Решение № 324 от 26.06.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Плевен, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20244430200491 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от управителя – Т.А.Г., чрез адв. Х. М. от ***, упълномощен от пълномощника на управителя – Р.Н., против НП № 15-2400038/12.02.2024г. издадено от *** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.52, ал.1 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ (ДВ бр.124/1997 г., последни изм. и доп.) и чл.2, ал.1 на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание ж-лят редовно призован, представлява се от адв. Х. М. от ***, който твърди, че НП е незаконосъобразно, поради нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми, поради което и моли за неговата отмяна. Алтернативно моли за намаляване на наложената имуществена санкция до законовия минимум от 1000 лева.

Ответникът по жалбата – *** на Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, редовно призован представлява се лично от *** Р. И.а, която моли за потвърждаване на НП, като излага подробни аргументи.

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и Закона, намира за установено 1 следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ

ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

С оглед оплакванията от представляващия АНО в о.с.з. следва да се посочи, че Районен съд-Плевен е бил сезиран от редовна жалба, подадена в законовия срок/по пощата посредством куриерска фирма видно от печат върху пощенски плик на л.10-11 от делото/.

Същата е подадена от процесуално легитимирано лице, а именно адв. Х. М. от ***, упълномощен от управителя на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***. Действително жалбата не е била подадена чрез АНО, но разпоредбата на чл. 60, ал.1 и 2 от ЗАНН цели единствено осигуряване на цялата административнонаказателна преписка за съдебното производство пред районния съд и неизпълнението на горното изискване не се свързва с каквито и да било последици. В конкретиня случай жалбата е била подадена в установения законов срок пред компетентния съд, който е изискал цялата административнонаказателна преписка по издаване на оспореното НП, с което е постигната целта на закона. В този смисъл е практиката на АС-Плевен/напр.Решение № 271 от 25.04.2018г. на АС-Плевен по к.а.н.д. №160/2018г./

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО ЖАЛБАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

„***“ ЕООД е със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *** и се представлява от управителя – Т.А.Г., и за това не се спори.

В периода от 08.01.2024г. до 16.01.2024г. длъжностни лица от Дирекция „ИТ“-Плевен – актосъставителят М. Г. Б., *** в Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен и свидетелят Д.

И. Ц., извършили проверка по документи на „*** – Груп” ЕООД . В хода на извършената проверка длъжностните лица констатирали, че в качеството си на работодател ж-лят е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно като не е сключил задължителна застраховка за риска „трудова злополука” на следните лица:

- Й. И. К. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „***”;

- Ф. И. Р. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „***”;

- К.Ф.М. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „***”;

- Б.И.Т. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „***”;

- Д.К.В. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „***”;

- Д.А.Я. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил”, както и на пострадалото лице Г.М.М. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „машинист пътно-строителни машини”.

В резултат на горните констатации актосъставителят М. Г. Б. в присъствието на свидетеля Д. И. Ц. съставила АУАН № 15- 2400038/16.01.2024г., като въз основа на него 2 било издадено оспореното НП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – изцяло кредитираните като обективни, логични и последователни показания на свидетелите М. Б. и Д. Ц. и приложените към делото писмени доказателства: търговско пълномощно /л.6-7/; НП №15-2400038/12.02.2024г. /л.29-31/; АУАН №152400038/16.01.2024г. /л.32-33/; Заверено копие на разписка от дата 21.02.2024г. за получаване на НП /л.34/; Заверено копие на пълномощно /л.35/; Заверено копие на Писмено обяснение от Р.Н. /л.36/; Заверено копие на Договор за СМР, сключен между „***“ ООД и „*** ***" ЕООД /л.37-38/; Заверено копие на Констативен протокол от 28.12.2023 г. /л.39/;

Заверено копие на ТД от 06.10.2017г. на Й. И. К. /л.40/; Заверено копие на ТД №2052/09.11.2023г. на Ф. И. Р. /л.41/; Заверено копие на ТД №2051/09.11.2023г. на К.Ф.М.

/л.42/; Заверено копие на ТД от 06.10.2017г. на Б.И.Т. /л.43/; Заверено копие на ТД от 18.07.2018г. на Д.К.В. /л.44/; Заверено копие на ТД №2054/01.12.2023г. на Д.А.Я. /л.45/;

Заверено копие на ТД от 10.05.2021г. на Г.М.М. /л.46/; Заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността „***“ в Д„ИТ“-Плевен /л.47-49/; Заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността „***“ в Д „ИТ“-Плевен /л.50-52; Заверено копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022г. /л.53/, както и от представените в съдебни заседания писмени доказателства, а именно: застрахователна полица № 0111220855000973/23.03.2022г. за групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ за периода от 24.03.2022г. до 23.03.2023г.; застрахователна полица № 0111240855000340/24.01.2024г. за групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ за периода от 25.01.2024г. до 24.01.2025г. – приложени с молба от адв. Хр. М. на л.55-63 от делото, както и представени в днешното съдебно заседание писмени доказателства от двете страни: заверени копия на Сметка № 689411 за начислена застрахователна премия; Полица № 1319220855000085 с разписка;

Полица № 1319230855000090 с разписки; търговско пълномощно и фактура; ксерокопия на извлечение от Актова книга на ДИТ-Плевен /3 листа/ и извлечения от информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“ /4 листа/; 2 бр. призовка на ДИТ-Плевен;

Протокол за извършена проверка № ПР2349056/16.01.2024г.; списък на разноски по делото – приложени на л.56-116 от делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съдът извърши проверка за законосъобразност на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. В наказателното постановление са посочени имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, както и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното 3 лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателното постановление. Съдът счита, че ***ът на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Плевен е оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” и с оглед разпоредбите на чл. 416, ал. 5 от КТ и чл. 47 от ЗАНН.

Налице е съответствие между отразеното в АУАН и в НП както досежно описание на нарушението, така и на неговата цифрова квалификация, като акт и НП си съответстват напълно. Налице е съответствие и между текстовата част и и цифрова квалификация в самия АУАН, съответно в самото НП. Приложени са съответни и относими правила за поведение, а не както твърди във възражението си ж-лят, като общото правило за поведение от ЗБЗУТ е правилно конкретизирано с това от Наредбата, с което е обвързано. Съдът счита, че АУАН и НП съдържат реквизитите посочени съответно в чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и акта също е издаден от оправомощено лице – свидетелят М. Г. Б., работещ на длъжност „***” в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, която е оправомощена да съставя АУАН за нарушения по КТ на основание чл.416, ал.1 от КТ във вр. чл.16 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”. Съдът счита, че при издаване на наказателното постановление не е нарушена разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗАНН за произнасяне на наказващия орган в едномесечен срок от получаване на административнонаказателната преписка, като този срок е инструктивен. Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.

След анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и възраженията на страните съдът счита, че нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател е доказано. Съгласно чл.413, ал.2 от КТ „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“. В конкретният случай по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно не е сключил задължителна застраховка за риска „трудова злополука” на следните лица:

- Й. И. К. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „***”;

- Ф. И. Р. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „***”;

- К.Ф.М. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „***”;

- Б.И.Т. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „***”;

- Д.К.В. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „***”;

- Д.А.Я. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил”, 4 както и на пострадалото лице Г.М.М. с ЕГН:**********, работещ на длъжност „машинист пътно-строителни машини”.

По отношение на наведеното в жалбата за липса на изрично посочване на дейностите с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната и оттам свързани със задължително застраховане, следва да се посочи следното:

Нарушената разпоредба на чл.2, ал.1 на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” е свързана със задължителното застраховане за риска "трудова злополука" на работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, като съгласно същата: „На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната“. Тук следва да се посочи, че неизпълнението й е оценено от законодателя като такова с висока степен на обществена опасност, което ясно личи на първо място от размера на предвидената имуществена санкция. На следващо място – вмененото нарушение действително няма причинно-следствена връзка с настъпилия трагичен инцидент – смъртта на работник, както твърди пълномощникът, но този факт отново идва да покаже високата степен на обществена опасност на този вид трудова дейност. На следващо място – лицето което е починало и във връзка с което е била извършена проверката е работел на длъжност „машинист пътно строителни машини“, като констатираната липса на задължителна застраховка е била по отношение на общо 7 лица, в т.ч. на пострадалото лице, като са констатирани без застраховка още 3/три/ лица на същата длъжност „машинист“ като тази на починалия, и 3 /три/лица на длъжност „шофьор на самосвал“ и съответно на тежкотоварен автомобил. Съдът намира, че в подкрепа на тезата, че се касае за дейност със завишена опасност е и договора за СМР от 05.12.2022г. със *** ЕООД, видно от който дейността следва да се счита високо рискова в строителството. Действително в този договор не е предвидено изрично задължение за възложителя да застрахова за риска „трудова злополука“, но това не е задължително, доколкото след като в този договор е посочен високият риск от посочената дейност, а в разпоредбите закона /чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ/ и Наредбата е посочено това задължение, то необходимостта от такъв вид застраховка произтича директно от разпоредбата на закона, конкретизирана от тази на Наредбата чл.2, ал.1 без да е необходимо допълнително договаряне. Изводимо от посоченото и с оглед особената значимост на безопасните условия на труд на работните места на работници, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната, настоящият случай следва да се счита именно за такъв с висок трудов травматизъм.