Решение № 260090 от 13.01.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия Маринова в. гр. д. № 7978 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение

№ 255411 от 25.10.2019 г. по гр.д. №

59897/2015 г. на СРС, ГО, 46 състав е отхвърлен предявеният от „С.Б.З.Р.“ АД *** с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на терен с площ от 169 кв.м., представляващ реална част от собствения му поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със заповед № РД-18-13 от 17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 35 047 кв.м. при граници и съседи на реалната част: ПИ ***, ПИ ***, ПИ

*** и останалата част от ПИ ***.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ-Б.“ ЕАД. Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че спорната реална част е негова собственост, като с кадастралната карта от 2014 г. същата е била заснета като част от имота на ответника, в какъвто смисъл е заключението на СТЕ, както и че собствеността му се оспорва от ответника. Твърди, че е собственик на спорната реална част в качеството на правоприемник на публично лечебно-оздравително здравно заведение „Лечебно-оздравително заведение – Я.“ и по силата на включване на имота в неговия капитал, на основание чл.104, ал.1 ЗЛЗ, евентуално – на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Счита, че релевантно по делото е обстоятелството дали спорният имот е бил част от активите на ищцовото дружество към датата на неговото преобразуване през 2000 г. по реда на ЗЛЗ и дали този имот до изменението на кадастралната карта през 2014 г. е бил негова собственост. Счита за ирелевантно обстоятелството дали имотът попада върху имоти, нанесени в плана като реституирани на трети за спора лица. Излага съображения, че заснемането на имотите в кадастралната карта не според правото на собственост няма за последица промяна в собствеността, както и че съдът е изследвал положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, но не е съобразил дали има приложена регулация по тях, която да обуслови трансформиране на регулационните граници в имотни. Счита, че правилно съдът е приел, че имоти с пл. № 2467 и пл. № 2468 са били собственост на дружеството към 30.06.2000 г., както и че те граничат на запад със спорната реална част и че оградата на комплекса – масивна върху циментова основа, съществува и към настоящия момент, като в югозападната си част тя се явява западна граница на спорната реална част и че проектираната в западната част на имота улица не е реализирана. Счита за неправилен обаче извода на съда, че тъй като имоти с пл. № 2467 и 2468 попадат в кв. 58 по регулационния план от 1977 г., а спорната реална част е западно от тях, тези имоти, а следователно – и тя, не са част от имота по АДС № 820/03.01.1990 г. и не са включени в активите на дружеството към момента на приватизацията.

Счита за безспорно установено по делото, че спорната реална част попада в оградения терен на „СБР-Б.“ АД, както и че теренът на дом № 3 е с площ от 43 061 кв.м., актуван е с АДС № 820/1990 г. и е ограден, като същият терен е част от активите на ищцовото дружество

Излага съображения, че с АДС № 820/1990 г. е бил актуван теренът на дом № 3 такъв, какъвто е бил към 1990 г., т.е. както е бил ограден с оградата от 1984 г. – включващ спорната реална част и че оградата не е била премествана в тази й част според свидетелските показания по делото. Следователно, спорната реална част попада в оградения имот на ищеца към датата на изграждане на оградата – 1984 г., към датата на актуване на терена на балнеоложкия комплекс – 1990 г., към датата на приемане на кадастралната карта 2012 г. и към датата на нейното изменение – 2014 г., като в кадастралната карта от 2012 г. имотът е заснет по границите му, трайно материализирани с оградата.

По отношение на въведеното придобивно основание – давност, счита, че е доказал същото по делото, доколкото от ангажираните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят и праводателите му са владели имота от изграждане на оградата през 1984 г. до приключване на устните състезания по делото, като жалбоподателят е владял целия терен на болнично-рехабилитационния комплекс в трайно материализираните му на място граници с изградената през 1984 г. ограда, като спорната реална част е част от целия ограден терен и не е обособявана като отделен имот. Счита за неправилен извода на съда, че продължаващото съществуване на част от оградата от 1984 г. в имота с пл. № 2437 и 2467 не лишава собствениците от правото им на собственост и дори не е индиция за давностно владение. В тази връзка излага съображения, че по делото се установява съществуването не само на част от оградата, а че тя съществува в цялост и огражда целия терен на болницата, като счита, че с поставянето на ограда ответникът и третите лица търпят ограничения да упражняват фактическа власт върху спорната реална част.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника С.О., с който излага съображения за неоснователност на релевираните със същата доводи. Счита, че ищецът не е доказал правото си на собственост по отношение на спорната реална част на посоченото от него основание. В тази връзка поддържа, че ищецът се легитимира с констативен нотариален акт, издаден въз основа на АДС, който АДС твърди, че касае само построеното върху земята. Излага съображения, че от СТЕ се установява, че спорната реална част попада преобладаващо в имот с пл. № 2437 с около 149 кв.м., като малка част – около 20 кв.м. попада в имот с пл. № 2467 от кв. 58, т.е. тя е изцяло извън терена на имот с пл. № 2469 от кв. 80, като спорната част не попада в имота, за който е съставен АДС; че не се установява тя да е била включена в активите на дружеството; че се установява спорната реална част да е била част от съседен комплекс от кв. 58 за който по регулационния план от 1977 г. е бил отреден парцел първи, както и че към настоящия момент тя попада в два други имота. Сочи, че по делото се установява, че изградената 1984 г. ограда е приобщила спорната реална част към терена на ищеца от кв. 80, като по делото не се установява тази ограда да е била изградена съобразно одобрени проекти, в какъвто смисъл е заключението на СТЕ.

По отношение на заявеното придобивно основание – давност, счита, че правилно съдът е приел, че то не доказва по делото, като поддържа, че липсват доказателства ищецът да е манифестирал намерение за своене на имоти пл. № 2437 и 2467 от кв. 58. По плана на гр. Б. от 1977 г. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи на жалбоподателя относно неговата правилност.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, като правото на собственост е придобил по реда на ЗППДОП; че през 2012 г. имотът му е бил заснет в кадастралната карта в границите на правото му на собственост, а през 2014 г. е било одобрено измерение на КККР, като една част от имота му с площ от 169 кв.м. е била придадена към улица с идентификатор ***. Твърди, че спорната площ е част от имота му, като целият комплекс е заграден със законно построена ограда. Твърди, че ответникът оспорва правото му на собственост върху процесните 169 кв.м., въпреки че дружеството не е прехвърляло това право на С.О. и въпреки че не е била провеждана отчуждителна процедура. В условията на евентуалност се позовава се на изтекла придобивна давност за периода от 1984 г. до завеждането на исковата молба през 2015 г., като присъединява владението си към владението на своите праводатели.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на реална част от 169 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Б., ул. „*****“, целият с площ 35 047 кв.м., с граници на реалната част: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и останалата част от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно скица-проект № 15-192344/19.08.2014 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът С.О. оспорва иска. Твърди, че на праводателя на ищеца е било отстъпено само правото на строеж върху терена. Отрича процесната реална част от 169 кв.м. да е била включена в имота на ищеца, като твърди, че тя е била заградена неправомерно от него. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

На

03.01.1990 г. е съставен АДС № 820 за терен с площ 43 061 кв.м. в кв. 80, застроен с дом № 3. В т. 27 от АДС е удостоверено, че върху терена е било отстъпено право на строеж на ЦК на БКП за нуждите на АПБФК. По делото не се спори, че сградите от почивния комплекс на ЦК на БКП (дом № 1, дом № 2 и дом № 3) са били изградени през 60-те и 70-те години на миналия век. За отстъпеното право на строеж в полза на ЦК на БКП за трите сгради е издадена заповед от 02.02.1990 г. на Председателя на Изпълнителния комитет, на основание чл.15 ЗС и чл.103 от Наредбата за държавните имоти, с оглед на което се налага извод, че към 02.02.1990 г. теренът, върху който са били изградени дом № 1, дом № 2 и дом № 3, е бил държавна собственост.

Със Заповед от 16.07.1990 г. на министъра на народното здраве е създаден, считано от 01.06.1990 г., балнео-рехабилитационен център „Я.“ на базата на бившия „Почивен комплекс – Дом № 3“ на подчинение на Санитарно-курортно управление.

С ПМС № 1 от

15.01.1996 г. Санитарно-курортно управление към Министерство на здравеопазването е преобразувано в юридическо лице. В отделни юридически лица, считано от 01.01.1996 г., са преобразувани и три лечебно-оздравителни заведения към Санитарно-курортното управление: 1. Център за рехабилитация и лечение на болестите на обмяната на веществата – Лозница; 2. Лечебно-оздравителното заведение – Варна; 3. Лечебно-оздравителното заведение „Я.“ – Б..

Със заповед от 22.03.2000 г. на министъра на здравеопазването, изменена със заповед от 04.04.2000 г., четири публични санаторно-курортни здравни заведения, сред които и Лечебно-оздравителното заведение „Я.“ – Б., са преобразувани в еднолично търговско дружество с наименование „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ ЕАД. Новото ЕАД е поело активите и пасивите на преобразуваните санаторно-курортни здравни заведения. Правата на държавата като едноличен собственик на капитала са се упражнявали от министъра на здравеопазването.

Посочените заповеди са издадени на основание чл.103, ал.,1 вр. чл.104 и чл.38, ал.2 от Закона за лечебните заведения.

С договор за приватизационна продажба № РД-16-294 от 21.12.2000 г. Министерството на здравеопазването е прехвърлило на „Б. 21“ АД собствеността върху 62 377 броя поименни акции, равняващи се на 67% от капитала на „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ ЕАД. В чл.5, т.3 от договора е посочено, че информацията относно правното, имущественото и финансовото състояние на приватизираното дружество се съдържа в Приложение № 2, което не е представено по делото.