Решение № 697 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000501353 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 260095 от 05.02.2024 г., постановено по гр. д. № 2907/2021 г. на СГС, 29 св.,ГО, е осъдена Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (с предишно наименование – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество) да заплати на осн.чл.2а от ЗОДОВ на Д. М. С., сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на проведено срещу него незаконосъобразно производство за установяване на имущество , придобито от престъпна дейност, прекратено с решение № 820 от 29.05.2019г. на КПКОНПИ, заедно със законната лихва върху тази сума от 04.03.2021г., до окончателното й изплащане, на осн.чл.86 от ЗЗД сумата от 677.77 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху обезщетението от 4000 лв. за периода 03.07.2019г. до 03.03.2021г. вкл., на осн.чл.10,ал.3 от ЗОДОВ сумата от 190 лв./10 лв. за ДТ и 180 лв. за адв.възнаграждение . Искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 4 000 лв. и до пълния предявен размер от 40 000 лв., както и за законната лихва за разликата над уважения размер от 677.77 лв. до пълния 1 предявен размер от 6 777.78 лв. Д.С. е осъден да заплати на КОНПИ сумата от 90 лв. разноски за юростконсултско възнаграждение. КОНПИ е осъдена да заплати на СГС сумата от 180 лв. възнаграждение за вещо лице.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни, които в законовия срок предявяват въззивни жалби.

С ВЖ № 265075 от 28.02.2024г. решението се обжалва от КОНПИ в частта, с която исковете са уважение. Намира, че решението е неправилно.

Цялото производствро пред комисията е проведено законосъобразно. Към момента на образуване на производството и към момента на внасяне на искането за налагане на обезпечителни мерки спрямо установеното имущество на Д. С., са налице всички законови предпоставки, включително и извършено престъпление, което попада в в обхвата на ЗОПДИППД. Предвид на това производството е започнало напълно законосъобразно, което е прието и от първоинстанционния съд. Неправилен е извода на СГС и за установено незаконосъобразно бездействие от страна на комисията. Самата процедура по образуване на наказателно производство слещу С. в Италия и признаване на същата в Р България не е обвързана със срокове . Осъществена е активна дейност от органите на Комисията, водена е кореспонденция с кометентните институции, поради което не е налице приетото от съда бездействие. Не се установява по делото производството да е довело до твърдяното от ищеца болестно състояние – адаптационно разстройство. Намира, че доколкото свидетелите са близки на ищеца, то се явяват заинтересовани и техните показания не следва да се кредитират. Погрешно са възприети и констатациите на приетата по делото съдебно – психологическа експертиза.

Вещото лице сочи, че не може да се даде отговор, кое производство е предизвикало по-голям стрес – наказателното или това по отномане на незаконно придобито имущество. Наред с това няма документ от лекар, не е търсено лечение. Намира, че ищеца не е успял да докаже и причинната връзка между поведението на комисията и вредите, дори и да се налице такива.

Намира и че от решението не стява ясно, как е определен размера на обезщетението.

С ВЖ №265412 от 05.03.2024г. Д. С. оспорва първоинстанцион ното решение, с което СГС е отхвърлил искът му за сумата над присъдените 4 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв. Правилни са изводите на СГС, 2 че искът с пр.осн.чл.2а от ЗОДОВ е доказан по своето основание. Излагат се съображения, че цялото му имущество е било запорирано и възбранено/ два апартамента , дружествени дялове и вземания от банкови сметки/, тъй като въз основа на искане на КУИППД от 19.12.2011г. СГС,4 б състав с определение от 23.12.2022г. по ч.гр.д.С-43/2011г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ с цена 914 292.40 лв. срещу него и съпругата му Х.

С.. Допуснатите обезпечения са отменени от СГС с определение от 10.06.2019г. на осн.чл.402 ГПК постановено по ч.гр.д.№ 4582 / 2014г., СГС, 4 б св., по искане на КПКОНПИ /правоприемник на КУИППД/,след като комисията е прекратила с Решение от 29.05.2019г. образуваното спрямо Д.С. производство пред нея, поради липса на една от от предпоставките по чл.3 от закона – наличие на започнало наказателно предследване по НК. Намира, че така проведеното спрямо него производство от Комисията по реда на ЗОПДИППД и налагане на обезпечителни мерки е извършено незаконосъобазно. Действията на Комисията са винаги незаконни при липса на очертаните от закона предпоставки за предприемането им към датата на осъществяването им или при последващо отпадане на основанията за извършването им, както е в конкретния случай. Намира, че така е накърнено правото му на частна собственост, която с чл.17, ал.3 от КРБ е прогласена за неприкосновенна. Предвид на това комисията носи отговорност за вреди ако е образувала неоснователно производство по установяване на незаконно придобито имущество и тази отговорност е деликтна. Комисията следва да обезщети всички вреди причинени от нейните действия. При определяне на обезщетението следва да се съобразят предмет, продължителност, интензитет на производството , разгласяване на данни в медиите, засягане на честа и доброто име на лицето, последиците за професионалната му реализация, неговото психическо и физическо здрае, засягане взаимоотношенията в семейството и всички останали специфични обстоятелства. Освен това това производство засяга в по-голям обем правото на труд и частна свобода.

Проверяваното лице в продължителен период от време не може да се ползва от притежаваните средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките си нужди. Твърди, че в резултат на така провежданото производство се е сринал психически, особено към момента на налагане на обезпечителните мерки, тъй като е намирал, че е прав и не е сторил нищо нередно. Освен това така в личен план му е станало много трудно да издържа 3 семейството си и да води живота, с който е бил свикнал. Характера му видомо се е променил, станал е по-труден за комуникация с редки и внезапни промени в настроението, до степен на пълно мълчание. Много от приятелите му спрели да контактуват с него, а и самия той се отдръпнал, не му се искало да излиза и контактува. Станал по-груб и раздразнителен в отношенията си с близките си.

Изгубил съня си, липсвал му емоционален заряд. Изпаднал в обща стресова ситуация последвана от разстройство на адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението. Намира, че решението на СГС е неправилно досежно определения размер на обезщетението, доколкото всички тези отражения върху психическото му състояние и неговото здраве, както и икономическата ситуация в страната в периода на действие на мерките предполагат по-голям размер на обезщетението от определеното от СГС.

Събраните пред първата инстанция доказателства – свидетелски показания и психологична експертиза установяват по безспорен начин отражението на производството върху ответника, преживените от него болки, страдания и дискомфорт, напълнял значително поради стреса и започнал да консумира алкохол. Свидетелката Н. е установила, че жалбоподателя е загубил възможността да развива строителния си бизнес, тъй като производство се отразило върху доверието на кредитиращите го банки и бизнеспартньори, а с това същият изпаднал в състояние на несигурност по отношение на изкарване на своята прехрана. Свидетеля М.С. е установил тежките преживявания на жалбоподателя като баща, когато поради наложените запори и възбрани не е успял да му помогне за обучението му в чужбина, респективно за личностното и образователното му развитие. Свидетеля е установил и че това производство се е отразило и на семейните му отношения, довело е до влошаване отношенията с бившата му съпруга и майка на М., поради влошаване емоционалното състояние на Д. С. и настъпилата материална несигурност поради наложените възбрани и запори. Приетата пред първата инстанция съдебно-психологическа експертиза също е установила преживените болки и страдания и трайната личността промяна съпътствана от негативни преживявания. Моли решението на СГС да се отмени в обжалваната част и му се присъди обезщетение в пълния претендиран размер от 40 000 лв..

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Контролиращата страна - Прокуратура на Република България изразява становище за основателност на жалбата на Комисията и неоснователност на 4 тази на ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен по съображенията изложени от КОНПИ .

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение; по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси, свързани с правилността на фактическите констатации и правни изводи, е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и инвокираните от страните доводи и възражения, Софийският Апелативен съд намери от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския Градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

При извършената проверка на изискванията на процесуалния закон за наличие на абсолютните процесуални предпоставки и отсъствие на процесуални пречки, не се установяват нарушения на съдопроизвод-ствените правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо. Противно на развитите от Комисията доводи, съдът се е произнесъл по предявените искове за присъждане на обезщетение за причинените от нея вреди, с които надлежно е бил сезиран. Както това е разяснено с Определение № 305/29.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2099/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., Определение № 423/09.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3914/2014 г. на ВКС, І г. о., Определение № 439/05.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1642/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., Определение № 150/10.02.2016 г. по ч. гр. д.

№ 435/2016 г. на ВКС, I V г. о. и др., Държавата, чрез Комисията като специализиран държавен орган, отговаря по реда на ЗОДОВ и при действието на отменения ЗОПДИППД по силата на изричното препращане в чл. 32 от същия закон. Искът е за обезщетение на вреди от незаконни действия на държавен орган и подлежи на разглеждане на общо основание по реда на ЗОДОВ от общите (гражданските) съдилища.

По основателността на така предявените допустими претенции, съдът намери следното:

С обжалваното решение , СГС е приел, че производството пред комисията е започнало законосъобразно предвид даннните за наличие на образувано наказателно производство. Законосъобразно са наложени и обезпечителните мерки. Първоинстанционния съд е приел обаче, че от момента на уведомяване на Комисията от СГП с писмо от 13.05.2015г. за прекратеното наказателно производство, послужило като основание за започване на проверката спрямо ищеца, същата е била запозната с отпадане на едно от основанията по чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД / отм./ за допустимост на производството, но проверката пред нея не е прекратена и не е поискана отмяна на обезпечителните мерки, то и от този момент производството пред нея се явява незаконосъобразно. СГС е приел, че изискването проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпление от тези посочени в 5 чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД / отм./ следва да е спазено не само към момента на образуване на производство по провека , но и да съществува през целия период на нейната висящност, респективно на исковото производство. То е било налице към момента на образуване на проверката, въз основа на писмо от ВКП, съдържащо копие от европейска заповед за арест на Д.С. и заповед за налагането му на мярка за неотклонение от съда в гр.Трани, Р Италия, поради което съдът приема, че правилно на осн.чл.3,ал.3 от ЗОПДИППД / отм./ е започнало производството и е поискало налагане на обезпечителните мерки .