Решение № 116 от 29.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Бургас, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232100601384 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба на частната тъжителка Е. Г., подадена чрез упълномощения й повереник адвокат Пламена Гьорчева от АК – Бургас, против присъда № 27 от 30.06.2023 г., постановена по НЧХД № 385/2022 г. по описа на Районен съд – Неесбър.

С обжалваната присъда подсъдимата В. Ж. е призната за виновна затова, че на 28.05.2022 г., поставяйки на публично място – на информационното табло във фоаето на сграда в комплекс „Съни Вю Саут“, к. к. „Слънчев бряг“, документ, озаглавен „Информационно писмо Уважаеми собственици на комплекса SUNNY VIEW SOUTH" – на български, руски и английски език, разгласила следните неверни и позорни за Е. Д. Г. обстоятелства, а именно:

„искът до съда на Е. Г. е инспириран на 30 септември 2021 год. с цел рейдерско завземане на комплекса. Разпознава се рейдерско завземане (нахлуване от английски raid „нападение" или raider „рейдер", „нападател 1 също и рейдерско завземане) – неприятелско поглъщане на предприятие или в дадения случай на етажен имот...“ – деяние, представляващо престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. чл. 147, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв., а на основание чл. 304 от НПК, е оправдана по всички останали обвинения по чл.

148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл. 147, ал.1 от НК, повдигнати с тъжбата.

С атакуваната присъда подсъдимата В. Ж. е осъдена да заплати на частната тъжителка Е. Д. Г. сумата от 400 лв., като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла в резултат на престъплението, за което Ж. е призната за виновна, като съдът е отхвърлил предявените граждански искове над претендираната сума до предявените размери.

Със същата присъда подсъдимата В. Ж. е осъдена да заплати на Е. Г. сума в размер на 200 (двеста лева), представляваща направените от тъжителката разноски съобразно уважената част от гражданския иск и частта, за която подсъдимата е призната за виновна.

Първоинстанционният съд е осъдил частната тъжителка Г. да заплати на подсъдимата В. Ж. сума в размер на 1016 лв. (хиляда и шестнадесет лева), представляваща направените от последната разноски по делото, съобразно отхвърлената част от гражданския иск и частта, за която е призната подсъдимата за невиновна.

С атакуваната присъда подсъдимата В. Ж. е осъдена да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 50 лв. като държавна такса върху уважената част от предявените гражданските искове.

Първоинстанционната присъда е обжалвана от частния тъжител като незаконосъобразна в оправдателната й част, в частта, с която са отхвърлени предявените граждански искове над сумата от 400 лева до пълния размер на претендираните обезщетения, както и по отношение на осъдителната част на присъдата, касаеща частния тъжител, а също и в частта за разноските.

Въззивната жалба съдържа кратък анализ на събраните доказателствени материали, като в нея се посочват конкретни факти и обстоятелства, които решаващият съд не е отчел и взел под внимание при постановяване на присъдата си. Изразява се обобщеното становище на частната тъжителка, че предявените от нея, с частната тъжба, обвинения срещу подсъдимата, са 2 доказани по несъмнен начин. От въззивния съд се иска да отмени присъдата в обжалваните й части и да произнесе присъда, с която да признае подсъдимата за виновна по всички предявени й обвинения, както и да уважи изцяло претенциите на тъжителка за парично обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди. Претендира разноски по делото.

Недоволна от първоинстанционната присъда е останала и подсъдимата Ж., която я обжалва чрез упълномощения си защитник адвокат Мариана Трифонова от БАК с бланкетна жалба, като незаконосъобразна, необоснована и неправилна, както и постановена при нарушение на материалния закон, и при допуснати съществени процесуални нарушения. От въззивния съд се иска да отмени присъдата в осъдителните й части, касаещи подсъдимата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимата, редовно призована, се явява и поддържа жалбата си. Не се признава за виновна.

Твърди, че не е писала и не е разпространявала процесните информационни писма, а това е сторил нейният съсед Ч. – член на управителния съвет на етажната собственост. Упълномощеният защитник на подсъдимата поддържа въззивната й жалба. Намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи категоричен извод, че процесните писма произхождат от въпросния Ч., който неведнъж е разпространявал по този начин подобни текстове. Моли за отмяна на присъдата в осъдителните й части, касаещи подсъдимата, като претендира и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, частната тъжителка, редовно призована, не се явява. Упълномощеният й повереник поддържа въззивната й жалба, като смята, че в първоинстанционното съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства, които категоричен начин установяват, че посочените деяния са извършени от подсъдимата по начин и по време, посочени изрично в тъжбата и в нейните уточнения. Твърди, че нейната доверителка е била засегната от изложените информационни писма, написани при това на три езика, поради което е и потърсила правата си по съдебен ред. Моли за отмяна на присъдата в обжалваните й части, като иска въззивният съд да признае подсъдимата за виновна по всички повдигнати й обвинения и да я осъди да заплати парично обезщетение за претърпените от Г. неимуществени вреди от престъпленията. Претендира разноски по делото.

3

Бургаският окръжен съд намери въззивните жалби за процесуално допустими, доколкото са подадени в законоустановения 15-дневен срок от страни с надлежна процесуална легитимация, като с тях се иска проверка на подлежащ на въззивен контрол, не влязъл в сила, първоинстанционен съдебен акт. След цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, настоящият въззивен състав стигна до извод, че районният съд е допуснал процесуални нарушения от категорията на съществените, които опорочават проверявания съдебен акт и налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Съображенията за това са следните:

Видно от разпореждането по чл. 252, ал.4 от НПК (л. л. 128 – 129 от ЧНД № 385/2022 г. на НРС), както и от мотивите на атакуваната първоинстанционна присъда, районният съд е извел от частната тъжба на Г. следните три обвинения против подсъдимата Ж.:

1. За това, че на 28.05.2022 г. е поставила на информационното табло във фоайето (публично място) на сграда комплекс „Съни Вю Саут“, к. к.

„Слънчев бряг“, озаглавеното от нея „Информационно писмо Уважаеми собственици на комплекса SUNNY VIEW SOUTH" – на български език, руски и английски език, със следните унизителни за честта и достойнството на тъжителката неверни обстоятелства, които написани на трите езика и в превод са както следва: „в комплекса е възникнала извънредна ситуация по вина на Е. Г." и „искът до съда на Е. Г. е инспириран на 30 септември 2021 год. с цел рейдерско завземане на комплекса. Разпознава се рейдерско завземане (нахлуване от английски raid „нападение" или r a i d e r „рейдер", „нападател“ също и рейдерско завземане)-неприятелско поглъщане на предприятие или в дадения случай на етажен имот...“, „Управителният съвет на Етажната собственост изпрати заявления до Районната прокуратура на гр. Несебър, РПУ - гр. Несебър, Кмета на гр. Несебър......., както и за извършеното рейдерско завземане до Окръжна прокуратура – гр.Бургас.“, „На 20 май 2022 год. по искане на Е. Г., без каквато и да е правна обосновка, ...всички паркирани автомобили бяха отстранени от територията на комплекса!? ", както и „Е. Г. категорично отказа и отказва досега да предостави на Управителния съвет каквито и да било правоустановяващи документи за земята. Тя явно разчита на бандитска 4 подкрепа!";

2. За това, че на същата дата и място, от електронния си адрес valeng@......., разпространила чрез изпращане до етажни собственици в сградата, електронно писмо с линк, достъпен до 27.11.2022 г. и с 11 прикачени файла, съдържащи сочените по- горе обстоятелства;

3. За това, че на посочената дата и място разпространила по посочените по- горе начини изявления против тъжителката, преписващи й престъпление, а именно: „За тази цел през септември 2021 год. Е. Г. урежда правото на собственост върху поземлен имот на основание на фалшифицирано решение на частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова, уж по време на публична продан през периода от 16.08.2021 год. до 16.09.2021 год. по дело № 20208000400776 за неизвестна цена" – престъпление по чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК, „умишлено причиняване на вреда на здравето" – престъпление по чл.

130, ал.1 от НК, „измама, незаконно уреждане на право на собственост върху земя" – престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, „ заедно с група лица" – извършване на престъпленията в съучастие.

Според първоинстанционния съд всички посочени по-горе престъпления са квалифицирани в тъжбата като такива по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. чл. 147, ал.1 от НК.

От диспозитива на обжалваната присъдата е видно, че подсъдимата В.

Ж. е призната за виновна за това, че на 28.05.2022 г. публично е разгласила неверни и позорни за частната тъжителка обстоятелства, само чрез израза „искът до съда на Е. Г. е инспириран на 30 септември 2021 год. с цел рейдерско завземане на комплекса. Разпознава се рейдерско завземане (нахлуване от английски raid „нападение" или raider „рейдер", „нападател също и рейдерско завземане) - неприятелско поглъщане на предприятие или в дадения случай на етажен имот...“, като е поставила на публично място - на информационното табло във фоаето на сграда в комплекс „Съни Вю Саут“, к. к. „Слънчев бряг“, документ озаглавен „Информационно писмо Уважаеми собственици на комплекса SUNNY VIEW SOUTH" – на български език, руски и английски език, в което били изложени тези обстоятелства. Видно от диспозитива на обжалваната присъда, районният съд е оправдал подсъдимата Ж. "по всички останали обвинения по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.

147, ал.1 от НК, повдигнати с тъжбата". Като се има предвид, че според 5 решаващия съд са налице три отделни обвинения, както и че срещу подсъдимата е повдигнато обвинение не само за публично разгласяване на позорните обстоятелства, но и за разгласяването им по електронен път, а също и за приписване на престъпления – публично и по електронен път (впрочем в мотивите на присъдата не са посочени съображенията на съда за извършеното по този начин от него обособяване на инкриминираните деяния в три отделни престъпления, което препятства въззивната проверка за правилното приложение на материалния закон), първостепенният съд е бил длъжен изрично да посочи с отделни диспозитиви, за кои точно казани изрази и за кои конкретни действия (като изпълнително деяние) подсъдимата е оправдана. По този начин районният съд е допуснал непълнота в диспозитива на присъдата.

Въззивният съд намира, че изготвените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията, заложени в чл. 305, ал.3 от НПК. По аргумент от посочената разпоредба, в мотивите се посочват установените обстоятелства, анализа на събраните по делото доказателства и правните изводи, обосноваващи взетото от съда решение. При противоречиви доказателствени източници, съдът е длъжен да аргументира защо приема конкретни доказателства, а други отхвърля. В конкретният случай мотивите към постановената присъда не дават възможност да се проследи на какъв анализ са били подложени събраните писмени и гласни доказателства по отделно и заедно. Видно е, че за да оправдае подсъдимата Ж. по обвинителните твърдения на тъжителката, че я е наклеветила чрез изпращане на процесното информационно писмо посредством електронна поща, районния съд е формирал волята си, кредитирайки изцяло обясненията на подсъдимата, но липсва обосновка, защо приема изнесените в тази връзка от последната факти за достоверни. Съдът се е задоволил само да отбележи, че „…с оглед внесените съмнения от страна на подсъдимата, а именно, че не само тя има достъп до този електронен адрес и не само тя го ползва, съдът намира, че не се доказа по безспорен и категоричен начин, че именно Ж. е изпратила електронното писмо.“. Такъв подход при анализа на доказателствата е неправилен – отказът да се кредитират конкретни доказателствени факти, съдържащи се в конкретни годни и относими към предмета на делото доказателствени източници, само защото подсъдимият ги отрича без да им противопостави други безспорно установени факти, не може да се приеме за 6 основание за приложение на разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК. Съдебната теория и практика трайно е наложила разбирането за двойнствената природа на обясненията на подсъдимия – те имат характера на гласно доказателствено средство (арг. чл. 115 от НПК), но от друга страна те са и средство за осъществяване правото му на защита, т.е., чрез тях той може да осъществява своите процесуални права. Разглеждани като доказателствено средство, обясненията на подсъдимия могат да съдържат доказателствени факти, т.е. такива, които се включват в предмета на доказване, определен от чл. 102 от НПК, но посредством обясненията си подсъдимият може да свежда до знанието на другите страни и съда факти и обстоятелства, които са от значение за изграждането на неговата защитна стратегия, и които не винаги може да са били част от обективната истина – твърдения за съществуването на други факти и обстоятелства, а не тези, посочени в обвинителния акт, респ. частната тъжба, или пък посочване на друго лице, като автор на инкриминираните действия и др. Като се има предвид обстоятелството, че подсъдимият, за разлика от свидетеля, не носи наказателна отговорност за изнесените от него чрез обясненията си неверни факти и обстоятелства, става ясно защо е изключително важно обясненията на подсъдимия да бъдат подложени на много внимателен анализ и съпоставка с другите доказателствени източници – само така може да се направи обективна преценка каква част от тези обяснения и по отношение на кои факти, те следва да се кредитират като достоверни при изграждане на цялостната относима към правилното решаване на делото фактическа обстановка и кои не. В този контекст първоинстанционният съд не е съпоставил (или поне в мотивите липсва описание на евентуално извършения аналитичен разбор) обясненията на подсъдимата Ж., че не е изпращала електронното писмо и дори не е знаела за него, с представеното по делото копие на информационното писмо, за което с голяма доза сигурност може да се предположи, че негов автор е подсъдимата, доколкото завършва с думите „С уважение …. В. Ж.“; съдът не е анализирал тези противоречия и в светлината на безспорно установеното обстоятелство, че подсъдимата е член на управителния съвет на етажната собственост и в електронната кореспонденция с трети лица се е представяла като управител, респ. мениджър на етажната собственост, като в тази връзка съдът е следвало да прояви инициатива и да събере доказателства, които потвърждават, респ.