Решение № 1573 от 13.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1573 гр. Бургас, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря М. АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120106583 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.109, ал.1 от ЗЗО, предявен от УМБАЛ “Света Марина“ ЕАД, гр.В, срещу А.М. Б. от гр.Б.

Дружеството твърди, че е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 2867/2022г. на РС Б. По него е била издадена такава за сумата 548.90 лв., пред-ставляваща стойността на проведеното й в периода от 11.02.2021г. до 13.02.2021г. лече -ние – по клинична пътека № 33, във Втора клиника по кардиология-инвазивна на бол-ницата, начислена по ценоразписа на лечебното заведение, тъй като пациентката е била с прекъснати здравноосигурителни права, ведно със законната лихва, считано от 09.05. 2022г. до окончателното плащане. Сочи и че след като е получила препис от заповедта Б. е подала възражение по чл.414 от ГПК. Предвид това, иска от Съда да постано-ви решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че тя му дължи горната сума.

Претендира разноски.

С писмения си отговор ответницата е оспорила претенцията, твърдейки, че е била осигурена, съобразно законодателството на Р У, чиито гражданин е. С последва -ща молба е признала иска изцяло.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за установено следното:

По заявление на УМБАЛ “Света Марина“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Б. за исковата сума – по ч. гр. дело № 2867/2022г. на РС Б, приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, тя е подала възражение.

1

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск.

Страните не спорят, а и от представената с исковата молба медицинска докумен-тация се установява, че на 11.02.2021г. Б., пациент с история на заболяването /ИЗ/ № 4845/21 е постъпила за лечение във Втора клиника по кардиология-инвазивна на ищ-цовото дружество. Ответницата е била хоспитализирана по повод оплаквания от свето-въртеж и причерняване пред очите, придружени със силно сърцебиене. След извърше-ни изследвания, на пациентката е била поставена диагноза – ”Синкоп”. При настанява-нето й в УМБАЛ е било установено, че тя е с прекъснати здравноосигурителни права – без данни за здравно осигуряване за месеците от септември до декември 2020г. /вкл./, за което е била уведомена, както и за това, че ако не възстанови здравноосигурителния си статус преди датата на дехоспитализацията, ще дължи заплащане на стойността на ока-заната й медицинска помощ по клинична пътека № 33, определена съобразно ценораз-писа на лечебното заведение в общ размер от 548.90 лв. В периода от 11 до 13.02.2021г. Б. е била лекувана в клиниката, като са били изпълнени всички предвидени диаг-ностично-терапевтични процедури – ЕКГ, Холтер ЕКГ мониториране и ЕхоКГ, както и различни лабораторни изследвания, подробно описани в Епикризата. Проведена е била терапия на пациентката. На 13.02.2021г. ответницата е била изписана с подобрение.

След отчитането на клиничната пътека към НЗОК – чрез РЗОК, последната е отка-зала да заплати стойността на проведеното на Б. лечение, тъй като към датата на дехоспитализацията пациентката е била с прекъснати здравноосигурителни права.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

По делото безспорно се установява, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по оказване на медицинска помощ на ответницата, съобразно нейното здравословно състояние и клиничната пътека, по която е лекувана.

Б. е гражданка на Р У, но е дългосрочно пребиваваща на територия на Р Б, и като такава – съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗО, подлежи на задължително осигуряване в НЗОК.

Съгласно чл.34, ал.1, т.3 от ЗЗО, задължението за осигуряване възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочното или постоянно пребиваване.

Съобразно чл.109, ал.1 от ЗЗО, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

При нейна доказателствена тежест ответницата не е ангажирала надлежни доказателства, че към датата на постъпване на лечение в ищцовото лечебно заведение, както и към тази на дехоспитализацията й, съответно: 11 и 13.02.2021г., тя е имала здравноосигурителни права, съобразно действащото българско законодателство. Напротив, от приложената към исковата молба справка от НАП за здравноосигурителния й статус към първата дата е видно, че Б. е била с прекъснати здравноосигурителни права, пора-ди липсата на данни за здравно осигуряване за четири поредни месеца, а именно: от ме-сец септември до месец декември 2020г. /вкл./ Обстоятелството дали тя се е осигурява-ла в Р У. и съобразно законодателството на тази държава в случая е ирелевантно.

При това положение, съобразно цитираното по-горе изр.2 на чл.109, ал.1 от ЗЗО, Б. дължи заплащане на стойността на оказаната й медицинска помощ – задълже-ние, което тя изрично признава и с депозираната по делото на 27.02.2023г. молба.

Предявеният установителен иск – за дължимост на сумата от 548.90 лв., е основа-телен и следва да бъде уважен изцяло.

2

Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 09.05.2022г., до окончателно-то й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски: общо 50 лв. за държав-ни такси и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М. Б., с ЛНЧ: ........, гр.Б, ул.”, че същата дължи на УМБАЛ “Света Марина“ ЕАД, ЕИК: 103562052, седалище и адрес на управление: гр.В, бул. ”, сумата 548.90 лв., представляваща стойността на проведе-ното й в периода от 11.02.2021г. до 13.02.2021г. лечение , по клинична пътека № 33, във Втора клиника по кардиология-инвазивна на болницата, начислена по ценоразписа на лечебното заведение, тъй като пациентката е била с прекъснати здравноосигурителни права, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2022г. до окончателното плащане , за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – по ч. гр. дело № 2867/ 2022г. на РС Б.

ОСЪЖДА А.-М. Б. да заплати на УМБАЛ “Света Марина“ ЕАД на-правените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 50 лв. за ДТ и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ К. Кунчев

3