Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 302 от 31.07.2018, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Административно дело 257/2018
Вид
Решение № 302
Подписан
31.07.2018
В сила
26.10.2020
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.138 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.284, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.284 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.284, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.284 ал.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Враца, 31.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи състав, в публично заседание на 11.07.2018 г., през две хиляди и осемнадесета година в състав:

АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА исково адм. дело № 257 по описа на АдмС – Враца за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. АПК, вр. чл.284, ал.1

ЗИНЗС.

Образувано е на основание постъпила искова молба от Е.В.П. ***, с която е предявил иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000 лева против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София. В исковата молба се твърди, че вредите са настъпили вследствие на действия и бездействия на затворническата администрация, в периода на престоя му в Затвора *** и в ЗООТ „К.ф.“ към Затвора *** от 18.07.2013 г. до 13.09.2017 г. вследствие на лошите санитарно-битови условия там, липсата на адекватно медицинско и стоматологично обслужване, лоша храна, неосигуряване на дрехи, обувки и санитарни принадлежности и др. подробно описани в исковата молба, вследствие на които е претърпял вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, чувство на унизеност и уронване на достойнството му. Основанията на иска са изменени и уточнени с молба, постъпила на 15.06.2018 г., в която е посочено, че исковата претенция, касаеща лошите битови условия, се основава на неосигуряване на достатъчно жилищна площ, осветление, отопление, проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, условия за двигателна активност и продължителна изолация без човешко общуване; неосигуряване на адекватна стоматологична помощ и медицинско обслужване; приготвяне на храната в помещения и посуда, които не отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, неосигуряване на достатъчно твърдо гориво за отопление и касае периода от 8.07.2016 г. до 13.09.2017 г., приз който период ищецът е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ „К.ф.“ към Затвора ***. Относно основанието на иска за неосигуряване на безплатно облекло и обувки, същото касае целия период на изтърпяване на наказанието и в Затвора *** и в ЗООТ „К.ф.“ от 18.07.2013 г. до 13.09.2017 г.

Ответникът ГД

“ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, гр. СОФИЯ, чрез процесуалния си представител * П.П. в представен по делото писмен отговор оспорва иска изцяло. Заявява, че не са налице твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия, при което не е осъществено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, поради което искът, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Изложени са подробни мотиви в подкрепа на твърденията. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Участващият в делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на исковата претенция, обосновано с недоказаност на вредите.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е затворническото досие на ищеца.

Анализирайки събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От документите, съдържащи се в приложеното към делото затворническо досие на ищеца, е видно, че същият е постъпил в Затвора *** на 18.07.2013 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Но 25.05.2016 г. режимът му е изменен от строг на общ. Считано от 6.07.2016 г. П. е преместен от корпуса на Затвора в затворническо общежитие от открит тип „К.ф.“. На 13.09.2017 г. е освободен поради изтърпяване на наказанието.

От изисканата на основание чл.284, ал.3 ЗИНЗС от Началника на Затвора *** информация, подкрепена с писмени доказателства, се установява, че при първоначалното настаняване на лишения от свобода в спално помещение същият е получил спално бельо, дюшек и одеяла. На лишените от свобода ежемесечно се предоставят хигиенни материали за лично ползване – сапун, перилни препарати.

Допълнително, в зависимост от наличностите им, се раздават еднократни самобръсначки, крем за бръснене, пасти и четки за устна хигиена. Доказателства за това не са представени поради наводнение във вещевия склад и унищожаване на ведомостите за това. В справката е отразено, като за това са представени и писмени доказателства, че ищецът индивидуално е получавал предметни награди.

От медицинската справка, изготвена от лекари на Затвора ***, е видно, че при постъпването му в затвора ищецът е съобщил за язвена болест, датираща от 2011 г., което заболяване е доказано фиброгастроскопски, но не е представена медицинска документация. При провежданите прегледи в ЛАК същият е имал оплаквания, за които му е назначавано съответното лечение. Няма данни да му е предписвана съответна диета. В справката се посочва, че и през време на престоя на П. в ЗООТ „К.ф.“ е продължено да се оказва необходимата медицинска помощ, изразяваща се в посещение на медицинско лице по установен график – всяка сряда. Заявено е, че всички нуждаещи се от медицинска помощ се транспортират в Медицинския център на Затвора ***, а в извънработно време такава помощ се осъществява от ЦСМП-*** при повикване на тел.112.

В изготвената и представена по делото справка относно храненето в Затвора *** е отразено, че лишените от свобода се хранят по Таблица №1 съгласно писмо №2508/19.02.2007 г. на ГД“ИН“–София.

Дневният оклад на един лишен от свобода е 2622 ккал, като седмичното меню се изготвя на база Единния сборник рецепти за обществено хранене, като се използват наборите от продукти, полагащи се по Таблица №1. Хранителните продукти се доставят със съответния документ за срок на годност и партиден номер, които се описват в дневник за входящ контрол, в който се вписват също и начина на съхранение, вида на използвания транспорт и придружаващата съответния продукт документация.

В представена Справка относно условията, при които са настанени лишените от свобода в ЗООТ „К.ф.“, изготвена от ИСДВР Н.Н., е отразено, че независимо от остарялата база, хигиената в кухненския блок и столовата се поддържа на много високо ниво. Посочено е, че отоплението в помещенията е на твърдо гориво /дърва и въглища/, като се подсигуряват достатъчни количества за поддържане на нормална температура. На спалните помещения периодично се извършват освежителни ремонти, същите разполагат с прозорци, които осигуряват необходимата дневна светлина и възможност за проветряване, както и че против хлебарки и гризачи периодично се обезпаразитява от лицензирана фирма. Дава се информация, че спалните помещения през нощта се заключват и лишените от свобода нямат достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода, а в светлата част от денонощието имат свободен достъп до такива.

Тези справки не са оспорени от ищеца, при което съдът приема, че отразените в тях факти отговарят на действителното положение.

От показанията на разпитания в хода на процеса свидетел С.М., изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ заедно с ищеца в ЗООТ от 1.06.2017 г. до 13.09.2017 г. се установява, че условията в общежитието са много лоши. В спалните помещения, които се заключват през нощта, няма санитарни възли и течаща вода, ползват се кофи. Спалните помещения са малки, като в тях има място само да се наредят леглата. Имат прозорци, но те били заковани. Били заключвани в тях и от 7,00 ч. до 10,00 ч., ако не са на работа. От сина си, който пребивавал там през зимния период знае, че за отопление се ползва твърдо гориво, като на ден се предоставят по 5 дърва и една кофа въглища за две килии. Банята се намира на 15 метра от спалните помещения и до там ходили голи, тъй като нямало къде да си оставят дрехите. Веднъж в седмицата идвал зъболекар, който само преглеждал. Ако някой се нуждаел от лечение следвало да посети кабинета му, където да го лекува срещу заплащане.

Диетична храна не се осигурявала.

В приложеното по делото затворническо досие няма приложени искания от ищеца за предоставяне на дрехи, обувки или други вещи, при което съдът приема, че такива не са депозирани от него. Липсват и доказателства на същия де е определена диета с оглед на здравословното му състояние.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора ***. Отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност е уредена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Считано от 07.02.2017 год. (т.е. преди подаване на исковата молба) е в сила разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Предвид това и с оглед заявената искова претенция, в случая приложими са нормите на ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение общите правила, регламентирани в ЗОДОВ.

Съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като макар и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо лице, което осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, т.е. той е ЮЛ, представлявано от органа, от чиито бездействия се твърди, че са произлезли вредите.

По силата на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал.2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни хипотези, част от които са недостатъчна жилищна площ, отопление, проветряване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. С разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл.3 ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, поради което е необходимо само да се докаже незаконосъобразно бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт задължение и това бездействие да е осъществено от административен орган в това му качество.

Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че основателността на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.

Задължението на администрацията на лишения от свобода да се осигурят при изпълнение на наказанието лишаване от свобода подходящи битови условия произтича от разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ППЗИНЗС, публ. ДВ бр.9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г.,изм. бр.14/10.02.2017 г., т.е. действащи в периода, в който се твърди, че са претърпени неимуществените вреди от ищеца. При така установените факти, въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства се налага изводът, че са налице част от твърдяните незаконосъобразни бездействия от страна на служителите на ответника, да изпълнят предписаните им в нормативен акт задължения, а именно да осигурят на ищеца условия на живот, съобразени с човешкото му достойнство.

В настоящия случай от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да оборят посочената по-горе законова презумпция за настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Нещо повече, изнесената информация в Справката, изготвена от ИСДВР, относно условията в ЗООТ „К.ф.“, потвърждава заявените от ищеца твърдения и кореспондира със свидетелските показания за липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, неосигурени адекватни условия за осъществяване на хигиенните потребности на ищеца, липсвало е и пълноценно проветряване предвид факта, че нощем лишените от свобода облекчавали физиологичните си нужди в кофи в спалните помещения. Правата на ищеца са нарушени не само съобразно българското законодателство, но и според ЕКЗПЧОС, според която конвенция никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко и унизително отношение повече, отколкото е необходимо за ограничаване на правата му при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Страданията и трудностите, които е търпял ищецът, надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл.3 от Конвенцията. Неоснователното неизпълнение на задължението на администрацията на Затвора ***, част от структурата на който е и ЗООТ „К.ф.”, да осигури адекватни битови условия за лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанието им, представлява бездействие на административните органи и последица от него са породените неприятни асоциации у ищеца, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. В изложения смисъл съдът намира за доказана и третата предпоставка - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилата вреда. Изтъкнатите аргументи налагат извода, че искът с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС се явява доказан на част от посочените в исковата молба основания. За да приеме за доказани посочените по-горе факти, съдът се основава не само на показанията на разпитания свидетел, които кредитира, тъй като са в съответствие с писмените доказателства, но и на установеното в публикувания