Решение № 416 от 07.04.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Варна, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110200816 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Д. М., против Наказателно постановление № 25 ***/08.01.2026 год., издадено от Началник група в ОД на МВР В., сектор ПП, с което е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 204,52 евро на основание чл. 638, ал.3 от КЗ.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, депозирани са писмени бележки от упълномощен защитник.

Наказващият орган - редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител, депозира постъпили писмени бележки.

На 20.12.2025г. служители на ОД на МВР – В., сектор ПП – между които свид.В. изпълнявали служебните си задължения. Около 17.10 часа в гр. В., на ул.“П. Н.“ до №2, спрели за проверка л.а. с рег. № ** собственост на Б. М..

Като водач на автомобила установили възз.Н. М.. При проверка е установено, че водачът управлява МПС без сключен и действащ договор за гражданска отговорност на автомобилистите.

При тези констатации свид.В. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 683, ал.3 от КЗ. АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без никакви възражения. Писмено възражение в законоустановения срок не постъпило.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свид. В., който съдът кредитира изцяло, писмените 1 материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, докладна записка, разпечатка от „Гаранционен фонд“, справки и др.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от св. В..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник сектор ПП при ОД на МВР - В., съгласно КЗ и Заповед на Директора на ОД на МВР-В., приложена по преписката.

Съгласно чл. 647, ал.2 от КЗ наказателните постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 до 3 от КЗ се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от материалите по преписката нарушението е установено на територията на гр.В., който град попада в обхвата на ОД на МВР В.а, следователно компетентен да издаде НП е Директорът на ОД на МВР-В.или оправомощено от него длъжностно лице. Видно от приложената по преписката Заповед рег.№ 365з-277/21.01.2016г. на Директора на ОД на МВР-В., последният е оправомощил изрично издателя на процесното НП да издава НП за нарушения по чл. 638, ал.1 до 3 и ал.5 и чл. 639 от КЗ.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.

34,ал.1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав неконстатира нарушение на разпоредбите на чл.

42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Въззивникът М. е санкциониран за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Съставът на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ предвижда наказание "глоба" в размер на 400 лв. (204,52 евро) за лице, което не е собственик на МПС, но 2 управлява същото, без за него да има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От обективна страна не е спорно, че той е управлявал МПС с рег. № ** собственост на друго лице. Не се отрича факта, че към часа на съставяне на АУАН няма влязла в сила полица за гражданска отговорност.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината небрежност, защото възз. не е предвиждал последиците, но е могла и е била длъжна да го направи. Въззивникът е наказан за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ, която разпоредба предвижда, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства, бе установено по безспорен и категоричен начин, че въззивникът не е собственик на управлявания от него автомобил. Безспорно бе установено и че към датата и часът на деянието за процесния автомобил не е имало валидно сключена застраховка ГО. Безспорно, преди да предприеме управление на което и да било МПС, независимо дали е собствено или предоставено за ползване, правоспособният водач, каквато е въззивника, е длъжен да се увери , че за автомобилът има сключена и валидно действаща ГО. Към часът, посочен в акта, издаден от компетентните органи, е видно, че той е управлява автомобила без валидна застраховка. Съгласно разпоредбата на чл. 481, ал. 3 от КЗ застраховането на водача по реда на КЗ се явява абсолютно условие за законосъобразното движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Предвид на тази абсолютна забрана за движение на МПС без сключена застраховка "Гражданска отговорност " от страна на възз. е осъществен състава на административно нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, с всички негови обективни признаци, а именно управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В този смисъл са и съответните текстове от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Чл. 483. (1) Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Р. Б. и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Поради това и съдът намира, че в настоящият случай съвсем правилно е 3 била ангажирана административно - наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Размерът на наложеното наказание е строго фиксиран в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, административно - наказващият орган изцяло се е съобразил с този размер. Налице е формално нарушение, като съставът му не предвижда настъпване на общественоопасни последици. Нарушението по чл.

638, ал. 3 от КЗ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника е свързано с обществените отношения, гарантиращи правата на физическите, юридическите лица и причинените на трети такива имуществени и неимуществени вреди, като посочената норма е императивна и въвежда задължително поведение – управление на МПС след сключване на застраховка "Гражданска отговорност" за посочените в нормата лица. Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се отличава от останалите от този вид. Поради това съдът намира, че случаят не би могъл да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Допуснатото нарушение не следва да се толерира, а да се накаже с цялата строгост на закона, тъй като в противен случай за въззивника би се създало чувство за безнаказаност при подобни прояви.

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на процесуални нарушения, и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното: На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуалнопредставителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева с равностойност от 66,47 /шестдесет и шест 0,47/ евро определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Въззивникът, чрез своя процесуален представител, също е поискал 4 присъждане на разноски, но предвид изхода на делото, искането се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-0819005300/08.01.2026 год., издадено от Началник група в ОД-МВР В., сектор ПП, с което с което на Н. Д. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 204.52 евро/400.01 лева/ на основание чл. 638, ал.3 от КЗ.

ОСЪЖДА Н. Д. М., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-В. сумата от 130.00 лева с равностойност от 66.47 евро представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5