Решение № 15882 от 03.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15882 гр. София, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110157274 по описа за 2021 година

Ищецът ФИРМА, е предявил срещу ответника ФИРМА, осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7936,00 лв., представляваща стойност на неразрешена платежна операция, осъществена на 13.01.2021 г., за която ищецът незабавно е уведомил банката, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането , и сумата от 575,41 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 13.01.2021 г. – 30.09.2021 г.

Ищецът твърди, че е клиент на ФИРМА съгласно Договор № ... за включване в пакетна програма Бизнес лидер Лайт. По силата на посочения договор банката открила на клиента разплащателна сметка, като в тази връзка на ищеца били издадени дебитни карти за извършване на платежни операции. Твърди, че на 13.01.2021 г. е бил уведомен от разследващ полицай в 09 РУМВР – гр. София за извършено неоторизирано плащане с картата му на стойност 7936,00 лв., след което незабавно се обадил в ФИРМА и заявил блокиране на дебитните карти, като посетил и обслужващия го клон в гр. Стара Загора. От страна на банката били блокирани и онлайн и мобайл банкирането. От банката пояснили още, че транзакцията е блокирана, но на следващия ден ищецът забелязал, че плащането е осъществено, поради което на 15.01.2021 г. подал формуляр за рекламация, в който декларирал, че осчетоводената операция е извършена без негово знание, съгласие и участие, с оглед на което отправил искане за възстановяване на сумата. В отговор на това свое искане на 05.02.2021 г. по електронната си поща получил отговор, в който служители на банката пояснили, че транзакцията е осъществена на ПОС терминал в търговски обект чрез мобилно устройство, посочили също, че картата е дигитализирана в електронен портфейл чрез ... след 1 успешна автентикация на 13.01.2021 г. На 04.03.2021 г. ищецът подал повторно искане за възстановяване на процесната сума, а на 04.06.2021 г. получил отговор, че е извършена обстойна проверка и няма основание за възстановяване на сумата по платежната операция.

Ищецът излага, че в отношенията между страните са приложими и общи условия, но не е договарял от услугите на Булбанк „мобайл токен устройство или електронен портфейл“.

Сочи още, че през цялото денонощие (на 13.01.2021 г.) представителят на „Комеко-универс“ ООД е бил в гр. Стара Загора, а не в София, където било местонахождението на ПОС устройството, на което била осъществена транзакцията. Твърди, че във връзка със случая се води досъдебно производство, което не е приключило към настоящ момент. Поддържа, че неоторизираната операция е извършена посредством мобилно устройство и номер, които той не е заявявал в банката като свои и в тази връзка твърди, че банката е била длъжна установявайки незаявено мобилно устройство, да провери дали е било собствено или ползвано от клиента й, съгласно общите условия, действали между страните. Ищецът излага, че никога не е заявявал дигитализация на сметката си и че не е получавал различна оторизация освен ПИН и парола за електронен достъп до информация за сметката си. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати исковата ведно с обезщетение за забава върху нея от 13.01.2021 г. до 30.09.2021 г. и от исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, в който оспорва претенциите по основание и размер. На първо място твърди, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес. Излага, че „неразрешената платежна операция“ е извършена през услугата Булбанк Онлайн и приложението ... – Дигитален портфейл, като описва подробно и начина на работа на приложението. Твърди, че приложението е реактивирано на 13.01.2021 г. за клиент с ИД 56383 с имена П. К. П. след извършване на задълбочена идентификация на потребителя. Сочи, че за да се извърши плащане посредством дигитална карта е необходимо въвеждането на информация, която е строго лична. Поддържа, че ако плащането не е извършено от потребителя, то това означа, че същият не е положил достатъчно грижа за съхраняване на информацията, осигурил е достъп до мобилното устройство, на което е активирано приложението, както и до средствата за активиране на устройството. Добавя още, че ако трети лица са се сдобили с информацията или устройството, то причината за това е проявена груба небрежност от страна на ищеца, за която банката, излага, че не може да носи отговорност. Сочи, че с оглед твърденията на ищеца, банката е извършила незабавна проверка още на 13.01.2021 г. и е подала сигнал до 09 РУП при СДВР. Твърди, че нареждането за плащане е извършено от оторизирано лице и законосъобразно е изпълнено от банката, тъй като лицето се е идентифицирало. Прави искане съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

2

Между страните не е спорно, че същите са били обвързани от Договор за включване в пакетна програма Бизнес лидер Лайт, в срока на действие на който, на 13.01.2021 г., е извършена платежна операция на ПОС терминал чрез мобилно устройство в размер на 7936,00 лева.

От представеното и прието по делото извлечение от сметка се установява, че плащането е извършено на ПОС в ФИРМА в 10:52:44 часа в гр. София чрез банкова карта, добавена в дигитален портфейл на същата дата, след което картата е била блокирана в 11:22 часа.

Между страните не е спорно и се установява, че клиентът е уведомил банката за транзакцията, а банката е подала сигнал до 09 РУ-СДВР София с данни за извършена измама.

От приетото заключение по компютърно-техническата експертиза, изготвено от на вещото лице инж. Х., на което съдът дава вяра като компетентно и безпристрастно, както и от разясненията му, дадени в съдебно заседание, се установява, че приложението „дигитален портфейл“, от което е извършено плащането, се активира след като клиентът избере от мобилното си устройство (телефон), където то е инсталирано, приложението ..., въведе ръчно своя ЕГН, както и първи 4 и последни 4 цифри на пластиката на банковата карта.

Втората стъпка за активиране на банкирането изисква СМС за потвърждение на номер. След успешно потвърждение клиентът получава нов СМС с код за активиране на услугата, който е 8-цифрен и се въвежда ръчно от клиента. При успешно изпълнение на тези стъпки, клиентът получава код за активация, който в зависимост от това дали SIM карата на клиента е във или извън мобилното устройство, на което се активира приложението, може да бъде прочетен съответно автоматично, ако SIM картата е в устройството (телефон или таблет) или не – ако тя е извън устройството, в който случай кодът де въвежда отново ръчно от клиента.

След успешна активация на приложението, клиентът го отваря чрез създаден от него ПИН код или чрез биометрични данни – пръстов отпечатък или лицево разпознаване. Оттам избира от меню „карти“ картата, която желае да бъде дигитализирана и я добавя с бутон в мобилния портфейл, след което отново потвърждава, че желае да активира услугата. При потвърждение се получава нотификация на устройството, на което е активирано приложението, че картата е готова за използване в телефона.

Отключването на телефона става посредством някоя от възможностите, избрана от клиента, а именно с пръстов отпечатък, чрез ПИН, шаблон или без защита за вход в мобилното приложение. Отключването на телефона се счита за идентификация на клиента за извършване на плащане, което се осъществява чрез физическо доближаване на мобилното устройство до ПОС терминала, където се плаща. Плащането може да се извърши и след вход в приложението и избор на опция „многократно плащане“, в който случай клиентът веднъж вече се е идентифицирал при първо влизане с ПИН, пръстов отпечатък или шаблон.

Според заключението на вещото лице, на 13.01.2021 г. в 9:57:33 и 9:59:19 на мобилен номер +359888****28, на клиент с ID 56383, са изпратени две кратки съобщения - СМС с 3 кодове за реактивация (повторно влизане в приложението от друго мобилно устройство) на мобилното приложение за банкиране. След като ... е успешно реактивирано, чрез акаунта на клиента се стартира и успешно се влиза в мобилното банкиране преди процесното плащане няколко пъти както следва: първа сесия в 10:00:02 часа до 10:00:44 часа, втора сесия от 10:09:27 часа до 10:09:55 часа и трета сесия от 10:13:23 до 10:14:11 часа, в която сесия е дигитализирана картата, с която е извършено плащането. Според експерта, карата е добавена за плащане в мобилното приложение непосредствено преди плащането, като плащания с нея през приложение до този момент не са били правени (лист 58 гръб).

Последната сесия преди плащането е от 10:51:11 до 10:51:18, като липсват данни дали клиентът е излязъл от приложението и го е заключил между сесиите.

От разясненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание, се установява, че чрез фишинг атака е възможно дублиране на SIM карта, на която да бъдат получени СМС с оторизационните кодове и да се присвоят данните от картоползвателя и да се активира приложението, като тази атака не може да бъде установена от банката, тъй като за нея са изпълнени всички етапи за сигурност, касаещи реактивацията на приложението и транзакцията, защото пробивът касае сигурността на потребителя. Според вещото лице, за да се извърши този вид манипулация трябва да се знае електронната поща на картоползвателя, мобилен номер и 15-цифрен код на SIM картата, на която следва да се получат кодовете от СМС съобщенията за активация на мобилното банкиране. От друга страна, за регистрацията в приложението съответно трябва да се знае част от ЕГН на лицето и част от номера на пластиката на банковата карта. Според експерта 15-цифреният код на SIM картата е изписан върху нея, като може да бъде прочетен чрез закачане на SIM картата в мобилно устройство или чрез манипулиране на самото мобилно устройство, в което карата е поставена чрез неговото физическо достъпване или чрез „заразяването“ му с вирус. По отношение на останалите данни за вход в системата, същите е възможно да бъдат придобити неправомерно чрез фишинг от потребителя, който следствие на измама ги предоставя доброволно.

От заключението по допълнителната съдебно техническа експертиза се установява, че активирането на приложението на едно мобилно устройство води до неговото автоматично деактивиране, ако то е инсталирано на друго устройство преди това, като потребителят получава уведомление, че приложението не е активно след неговото стартиране на първоначалното устройство.

Други релевантни за спора доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало облигационно отношение по договор за включване в пакетна програма Бизнес лидер Лайт, че в срока на действие на договора е извършена платежна операция, която не е била заявена от ищеца, както и нейната стойност; че е уведомил ответника незабавно след узнаването; че 4 ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да установи, че е възстановил стойността на неразрешената платежна операция или че платежната операция е извършена чрез използване на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, когато платецът поради небрежност не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента.