Решение № 5922 от 23.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5922 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100501767 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същ ото е образувано по въззивна жалба на Б. Т. Г., ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. Д.

М. срещу решение № 21 269/21.11.2025 г. на СРС, 72 състав, постановено по гр.д. 25 062/2025 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ДКИ „Софийска Филхармония“ искове на основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № ЛС2-10/04.03.2025 г. на основание чл. 328 ал.1 т.5 от КТ поради липса на качества за изпълнение на възложената трудова функция, за възстановяване на заеманата длъжност „артист-хорист“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 04.04.2025 г. – 04.10.2025 г. в общ размер на 13 800 лв.

Във въззивната жалба са наведени твърдения, че решението е незаконосъобразно, необосновано като при постановяването му били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че на 04.03.2025 г., без да е спазен срокът за предизвестие, едновременно и чрез 1 свидетели му „връчили“ предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и заповед за прекратяване на същото. На 27.12.2014 г. му било отправено искане за даване на обяснения относно сигнали за разправия с колеги в служебната вайбър-група, което нямало нищо общо с основанията за предизвестие и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и искането не кореспондирало с основанията на чл. 325 ал.1 т. 5 от КТ, но го въвеждало в заблуждение за причините за прекратяване на трудовото му правоотношение и по този начин препятствало правото му на защита. Твърди се, че този факт предпоставял не само незаконното уволнение на ищеца, но и грубо нарушавало човешките му права, което поставяло в ситуация на невъзможност да организира своевременно защитата си, както и в неведение за какво точно е уволнен.

Изложени са съображения, че съдът неправилно кредитирал свидетелските показания на свидетеля М., които недвусмислено оборили тезата на ответника за нарушаване на трудовата дисциплина от страна на ищеца и доказвали тезата, че именно при работодателя е налице грубо, преднамерено и неетично отношение. Твърди се, че останали недоказани всички твърдения за грубо отношение и обиди, както и твърденията, че ищецът ходил в нетрезво състояние на работа. Не била представена нито една докладна от ответника в тази насока. Твърди се, че свидетелите Д. и В. единодушно заявили, че ищецът се отличава със забележителни професионални качества, потомствено закърмен с музиката, както и че повечето случаи, когато се е обаждал е било отговор на колеги, които агресивно го провокирали. Професионализмът на ищеца, който впечатлявал колегите му също било убягнало на състава на първоинстанционния съд.

Изложени са съображения, че ищецът имал издаден диск, изготвял много звукозаписи в БНР и БНТ като солист, а кариерата му на артист – солист била завидна. Същият бил и бакалавър по теология на СУ „Св. Климент Охридски“. Твърди се в жалбата, че тези процесуални нарушения допуснати от съда облагодетелствали неправомерно ответната страна. Не били обсъдени в решението обстоятелствата, че по никакъв начин ищецът не е показвал непрофесионално отношение към задълженията си, а напротив защитавал авторитета на Софийската филхармония като дори създал страница във Фейсбук и бил неин администратор дори към настоящия момент, където Софийската опера и балет се популяризирали.

2

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което заявените претенции да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство ДКИ „Софийска Филхармония“, чрез процесуален представител адв. Х. Н., в който са наведени подробни съображения относно правилността на решението като е заявено искане за неговото потвърждаване.

Страните претендират разноски пред настоящата съдебна инстанция.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Исковете са предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.

По същество решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на СРС като намира, че следва да изложи и свои такива, предвид заявените възражения в жалбата.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Фактическата обстановка е правилно установена от СРС. В жалбата липсват наведени възражения по отношение на нея, поради което настоящият съдебен състав не намира причина да преповтаря или ревизира същата.

Страните в производството не се формирали спор, че са били в трудово правоотношение по повод сключен договор № ЛС210/11.09.2003 г., договор ЛС21/30.06.2005 г. и допълнителни споразумения към него, по силата, на които ищецът – въззивник е изпълнявал длъжността „артист - хорист“, категория персонал: „художествено-творчески“ при ответника – въззиваема страна.

Не е формиран спор, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 328 ал.1 т.5 от КТ, считано от 04.03.2025 г.

Съгласно константната съдебна практика отказът на работника да му бъде връчена заповедта за уволнение може да бъде установяван с всички 3 доказателствени средства / в този смисъл решение 386/31.10.2011 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 1309/2010 г., определение 842/08.07.2013 г. по гр.д. 1618/2013 г. на Трето ГО на ВКС, решение 2006/25.11.2002 г. по гр.д.

2369/2001 г. на Трето ГО на ВКС и др./. Видно от отбелязването върху самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че същата е връчена при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.

Удостоверен отказ е обективиран и в представения по делото протокол 84/05.03.2025 г. /стр. 56 в кориците на делото на СРС/, съгласно който отказът е заявен след изчитане на предизвестието и заповедта от служител на ответника и носи подписите на двама свидетели. Отбелязванията върху заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение респ. удостовереното с протокола от 05.03.2025 г. не са оспорени от страна на ищеца, поради което настоящият съдебен състав намира, че фактическия състав по връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е завършен, поради което не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба за неведение на ищеца, за какво точно бил уволнен.

Процедурата по връчване не е опорочена от факта на едновременно връчване на предизвестието за прекратяване и самата заповед за прекратяване на трудовия договор, защото работодателят има право да не спази срока на предизвестието, което не обуславя незаконност на уволнението на това основание, а поражда правото на обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ /определение 170/16.02.2017 г. по гр.д. 3699/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС/ , каквото видно от заповедта за прекратяване е изплатено на ищеца - въззивник.

Не могат да бъдат споделени и заявените възражения, че искането за даване на обяснения от 27.12.2014 г./съдът приема, че се касае за техническа грешка при изписване на годината и същата е 2024 г./ по никакъв начин не кореспондирало с основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.

Видно от ангажираните по делото доказателства искането за даване на обяснения от сочената дата по реда на чл. 193 ал.1 от КТ/стр. 87 в делото на СРС/ е по повод предходна инициирана процедура по налагане на дисциплинарно наказание на ищеца, която е приключила със заповед РД 136/15.01.2026 г., получена от ищеца – въззивник на същата дата, съобразно отбелязването върху нея /стр. 90 и следващи в делото на СРС/. Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че искането за даване на обяснения, касаещо предходно дисциплинарно производство заблудило 4 въззивника за причините за прекратяване на трудовото му правоотношение доколкото това предходно дисциплинарно производство е приключило със съответна заповед на работодателя, доведена своевременно до знанието на ищеца, почти два месеца преди издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, процесна по делото. Няма данни по делото кои човешки права на ищеца - въззивник и по какъв начин те са нарушени, предвид признатата от закона възможност на работодателя да прекрати трудово правоотношение с работник/ служител, на основанията, по реда и при спазване на изискванията на КТ.

Посоченото основание за прекратяване на трудовия договор на ищеца – въззивник по чл. 328 ал.1 т. 5 от КТ касае липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Липсата на качества означава липса на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа, без значение на конкретните причини за това. Несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения може да се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни качества /в този смисъл решение 564/22.01.2013 гр.д. 1774/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 503/21.07.2026 г. гр.д. 2085/25 на Четвърто ГО на ВКС, решение №251/04.10.2012 г. по гр.д. №1583/2011г. на Трето ГО на ВКС, решение 202/19.06.2012г. по гр.д.№804/2011г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 165/06.07.2011 г. по гр. дело №1611/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС/.

При соченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, липсата на качества трябва да е обективно и да отразява трайно състояние на работника или служителя. В резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо, неточно, бавно, частично своите трудови задължения. Поради което, работодателят следва да изброи кои знания, умения или навици липсват на работника или служителя, или да посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата-начинът по който работникът или служителят се справя с работата във времево, количествено или качествено отношение. Тези качества следва да бъдат съобразени и с изискванията по длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения /в този смисъл решение 107/12.10.2023 г. по гр.д. 4351/2022 г. на Трето ГО на ВКС, 5 решение 1626/23.10.2006 г. по гр. д. 55/2004 г. на Трето ГО на ВКС/.

Липсващите качества могат да бъдат както професионални (липса на достатъчно образование, недостатъчна професионална квалификация и други), така и лични (недостатъчна съобразителност, недобро възпитание, липса на тактичност или на невъзможност да се работи в колектив и други)/решение 60259/18.08.2022 г. по гр.д. 4104/2020 г. на Четвърто ГО на ВКС/.

В процесната по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че ищецът – въззивник не притежава качества за работа в екип, склонен е към вербална агресия и личностни нападки, отправя невъздържана критика към всекиго и всичко, грубо обижда лично и в социалните групи и злепоставя, както колегите си, така и институцията, не спазва и няма намерение за в бъдеще да спазва стриктно трудовата дисциплина, не желае да се съобразява с Етичния кодекс, склонен е към интригантство и подстрекаване на неразбирателства, не разбира и не уважава правилата за субординация, има случай на участие в репетиция след употреба на алкохол, няма респект към никакви авторитети и в резултат е непригоден за работа в Националния филхармоничен хор. Посочено в заповедта е, че последният е с представителни функции, носи специфика и необходимост от синхронизиране на екипа като колектив до степен да функционира като единен организъм.