Решение № 262443 от 21.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

N. гр.София 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, II-А въззивен състав в откритото съдебно заседание на 17.03.2022 г. в състав:

Председател:

Мариана Георгиева

Членове: Виолета Йовчева

Димитър

Ковачев

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 5324 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.К.С. чрез особения представител адв. И.В. срещу Решение 20019611/21.01.2021 по гр.д 64825/2019г. на СРС, 26 с-в, с което са уважени предявените от „Е.п.“АД с ЕИК ******** (предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“АД) искове по чл. 422 ГПК за установяване на дължимост на суми по заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д. 22012/2019г. на СРС, представляващи 751,05 лева - цена на ел. енергия за периода 03.10.2018-01.02.2019г. и 15,91 лева мораторно обезщетение за периода 04.12.2018г. до 09.04.2019г.

Жалбата е бланкетна без конкретни оплаквания. Посочва се от особения представител, че не било изяснено кой е реално ползвал ел. енергията, тъй като нямал връзка с клиента си. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В съдебно заседание жалбоподателката призована лично на установен от въззивния съд нов постоянен и настоящ адрес не се явява.

Постъпил е отговор с който се оспорва жалбата.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от законен съдебен състав, в изискуемата форма и реквизити и в рамките на правораздавателната власт на съда, както и по допустим иск по чл.

422 ГПК след проведено заповедно производство.

По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията по делото с оглед събраните писмени доказателства и СЧЕ СГС намира, че жалбата е неоснователна. Фактически кой е ползвал доставената в имота ел. енергия е без значение за делото. Релевантно е кой се е намирал в облигационна връзка с ищеца за конкретния имот.

Въз основа на представения споразумителен протокол, неоспорен от ответника СГС приема, че между ответника и ищеца е било налице валидно облигационно отношение за продажба на ел. енергия за конкретния имот. В споразумението изрично е посочено, че ответницата е потребител и ползвател на енергията. Няма твърдения и данни облигационната връзка да е прекратена по предвиден в закона или ОУ на ищеца способ. Размерът на задълженията е установен от СЧЕ-неоспорена от страните. Според ОУ задълженията са със предварително определен срок за изпълнение, при което ответницата е изпаднала в забава с изтичането му и дължи и законната лихва за забава.

Предвид горното и исковете правилно са бил уважени решението на СРС.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемия, който доказва разноски за възнаграждение на особен представител в размер на 150,00 лева.

Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по банковата сметка на СГС за държавни такси сумата от 25,00 лева - държавна такса за въззивното производство.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА Решение

20019611/21.01.2021 по гр.д 64825/2019г. на СРС, 26 с-в,

ОСЪЖДА С.К.С. с

ЕГН **********с постоянен адрес *** да заплати на „Е.п.“АД с ЕИК ******** (предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“АД) 150,00 лева разноски за възнаграждение на особен представител по настоящото въззивно производство.

ОСЪЖДА С.К.С. с ЕГН **********с постоянен адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по банковата сметка на СГС за държавни такси сумата от 25,00 лева - държавна такса за въззивното производство

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:

1. 2.