Решение № 1596 от 27.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1596 гр. Варна, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20213100502238 по описа за 2021 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК 202800893, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817, против Решение №262355/23.07.2021г. постановено по гр.д.№2291/2021г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22-партер /вътрешен двор/, против жалбоподателя и “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК 202745272, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817, иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане на установено, че съществува вземане в размер на 2828,34лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „КНМ ГРУП” ЕООД и „ИНТЕЙК” ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с фактура №0081389692/16.05.2011г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството по гр.д. № 11327/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на 11.02.2019г. изпълнителен лист, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е недопустимо, тъй като 1 с предявения иск недопустимо се цели установяване на съществуването по съдебен ред на факт, който не е предвиден в закона. Иск за титулярство на вземане не е познат на правото. Излагат се доводи за липса на правен интерес от предявения иск, тъй като не се твърди и установява правна връзка между ищеца и жалбоподателя, а се атакува и оспорва чуждо гражданско правоотношение. Ищецът основава иска си срещу жалбоподателя единствено на твърдения за неизпълнение на сключен с трето лице договор.

В отговора по чл.263 от ГПК въззиваемият “Интейк“ ЕООД оспорва жалбата с твърдения, че предявеният иск е допустим. Споровете за притежанието на дълг законът отчита като годни за разрешаване именно с установителни искове между претенденти (чл.224 и чл.225 ГПК). Правният интерес от иска е обусловен от съществуващия спор за титулярството на вземането между трима претенденти, които черпят правата си от един и същ праводател. Доколкото нито един от проибретателите не е заместил праводателя си в провелото се производство за установяване на вземането му, приключилият с участието на субституента спор не е процесуална пречка за разглеждане на иск за принадлежността на вземането. По същество са развити са доводи за правилност на извода на съда, че при конкуренция между цесионери, титуляр на вземането е онзи от тях, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-рано.

По делото е постъпила и въззивна жалба от “КНМ Груп“ ЕООД, с която са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение, а в условията на евентуалност за неговата неправилност. Процесното вземане е съдебно установено със СПН в полза на кредитора “КНМ Груп“ ЕООД, поради което всички въпроси, касаещи принадлежността на спорното материално право, основани на факти, настъпили във времевите предели на СПН, са изключени от съдебна проверка. Предявеният иск не е в хипотезата на чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като няма за предмет установяването на право или правоотношение, а на факт с правно значение, за който липсва специална регламентация.

Титулярство е налице при абсолютните права, но не и при притезанията. За ищеца са налице по-интензивни способи за защита на плоскостта на договорната отговорност и оспорване материалната законосъобразност на актовете на ЧСИ. Предявеният иск цели да отрече прехвърлителния ефект на облигационната връзка между двамата ответници, което е недопустимо, тъй като ищецът не е страна по нея. Подобно негативно вмешателство в чуждо облигационно правоотношение предполага упражняване на потестативни права, с каквито ищецът не разполага. Счита, че въпросът за разваляне на договора за цесия от 23.10.2014г. е по допустимост, а не по основателност, като е цитирана практика, според която установителен иск по развален договор е недопустим. Ищецът не е доказал изправността си по договора, поради което са налице основанията за развалянето му. Подържат се доводите за нищожност на спогодбата-анекс от 23.12.2014г. поради липса на основание, което се установява от липсата на доказателства, че ищецът е 2 финансирал водените съдебни производства. Исковата претенция е основана на договор, който не поражда правни последици, поради което е неоснователна.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия “Интейк“ ЕООД е депозиран отговор на въззивната жалба на “КНМ Груп“ ЕООД, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Фактическото поведение на ответниците индикира оспорване правата на ищеца, откъдето произтича правния му интерес. Искът няма за предмет факт, а правото на титулярство на ищеца. Поддържа, че ответниците не са оспорили датата на договора за цесия от 23.10.2014г. и не са ангажилирали доказателства за достоверност на датата на сключения помежду им договор за цесия от 21.10.2014г., въпреки направеното от ищеца оспорване. Оспорват се доводите на жалбоподателя за недействителност на процесният договор за цесия и за развалянето му от цедента, като са развити такива в обратна посока. Изложени са съображения за принадлежността на спорното вземане в полза на ищеца, основани на легитимиращото действие на уведомяването за цесията и непротовопоставимост на слючения без достоверна дата договор между ответниците.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д.№2291/2021г. на ВРС е образувано по предявен от “Интейк“ ЕООД срещу “КНМ Груп“ ЕООД и ”Пи Маркет” ЕООД, иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът е носител на вземане в размер на 1 493.37 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между “КНМ Груп“ ЕООД и “Интейк“ ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с дебитно известие № 0148371787/21.03.2012г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което вземане е съдебно установено в производството по гр.д. № 11327/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на 11.02.2019г. изпълнителен лист.

Ищецът цесионер („Интейк" ЕООД) твърди, че е придобил с валидно и съобщено на длъжника прехвърляне в хода на висящ съдебен процес по гр.д.

11327/2014г. на ВРС вземане, присъдено впоследствие в полза на праводателя (ответника “КНМ Груп“ ЕООД) и описва като факти на нарушение на правата му поведението на другия цесионер (ответника „Пи Маркет“ЕООД), който неоснователно и въз основа на непротивопоставима цесия, също претендира да е придобил същото вземане от същия цедент, като е предприел принудително събиране на дълга, чрез издадения за него изпълнителен лист.

Ответниците оспорват претенцията с възражения за нейната недопустимост поради формирана СПН с решението по гр.д. № 11327/2014г. на ВРС, липса на предвиден в закона ред за защита с установяване на спорно 3 титулярство на облигационно право, поради недействителност на договора за цесия от 23.10.2014г. на основание чл.40 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона и противречие с добрите нрави, а в условията на евентуалност за неговото разваляне. По същество се излагат съображения за неоснователност на иска доколкото уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сключването на договора за цесия, нито за неговата действителност, поради което от него не могат да се извличат съображения за поредността на цесиите.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа следното:

От приетите по делото писмени доказателства и приобщеното гр.д.

№11327/2014г. по описа на ВРС, се установява, че с постановеното по посоченото дело решение е уважен предявеният от “КНМ Груп“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за присъждане на сумата от 2828,34лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и ЕТ Здравец – Пламен Атанасов Георгиев ЕИК103617883, включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 04.11.2010г. до 02.05.2011г. за обект с аб.№ 1619018, платена от цедента без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В хода на процеса по гр.д. №11327/2014г. е настъпило частно правоприемство на страната на ищеца, като “КНМ Груп“ ЕООД чрез пълномощник адв. Красимир Димов Тодорова, е прехвърлил на “Интейк“ ЕООД вземането си в размер на 2828,34лв. по корекционната процедура с договор за цесия, сключен на 23.10.2014г. срещу сумата от 100 лева, за която цесионерът поема задължение да заплати на кредитора на цедента – ЕТ Здравец – Пламен Атанасов Георгиев ЕИК103617883.

По делото не е налице спор , че предишният кредитор “КНМ Груп“ ЕООД е съобщил за извършеното прехвърляне на длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД на 26.10.2014г., като видно от изпратения по ел.поща отговор от длъжника, уведомлението е регистрирано с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.

(л.159 от гр.д.№11327/2014г. на ВРС). Уведомлението за сключената цесия е представено в съдебно заседание, проведено по гр.д. №11327/2014г. на ВРС н а 04.02.2015г., чрез пълномощника на ищеца “КНМ Груп“ ЕООД адв.

Красимир Тодоров, като вземането предмет на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е посочено в позиция под № 187. (л.61 от гр.д.№11327/2014г. на ВРС).

Самият договор за цесия от 23.10.2014г. е представен от “Интейк“ ЕООД по гр.д.№11327/2014г. с молба №46507/23.07.2018г. с правно основание чл.404 от ГПК. (л. 155),

4

Със спогодба - анекс от 23.12.2014г., сключена между “КНМ Груп“ ЕООД, “Интейк“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ЕООД, имащ за цел да уреди отношенията между страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на вземания, сключени между първите две страни на 23.10.2014г., страните са приели, че “КНМ Груп“ ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за прехвърлените вземания с писмо по ел. поща от 26.10.2014г. с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.

(чл. 3 от договора). Уговорено е, че общата стойностна на прехвърлените вземания по чл.1 от Спогодбата е в размер на 2999 148,15 лева (чл. 2), като е предвидено сумите да бъдат заплатени от цесинера директно на първоначалните цеденти – абонати на длъжника „Енерго-Про Продажби“АД в шестмесечен срок от удовлетворяване на вземането от длъжника (чл. 5 и 6).

“КНМ Груп“ ЕООД се е задължило да преде на “Интейк“ ЕООД изпълнителните листи по производствата с предмет 198-те вземания (чл.13).

В чл.18 и 19 страните са уговорили „Интейк“ЕООД да продължи да заплаща всички такси по делата водени от „КНМ Груп“ЕООД относно прехвърлените вземания, както и възнагражденията на явяващите се по делата юрисконсулти, а в чл.16 и 17 е обективирано признанието на „КНМ Груп“ЕООД, че сторените до този момент разноски за заплатени от „Интейк“ЕООД.

Представен по делото е договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г., по силата на който “КНМ Груп“ ЕООД чрез управителя П.Н.К. прехвърля на ”Пи Маркет” ЕООД процесното вземане в размер на 2828,34лв. срещу сумата от 2728.34 лева, платима в срок от шест месеца от датата на подписване на договора. Длъжникът е получил Уведомление с вх.

№5012926/27.12.2018г. за въпросната цесия, като заверен препис от същото е приет по делото (л.79).

За присъдените суми на дата 11.02.2019г. въз основа на влязлото в сила решение в полза на ищеца “КНМ Груп“ ЕООД е издаден изпълнителен лист под № 1091. С Разпореждане 5403/04.02.2019 г. по гр.д. №11327/2014г. на ВРС е било оставено без уважение искането на “Интейк“ ЕООД по молба №46507/23.07.2018г. за издаване на изпълнителния лист в негова полза в качеството му на частен правоприемник в хода на процеса, по съображения, че на основание чл.429, ал.1 от ГПК частните правоприемници могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на процесуалния субституент изпълнителен лист.