Решение № 4037 от 27.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4037 гр. София, 27.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110206771 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Т. Н. срещу наказателно постановление (НП) № 234332-005575 от 05.04.2023 г., издадено от Гергана Борисова на длъжност „началник група“ към Отдел „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Със срочно депозираната си жалба административнонаказаното лице заявява чрез упълномощения си процесуален представител несъгласието си с фактическите констатации, застъпени в наказателното постановление. Последното е определено като незаконосъобразно, неоснователно и неправилно, въз основа на което се иска цялостната му отмяна. Развитата защитна позиция е съсредоточена в обстоятелството, че към момента на установяване на нарушението жалбоподателят - в качеството си на собственик и водач на МПС, не е бил уведомен за предприетото спрямо автомобила му служебно прекратяване на регистрацията. Цитирана е съдебна практика на върховната съдебна инстанция, касаеща същината на поставения за разглеждане въпрос. На самостоятелно основание се твърди, че разглежданото нарушение съответствало на определението за маловажен случай, поради което спрямо него приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В допълнение към всичко изложено се споделя, че веднага след установяване факта на осъществената дерегистрация, жалбоподателят е предприел действия по сключване на нов договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

1

За проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, като не се явява лично, а се представлява от упълномощения си защитник – адв.

Николай Танков, който моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поддържайки изложените в жалбата съображения. Представя писмени бележки и списък на направените по хода на производството разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя, и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2023 г. в 11:02 часа в гр. София жалбоподателят И. Т. Н. управлявал личния си лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган ***“ с рег. № С*** като се движел по бул.

„Цар Освободител“ с посока на движение от бул. „Мария Луиза“ към ул. „Георги С.

Раковски“ и пред Президентството на Република България бил спрян за проверка от младши автоконтрольор С. С. от ОПП-СДВР – разпитан в качеството на свидетел в рамките на настоящото производство. След предприетата документална проверка било установено, че жалбоподателят управлява МПС с прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регистрация, предвид липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За така констатираното несъответствие със законовите изисквания свидетелят С. съставил срещу И. Н. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 767327/13.01.2023 г. в присъствието на свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението. Актът бил подписан от описаните в него лица, а препис от него бил предоставен на жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието му го приел без отбелязване на възражения.

Материалите по образуваната преписка били изпратени на прокурор от Софийска районна прокуратура с оглед ангажиране наказателната отговорност на нарушителя след извършване на преценка за наличие на законен повод и достатъчно данни за образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер.

С постановление от 23.03.2023 г. представител на държавното обвинение в лицето на СРП отказал да образува досъдебно производство срещу И. Н., като мотивирал така взетото си решение с мнение за отсъствие на деяние, което да съответства на признаците на престъпен състав от особената част на НК. Конкретно по отношение на престъплението по чл. 345 от НК прокурорът е приел, че деянието може да бъде извършено само с пряк умисъл, какъвто в случая не бил налице при дееца, тъй като същият не бил уведомен, че автомобилът му е с прекратена от органите на МВР регистрация.

Въз основа на така постановения отказ, както и на констатациите от АУАН, било съставено оспореното наказателно постановление № 23-4332-005575 от 05.04.2023 г., с което началник група към Отдел „Пътна полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните 2 работи наложил на И. Т. Н. административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от документите, съдържащи се в приетата от съда административнонаказателна преписка, както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля С. /актосъставител/. В събрания доказателствен материал не се открояват съществени противоречия, съответно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК не се дължи подробното им обсъждане. И все пак, за прецизиране на настоящото изложение и осигуряване на пълноценното анализиране и оценяване на наличните доказателствени средства, следва да се отчете, че показанията на разпитания свидетел се характеризират с нужната обективност, последователност и еднопосочност. Актосъставителят изложи пред съда личните си възприятия относно правнорелевантните факти по казуса, които бяха възстановени чрез предявяването му на АУАН. Съдът се довери и на наличните писмени материали, които разгледани в своята съвкупност по един недвусмислен начин насочват на извода, че към момента на предприетата проверка автомобилът на жалбоподателя действително е бил със служебно прекратена регистрация.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на жалба. При тези факти, от правна страна съдът намира, че жалбата, с която е сезиран, се явява напълно основателна.

Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване реквизитите на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и отразява всички съществени изисквания на закона.

Актосъставителят е разполагал с необходимите правомощия да състави и издаде акта, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която се определя кръгът от длъжностни лица, компетентни да издават актове за административни нарушения. Съдът намира, че обжалваният административен акт също е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличие на изискващите се от чл.

57, ал.1 от ЗАНН реквизити, в рамките на възложените властнически правомощия.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя, на последния е предоставена възможност да подаде възражения срещу акта в срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е описано с всички негови релевантни признаци, ясно и безпротиворечиво е формулирано и то по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да разбере естеството му и правните му характеристики.

При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът отчете, че жалбоподателят И. Т. Н. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

3

Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 13.01.2023 г. в 11:02 часа в гр. София жалбоподателят И.

Т. Н. управлявал собствения си лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган ***“ с рег. № С*** като се движел по бул. „Цар Освободител“ с посока на движение от бул. „Мария Луиза“ към ул. „Георги С. Раковски“, към който момент регистрацията на горепосоченото моторно превозно средство била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, предвид отсъствието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С това жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, тъй като е управлявал МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, което не е било регистрирано по надлежния ред.

Формалното наличие на обективните елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение обаче в случая не е достатъчно за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, тъй като не се установява същото да е било осъществено от субектна страна.

Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.

574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Анализът на посочените разпоредби показва, че уведомяването на собственика на МПС, за което не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или последната е изтекла, не влияе върху служебното прекратяване на регистрацията, но има решаващо значение за субективната съставомерност на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, предполагащо управление на МПС без надлежна регистрация.

Узнаването за настъпила дерегистрация на МПС е функционално обвързано с нарочното известяване от контролните органи, като липсата на уведомяване на собственика на МПС не би могло да обуслови неговата отговорност по посочения нормативен императив.

Незнанието на обсъждания факт от обективната действително в случая не се дължи на неправомерно поведение на дееца, а на процесуално бездействие на компетентните органи във връзка с вмененото им административно задължение.

Административнонаказващият орган, в чиято тежест е да установи положителния факт на предприето съобщаване, не е ангажирал каквито и да е доказателствени средства за удостоверяването на подобно обстоятелство, следователно същото следва да се приеме за ненастъпило в правния мир. Въз основа на това съдът отчита, че жалбоподателят действително не е разполагал с представа относно служебното прекратяване на регистрацията на лекия си автомобил. Както е възприето в Тълкувателно постановление № 2 4 от 05.04.2023 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, „ не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“.

В контекста на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице субективният елемент от състава на административното нарушение, вменено на жалбоподателя. В качеството си на собственик на процесното МПС, което е привел в движение, същият не е разполагал с обективната възможност да узнае за дерегистрацията на превозното си средство – обстоятелство, което е от основополагащо значение за субективната съставомерност на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Незнанието на факт от обективната действителност не може да обоснове никоя от формите на виновното поведение на дееца, доколкото последният не е съзнавал, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, а и личната му неосведоменост не е последица от негово поведение, с което да се е поставил в такова положение.