Решение № 22 от 16.02.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ихтиман, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20231840200577 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Т. Й. С., ЕГН: **********, адрес: град С., ул. „З.“ № 30 срещу Наказателно постановление № 19-0274-000444/15.05.2019г. на Началника на РУ Ихтиман, ОДМВР София, с която на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл.

182, ал.1, т. 6 ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 700,00 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от три месеца за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени бланкетни оплаквания за допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Възразява, че наложеното наказание е несъразмерно тежко съобразно степента на обществена опасност на извършеното нарушение. Претендира присъждане на разноски.

В отрито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Началник на РУ на МВР град Ихтиман, редовно призована, не изпраща представител по закон или по пълномощие.

В кратко писмено становище, придружаващо административно наказателната преписка, иска от съда да потвърди наказателното постановление. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение 1 на насрещната страна.

По допустимостта на жалбата:

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в законосутановения 14- дневен срок, поради което подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

Н а 23.04.2019г. за времето от 13:00ч. до 17:00 часа в град Ихтиман на първокласен път I - 8 в района на 126км с посока на движение град Костенец свидетелите Г. Д. М. – на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ на МВР Ихтиман и Д. Т. Л. – полицейски служител в РУ на МВР Ихтиман изпълнявали служебните си задължения по линия контрол на пътното движение. В служебния автомобил с рег. № * било монтирано автоматизирано техническо средство тип TFR-1M № 588за измерване скоростта на движение на преминаващите моторни превозни средства.

На 23.04.2019г. в 13:38 часа в град Ихтиман на първокласен път I-8 в района на 126км с посока на движение град Костенец жалбоподателят Т. Й. С. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ********, собственост на А. Х. Г., като при максимално допустима скорост в населеното място от 50 км/ч лекият автомобил се движил със скорост 102 км/ч, след приспаднат толеранс от 0,3%, което обстоятелство било установено с автоматизирано техническо средство TFR-1M № 588.

На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 491 бл. № 892450 от 23.04.2019г. от свидетеля Г. М. - на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ Ихтиман към ОДМВР София и в присъствието на свидетеля Д. Т. Л. - полицейски служител, затова че на 23.04.2019г. в 13:38 часа в град Ихтиман на първокласен път I - 8 в района на 126км с посока на движение град Костенец жалбоподателят Т. Й. С. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ********, собственост на А. Х. Г., като при максимално допустима скорост в населеното място от 50 км/ч лекият автомобил се движил със скорост 102 км/ч, след приспаднат толеранс от 0,3 %, установено с автоматизирано техническо средство TFR-1M № 588.

В акта за установяване на административно нарушение е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на С. и е подписан от него без възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление № 19-0274-000444 от 15.05.2019г. от Началника на РУ Ихтиман към ОДМВР София, с което на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на 2 жалбоподателя Т. Й. С. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 700,00 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от три месеца затова, че на 23.04.2019г. в 13:38 часа в град Ихтиман на първокласен път I-8 в района на 126км с посока на движение град Костенец жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ********, собственост на А. Х. Г., като при максимално допустима скорост в населеното място от 50 км/ч лекият автомобил се движил със скорост 102 км/ч, след приспаднат толеранс от 0,3 %, установено с автоматизирано техническо средство TFR-1M № 588 – административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Като на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба I3-2539/17.12.2012г. е постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

Препис от наказателното постановление е връчен лично на въззивника на 10.07.2023г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок, видно от входящия номер на жалбата при административно наказващия орган, чрез който е подадена до компетентния съд.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение № 491 бл. № 892450/23.04.2019г.,Заповед № 8121з515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, докладна записка относно резултати от работа със система за видеоконтрол TFR1-M фабричен номер № 588 от дата 23.04.2019г., снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване относно АТСС TFR1-M, както и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. М..

От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, със срок на валидност на мобилната система до 24.02.2020г.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.

№ 274р/23.04.2019г. се установява, че на дата 23.04.2019г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен № 588 е заснела 16 броя статични изображения с номера от 2072 до 2088, с начален час на работа 13:00ч. и краен час на работа 17:00ч., с място на контрол град Ихтиман на първокласен път I-8 в района на 126км с посока на движение град Костенец. Радарната система TFR1-M с № 588 е била разположена в спрян служебен автомобил с рег. № * . В протокола е отбелязано и че техническото средство е преминало метрологична проверка съгласно протокол № 6-4019 03.19 и е годно за експлоатация до месец 03.2020г.

От докладната записка се установява, че сред заснетите с техническото средство моторни превозни средства на процесната дата, час и място е и автомобила, управляван от жалбоподателя.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля Г. М., установените в акта и възпроизведени впоследствие в наказателното постановление фактически положения са доказани по категоричен и безспорен начин. Показанията на свидетеля са подробни, логични, последователни кореспондират по между си и с останалия доказателствен материал по делото изцяло. Свидетелят М. – актосъставител, възстановява спомен за случая, посочва, че нарушението е установено с техническо средство на посочените в 3 акта време и място, където той заедно с колегата си Д. Л. в качеството си на полицейски служители при РУ на МВР Ихтиман извършвали проверка за спазване на Закона за движението по пътищата. Свидетелят потвърждава подписа си в АУАН, поддържа констатациите.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Същите са официални документи, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под съмнение.

При съвкупната преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав, намира че фактът на извършеното административно нарушение и неговото авторство са доказани по несъмнен начин.

От правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления, тоест дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон.

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е издаден на 23.04. 2019г. за нарушение, извършено на 23.04.2019г., а НП – на 15.05.2019г., тоест преди изтичането на давностните срокове, предвидени в чл.

34 ЗАНН.

Този съдебен състав намира за бзпредметно да изследва и обсъжда въпроса за материалната компетентност на органа, издал наказателното постановление, както и дали в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са обуславят отмяната на атакувания санкционен акт и дали правилно е приложен материалния закон, тъй като е изтекла абсолютната давност за преследване на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН "По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго", т. е. в административнонаказателните производства 4 субсидиарно се прилагат институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на отговорността като материалноправен институт. На първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство, тъй като съгласно чл. 24, т. 3 НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено. На следващо място законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързани с изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове приложение намират разпоредбите на чл. 80 и следващите на Наказателния кодекс. В същия смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, според което разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. В частност в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК – административнонаказателното производство следва да се счита погасено по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок, надвишаващ четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението.