Решение № 159 от 16.12.2024, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. К., 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил М. Димов при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Гражданско дело № 20235100100208 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот - апартамент № 32, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.К., с адрес на имота: гр. К., п.к. ****, ***, жилищен блок ’’Р.”, вх. ”В”, ет. 4 ап. 32, намиращ на етаж 4 в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***; под обекта: ***; над обекта: 6

***, с посочена в документа площ 94.08 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 19 с площ 16.58 кв.м., таванско помещение № 29 с площ 8,38 кв.м., с 3.217% ид. ч. от коридорите на мазетата, помещение за смет, помещения за колички, коридори на тавани и стълбища, с 3.217% ид. ч. от правото на строеж.

Ищецът Р. Н. К. сочи в исковата молба, че с нотариален акт № 21, том II, рег.№ 10966, дело № 214 / 2023 г., по описа на Нотариус Г. Х., вписан в СВ дв.рег. № 2449/28.06.23 г., акт № 64, том 9, дело № 1777/23 към Агенция по вписванията, неговият брат И. Н. К., починал на **,**,**** г., прехвърлил чрез пълномощник С. Н. А. с пълномощно peг. № 8042 и 8042/12.05.2023 г. по 1 описа на Нотариус Г.Х., на Я. Г. А. собствеността върху следния недвижим имот, а именно: апартамент № 32, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.К., одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 01.12.2021 г., с адрес на имота: гр. К., п.к. ****, ***, жилищен блок ’’Р.”, вх.”В”, ет.4 ап.32, самостоятелният обект, намиращ на етаж 4 в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***; под обекта:

***; над обекта:

***, с посочена в документа площ 94.08 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 19 с площ 16.58 кв.м., таванско помещение № 29 с площ 8,38 кв.м., с 3.217% ид. ч. от коридорите на мазетата, помещение за смет, помещения за колички, коридори на тавани и стълбища, с 3.217% ид. ч. от правото на строеж, срещу задължението на приобретателя Я. Г. А. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя И. Н. К., лично и чрез трети лица, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, до края на живота му. Сочи, че след смъртта на брат му, той бил единственият негов наследник. След погребението в гр.К. на **,**,**** г., решил да влезе в апартамента, за да вземе някой свои вещи и книги, но лицето С. А. му отказал достъп. Той бил съученик на покойният му брат и последните месеци се въртял около И.. При контактите с брат си, на някои негови обаждания по телефона, вдигал С. и той говорел вместо И., който бил със заболяване карципом на ларинкса и не можел да говори. Закупили му специален скъп апарат - ларингофон, но той не го използвал и по тази причина, за да разберат как е, се чували с приятеля му С.. Всички знаели за заболяването, включително С. А. и ответницата - негова майка. В края на миналата година предложил и поел всички разходи с брат си да поделят двата наследствени имоти, защото искал И. да е спокоен, че апартамента в К. е негова собственост. Сочи, че брат му заболял от рак на ларингса през септември 2022 - диагноза от ИСУЛ – гр.С., като по време на лечението ищецът и съпругата му се грижили за него. След погребението С. А. отказал на ищеца да влезе в бащиния апартамент и му казал, че апартаментът му е прехвърлен от брат му 2 преди два месеца. Тогава споменал пред ищеца, че при втората лъчетерапия, когато съпроводил брат му до П., е запитал лекуващия лекар колко живот му остава при вариантите с две и три лъчетерапии и му станало ясно, че скоро ще почине. Претендирал, че е съдействал за придвижване своевременно на документите за ТЕЛК. С. А. проявил интерес към документите за собственост на брата на ищеца след като се поделили. Под негово давление братът на ищеца поискал да му прати документи, отпечатани на цветен принтер, като и самият той помолил съпругата му за това в телефонен разговор през април.

Сделката била извършена на 28.06.2023 г., а брат му починал на **,**,**** г., т.е. на петия ден след сделката, при ясното знание на пълномощника и приемателката - негова майка, за близкия летален край на прехвърлителя.

Твърди, че договорът е нищожен поради липса на основание, при който кредиторът И. К. страдал от тежка и неизлечима болест и леталният му край бил очакван и предстоящ и това е било известно на длъжника. Счита, че договорът между неговия брат ответницата е нищожен поради:

1.Липса на основание - чл.26, ал.2, изр. първо, предл. 4 от ЗЗД, тъй като бил сключен при явното знание за близкия летален край на прехвърлителя с оглед заболяването му карцином на ларинкса. Поради това като негов единствен наследник бил собственик на процесния апартамент.

2. Противоречие със закона - чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, тъй като при сключване на договора пълномощника действал недобросъвестно (чл.12, изр.1 от ЗЗД). Нарушена била и разпоредбата на чл.40 от ЗЗД, като ответницата получавала чрез сделката един голям и скъп имот, като знаела, че в замяна на това няма да дължи договореното. Нарушена била и разпоредбата на чл.39 от ЗЗД. Нямало изявление за сключване на алеаторен договор с конкретно лице, което в случая било от съществено значение за прехвърлителя, тъй като договорът бил intuito personae и личността на длъжника била от определящ фактор за мотивацията му за сключване на този договор. Нямало също така мандант за обема грижи и издръжка и дължат ли се от други лица, извън приемателя, както било описано в акта.

3. Накърняване на добрите нрави - чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като пълномощника целенасочено и користно подходил към един слаб и болен човек, въздействал му всячески, за да го отдалечи от най-близките роднини брат, снаха, братовчеди и техни деца, като дори казвал, че няма нужда да се 3

„мъчи” с ларингофон, което го ограничавало в общуване с хората. Настроил го срещу тях и се поставил в положение да е „най-близък и доверен човек”, той „да се грижи” за всичко - в това число смяна на тарифни планове от името на И., вземане на нови телефони на негово име, смяна на личен лекар, организиране на погребение, несъобщаване на брата, близки и приятели на покойния за смъртта и поклонението. След сделката на 28.06.2023 г. интересът му към съС.ието на И. спадал и се изразявал само в очакване на естествения завършък на живота му, а ответницата изобщо не е проявила такъв интерес.

4. Липса на предписана от закона форма - чл.26, ал.2, изр.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като в пълномощното по сделката, упълномощителят И. К. не дал права да се сключва договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, лично или чрез трети лица на Я. А.. Ако нямало такъв текст в нотариално завереното пълномощно с права за общо разпореждане, а страните са стигнали до идеята за сключване на алеаторна сделка, следвало да има ново пълномощно в този смисъл или лично явяване на И. К., който по твърдение в отговора е бил „до последно в стабилно съС.ие, ходел, обслужвал се” и пр. Поради това като единствен наследник на своя брат И. Н. К., ищецът бил собственик на описаният в исковата молба недвижим имот, от което се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата Я. Г. А., че е собственик на имота, описан в исковата молба и да я осъди да му предаде владението на апартамента. Претендира разноски. В съдебно заседание, лично и чрез своите процесуални представители, поддържа предявения иск. Представя писмени бележки.

Ответницата Я. Г. А., представлявана от процесуалния си представител адв. И. Б., е представила отговор на основание чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Недопустимостта на предявения иск се обосновава с твърдения, че ищецът не притежава в патримониума си материалното право, чиято защита търси, поради което не е легитимиран да предяви ревандикационен иск. По същество се сочи, че неоснователно и невярно било твърдението, че на ищеца е бил отказван достъп до процесния недвижим имот от С. А., който бил близък приятел на починалия И. Н. К. и бил неотлъчно до него през последните 20 години от живота му, подпомагайки го и грижейки се за него. Невярно и неоснователно било твърдението, че контактите на ищеца през последните години от живота 4 на починалият И. К. били осъществявани, чрез С. А., тъй като К. не желаел да ползва ларингофон. К. желаел и ползвал ларингофон при контактите с други хора, но не желаел изобщо да контактува с брат си. Отношенията между двамата били обтегнати, поради стремежа на ищеца единствено към материални облаги. Единственият повод, по който двамата контактували било силното желание на ищеца да бъде продаден наследственият им апартамент в гр. К. и той да получи своя дял. На възраженията на починалия К., че това е единственото му жилище, ищецът отговарял, че това е негово право което държи да бъде реализирано, като брат му можел да си закупи друго жилище или да живее под наем. Това довело до отчуждаването на двамата, което се изразило в ограничаване на контактите им до минимум, а в определени периоди и до пълното ми прекъсване. Поради тази причина ищецът нямал ключ и достъп до жилището на брат си, не се интересувал от съС.ието му и проблемите му и не бил наясно с тях. Неверни и неоснователни били твърденията за установяването, развитието и хода на заболяването. Сочи, че първите признаци за заболяването били установени в лечебно заведение в гр.Х.. Именно по съвет на лекарите в Х. И. К. се е насочил за диагностика и лечение в ИСУЛ. След проведено там оперативно лечение И. К. изрично поискал препоръчаната му лъчетерапия да бъде осъществена в „Уни хоспитал“ - гр. П.. В изпълнение на неговото желание С. А. многократно го транспортирал до болницата, осигурявал нужните средства за лечението му и покривал всички разноски вкл. и със средства на неговата майка - ответницата по делото. Лечението показало обещаващи резултати и било предвидено през месец септември 2023 г. да бъде проведен следващ курс, като бъде приложена и химиотерапия. Невярно и манипулативно било твърдението, че след второто посещение в тази болница бил провеждан разговор между лекуващият лекар и С. А. и лекуващият лекар бил изразил мнение за скорошна кончина на лекуваното лице. Подобна информация никога не била давана, нито на И. К., нито на придружаващите го лица. Напротив, било обяснено, че лечението е успешно и следва да бъде продължено. Нито ответницата, нито А. били информирани за скорошна кончина на И. К., нито имало обективни данни за подобен летален изход от заболяването. На ответницата и С. А. било известно, че подобни заболявания при проведено специализирано лечение, могат да бъдат преодолени или поставени в ремисия и пациентите да продължат да живеят и да контролират съС.ието си. Всички лекари, с които контактувал 5 починалият били категорични, че лечението е необходимо и той може да продължи да живее и няма пряка заплаха за живота му. За лечението на починалия били направени всички необходими усилия и осигурени необходимите средства и специалисти. СъС.ието му до последния му ден било стабилно, можел е да се обслужва сам, ходел свободно, контактувал с хората, които приел за свои близки. Нуждаел се е от грижи за пазаруване на продукти, приготвяне на храна, почистване на жилището му и пране и хигиена на облеклото му. Тези грижи му били осигурявани от ответницата, като част от тях тя възлагала на своя син С. А., със съгласието на И. К., тъй като двамата били изключително близки приятели. Грижите по приготвянето на храната и хигиената били полагани дълго преди установяването на заболяването на И.