10140174, със седалище в Будапеща, Унгария, действащо на територията на Р България чрез "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" Црт. - клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, за сумите, посочени в заявлението, както и за направени разноски за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение, което да се присъди в полза на адв.В. В. Ч.-М. по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв..

Издадена е на 16.10.2024г. заповед №32518 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на длъжника - "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" Црт. - клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, да заплати на всеки от заявителите - Н.Н.С., с ЕГН **********, В.М.Т., с ЕГН ********** и И.Б.С., с ЕГН **********, сумата от по 488.96 лв., която е посочена в заявлението, както и сумата от 25.00 лв., заплатена държавна такса. Със заповедта за изпълнение е осъден длъжника "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" Црт. - клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, да заплати на адв.В. В. Ч.-М., пълномощник на заявителите - Н.Н.С., с ЕГН **********, В.М.Т., с ЕГН ********** и И.Б.С., с ЕГН **********, по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на сумата от 1440.00 лв. за тримата заявители.

Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е подадено от длъжника - "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" Црт. - клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, възражение вх.№400001/09.12.2024г. по реда на чл.414а от ГПК за изпълнение в срока за доброволно изпълнение, като се прави искане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Прилагат се доказателства за плащане на сумите, посочени в заповедта за изпълнение.

Видно от данните по делото така подаденото от длъжника възражение по реда на чл.414а ГПК е изпратено на заявителите, които са го получили, съгласно приложена по делото призовка, но в дадения законоустановен 3-дневен срок не са депозирали становище по искането на длъжника.

С разпореждане рег.№78523 от 15.05.2025г., постановено по ч.гр.дело №59114/2024г. на СРС, І Г.О., 45-ти състав, делото е изпратено по компетентност на 2

СГС.

С определение №18576 от 01.10.2025г. е прекратено производството по ч.гр.дело №5848/2025г. по описа на СГС, Г.О., III-В състав, образувано по молба вх.

№346156/30.10.2024г. /която е уточнено, че има характер на частна жалба, в който смисъл е депозирана молба вх.№102101/21.03.2025г./ от "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" Црт., дружество, регистрирано в Унгария, вписано в регистъра на дружествата под №***, със седалище в Будапеща, Унгария, действащо на територията на Р България ч р е з "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" Црт. - клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, чрез пълномощник адв.К. И., с приложно пълномощно, срещу заповед №32518 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 16.10.2024г. по ч.гр.дело №59114/2024г. на СРС, І Г.О., 45-ти състав, в частта на разноските за присъдено в полза на адв.В. В. Ч.-М., пълномощник на заявителите – Н.Н.С., с ЕГН **********, В.М.Т., с ЕГН ********** и И.Б.С., с ЕГН **********, по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство над сумата от 720.00 лв. до общия присъден за тримата заявители размер от 1440.00 лв., като делото е върнато на СРС, І Г.О., 45-ти състав за произнасяне по подаденото от длъжника възражение по чл.414а ГПК за изпълнение в срока за доброволно изпълнение.

С определение рег.№47891 от 18.11.2025г., постановено по ч.гр.дело №59114/2024г. на СРС, I Г.О., 45-ти състав, влязло в сила на 03.12.2025г., не е прието подаденото от длъжника - "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" Црт. - клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, по реда на чл.414а ГПК възражение с вх. №400001/09.12.2024г. за изпълнение на издадената заповед в срока за доброволно изпълнение. Заповедният съд е приел с оглед данните по делото, че на длъжника е била надлежно връчена на пълномощник адв.К. И. заповед №32518 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 16.10.2024г. по ч.гр.дело №59114/2024г. на СРС, I Г.О., 45-ти състав, на 25.10.2024г., а възражение по чл.414а ГПК е подадено на 09.12.2024г.. В мотивите на обжалваното определение е прието от заповедния съд, че възражението не е подадено в срока по чл.414 ГПК, както и че длъжникът не е изпълнил в срока по чл.412, т.8 ГПК, поради което в тази хипотеза заповедта за изпълнение е влязла в сила на основание чл.416 ГПК и съответно заповедния съд следва да администрира частната жалба, с която се обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, в останалата част издадената заповед за изпълнение е влязла в сила. Прието е още, че страните не спорят по постъпили плащания за главница и лихва, а единствено по разноските и то по тези определени като адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.. Заповедният съд е изложил мотиви, че възражението по чл.414а ГПК не следва да бъде прието, тъй като не е подадено в срок и твърдяното плащане не е изпълнено в срока по чл.412, т.8 ГПК, както и да не бъде постановен акт по реда на чл.416 от ГПК и да не бъде издаден изпълнителен лист. По тези съображения и с оглед обстоятелството, че частната жалба, с която се обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, е подадена в срок, заповедният съд е приел, че следва да администрира същата за произнасяне от СГС.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. В конкретния случай заповедта за изпълнение е връчена на пълномощника на длъжника на 25.10.2024г., а възражението по чл.414а ГПК е подадено на 09.12.2024г., след изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което е просрочено и не е възможно да се развие 3 производство по чл.414а ГПК, в рамките на което от компетентността на заповедния съд е да се произнесе по възражението, включително и срещу разноските. По въпроса за дължимите в заповедното производство разноски може да се произнесе само въззивният съд по подадената частна жалба. В този смисъл са и дадените задължителни указания с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г., постановено по тълк. дело №4/2013г..

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

За определянето в полза на адв.В. В. Ч.-М. адвокатско възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ на заявителите - Н.Н.С., В.М.Т., и И.Б.С., в заповедното производство, съдът се съобразява със следното:

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителите за осъществена безплатна правна помощ в заповедното производство, изразяваща се в попълването на утвърден образец на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и подаването му до компетентния съд, въззивният съд се съобразява с разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C 438/22 и с Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, актуалната съдебна практика на ВКС /напр. определение №50015 от 16.02.2024г. на ВКС по т.дело №1908/2022г., I Т.О., Т.К., определение №343 от 15.02.2024г. на ВКС по т.дело №1990/2023г., II Т.О., Т.К., определение №174 от 26.04.2021г. по ч.гр.дело №560/2021г. по описа на ВКС), разпоредбите на чл.26 - чл.27 НЗПП и тази на чл.3 ГПК, като приема, че в силно формализираното заповедно производство липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на случая. При отчитане на посочените обстоятелства, релевантната съдебна практика и разпоредбите на закона, предвид че разписаното в Наредба №1/2004г. не е задължително за съда при произнасянето по отговорността за разноските, съдът определя в заповедното производство адвокатско възнаграждение на адв.В. В. Ч.-М., осъществила безплатна правна помощ на заявителите - Н.Н.С., В.М.Т., и И.Б.С., като в качеството на техен пълномощник е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец, с посочване на фактите, от които възникват вземанията на заявителите, в размер на сумата от по 240.00 лв. с ДДС за всеки от тях.

С оглед горните аргументи, настоящият съдебен състав намира, че в заповедта №32518 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 16.10.2024г. по ч.гр.дело №59114/2024г. на СРС, I Г.О., 45-ти състав, следва да бъдат намалени разноските в частта, в която е осъден длъжника - "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ" Црт. - клон България КЧТ, с ЕИК 200830927, да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. на адв.В. В. Ч.-М. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на заявителите - Н.Н.С., В.М.Т., и И.Б.С., в заповедното производство, от общия присъден за тримата заявители размер от 1440.00 лв. или от по 480.00 лв. с ДДС за всеки от тях, на сумата в общ размер за тримата заявители от 720.00 лв. с ДДС или от по 240.00 лв. с ДДС за всеки от заявителите, които суми следва да се превалутират в сумата в общ размер за тримата заявители от 368.13 евро с ДДС или за всеки от заявителите от по 122.71 евро с ДДС, с оглед обстоятелството, че считано от 01.01.2026г. валутата на Република България е евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.