Решение № 4905 от 21.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4905 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100507629 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 7129 от 06.05.2023г. по гр.д. № 26549/2022г. на Софийски районен съд, 74 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. С. М., ЕГН ********** и А. С. М., с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца всеки от тях сумата в размер на по 374,16 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„****, аб. № 61723, ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 71,04 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.02.2022 г., сумата в размер на по 14,95 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на по 3,59 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 02.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7630/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.

Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба 1 от ищеца в първоинстанционното производство – „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Въззивникът счита, че районният съд неправилно е приел, че ответниците не са се намирали в облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по продажба на топлинна енергия. По делото били приети неоспорени от ответниците извлечения от декларациите им по ЗМДТ, подадени от тях в качеството им на собственици на топлоснабдения имот. Освен това, правото на собственост се установявало и от приетия акт за разпределяне на кубатура, в който като собственик на процесния имот е посочен наследодателят на ответниците – С.Й. М., на чието име били издавани и месечните фактури. От така приетите доказателства било видно, че насрещните страни се намират в облигационно правоотношение. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите А. С. М. и В. С. М. са подали отговор на въззивната жалба, с който оспорват нейната основателност.

Считат за правилни изводите на районния съд, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия. Поддържат наведеното от тях възражение за изтекла погасителна давност. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират и разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 101160/20.05.2022г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответниците В. С. М. и А. С. М. обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че всеки един от ответниците дължи сумата от по 374,16 лева - главница за доставена топлинна енергия в имот, апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.02.2022г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 71,04 лв. за периода от 15.09.2019г. до 02.02.2022г., сумата от по 14,95 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 15.02.2022г. и мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 3,59 лв. за периода от 03.03.2019г. до 02.02.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7630/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно 2 правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. **** и в режим на съсобственост между ответниците В. С. М. и А. С. М.. Последните били клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственици на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците В. С. М. и А. С. М. са подали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Липсвали доказателства, че ответниците са собственици на процесния имот, както и че някой от тях е подал молба-декларация за откриване на партида. Навели са възражения за изтекла в тяхна полза погасителна давност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

По делото е приложено заповедно дело № 7630/2022г. по описа на СРС, 74 състав, съгласно което по заявление вх.№ 28205/15.02.2022г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено всеки от длъжниците В. С. М. и А. С. М. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 374,17 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г. в имот, находящ се в гр.София, ж.к. ****, аб. № 61723, ведно със законната лихва от 15.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата от по 71,04 лева – мораторна лихва върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 02.02.2022г., сумата от по 14,95 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 15.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата от по 3,59 лева – мораторна лихва върху вземането за главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 02.02.2022г., както и съдебни разноски за държавна такса в размер на по 12,50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 25 лева. За така издадената заповед длъжниците са уведомени на 24.03.2022г., като на 30.03.2022г. всеки един от двамата е подал възражение. На дата 26.04.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта, като е представил такива на дата 20.05.2022г.

По делото е приет Акт за разпределение на кубатура на жилищна сграда 3

– блок 111, вх.А, ж.к. „****“, гр.София от 17.01.1970г., в който срещу ап.26, намиращ се в същата сграда, е посочено лицето С.Й. М., който е положил своя подпис. От удостоверение за наследници от 19.01.2023г. се установява, че С.Й.

М. и починал на дата 15.12.2007г. и е оставил като наследници по закон двете си деца – ответниците В. С. М. и А. С. М.. Прието е и писмо от СО – район „Красно село“ от 25.10.2017г., в което се сочи, че няма данни за извършена продажба на имот, находящ се в ж.к. ****.

На основание чл.192 от ГПК от Столична община – Направление „Архитектура и градоустройство“ е постъпило писмо с вх. № 9340/13.01.2023г., в което е посочено, че процесният апартамент № 26, находящ се в гр.София, ж.к. ****, не е предоставен в обезщетение на отчужден собственик и за него не е издавана заповед по чл.100 от ЗТСУ.

Към доказателствената съвкупност е приобщено и извлечение от декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 47448/25.05.1998г. на В. С. М., в която е отразено, че последният декларира като собственик недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „****“ **, вх.****.

Приет е още протокол от ОС на ЕС от 25.08.2002г. и договор от 27.09.2002г., като от тях се установява, че ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к.

****, вх.А, е избрало и възложило на „Нелбо Инженеринг“ ООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата. Към протокола от общото събрание е приложен и списък с етажните собственици в сградата, като липсва отбелязване кой е носител на правото на собственост върху апартамент № 26.

За установяване размера на задължението за заплащане на цена на доставена топлинна енергия ищецът е представил съобщение към фактура № 0106390411/31.07.2019г., съгласно което дължимите суми за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. възлизат на 389,85 лева, както и обща фактура № 1005447433/31.08.2020г. за сумата от 372,98 лева и за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за топлинна енергия и дялово разпределение за имота в размер на 778,23 лева.

Приети са и изравнителни сметки за процесния период, както и два талона за отчет на уредите, от които е видно, че достъп е осигурен, показанията на радиаторите в апартамента са нулеви, като е начислявана служебна енергия за 1 бр. щранг-лира. Ползвана е и топлинна енергия за БГВ.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице помагач, е посочило, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0,00 часа на първо число на месеца, като от общото количество топлоенергия били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. Общият топломер е преминал метрологични проверки, като не са констатирали отклонения. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Нелбо“ АД. Абонатът е осигурил 4 достъп за отчет на ИРРО. В имота има 2 броя радиатори с ИРРО, за които не е начислявана топлинна енергия – показанията за нулеви и за двата периода. В имота се намира и 1 бр. щранг-лира без ИРРО, за която е начислявана служебна топлинна енергия. Вещото лице е посочило, че неговите изчисления на служебната енергия съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на ФДР. Ползва се и енергия за БГВ, начислявана въз основа на един водомер, като абонатът заплаща и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза на 739,63 лева.

Топлинната енергия е била начислена съгласно нормативните изисквания в областта на енергетиката.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.