Решение № 64 от 02.04.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Първомай, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100822 по описа за 2024 година

Предявени са първоначални обективно евентуално съединени искове за нищожност на клауза от договор с правно основание чл. 26, ал. 4 във вр. с ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и насрещен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Първоначалният ищец Т. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.Д.С. в качеството на изпълнителен директор, че клаузата за дължимост на неустойка по §5 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит от *** е нищожна.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит от *** насрещният ищец предоставил на първоначалния заем от 300, 00 лева, който последният се ангажирал да възстанови на първия с лихва при фиксиран лихвен процент от 51, 60% и годишен процент на разходите от 65, 74%, а съгласно клауза по §5 от съглашението – и да му заплати разсрочено на три равни месечни вноски от по 44, 97 лева неустойка в размер на 134, 91 лева при неосигуряване в тридневен срок от договорното обвързване на обезпечение чрез поръчителство на едно или две физически лица. Заемателят усвоил изцяло заемните средства, но счита процесната уговорка за нищожна поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и 1 нарушаване на тези на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Сочи, че е уговорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции, по съображения че за задължението, чието неизпълнение санкционира, кредиторът е въвел практически неизпълними от потребителя условия с цел да постигне допълнителна печалба, водеща до оскъпяване над прага по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и невключена в лихвения процент.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 4669/12.12.2025 г., с който първоначалният ответник чрез пълномощника си застъпва становище за неоснователност на иска. Отправя и насрещна претенция за осъждане на първоначалния ищец да му върне дължимата му се по договора главница от 300, 00 лева, чиято предсрочна изискуемост обявява с насрещната искова молба, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

Потвърждава, че процесният договор е сключен между страните и че заемната сума е усвоена от длъжника. Навежда, че за изискването да учреди обезпечение и за дължимостта на неустойка при неизпълнението му, както и за възможността да се откаже от договора, същият е бил надлежно предизвестен с предоставената му преддоговорна информация, както и че процесната клауза е индивидуално уговорена.

Със своевременно подаден Отговор вх. № 4862/27.12.2024 г. първоначалният ищец признава насрещния иск.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Писмено становище вх. № 651/10.02.2025 г. и Молба вх. № 577/05.02.2025 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор за потребителски кредит от *** (л. 4 – л. 6) и приложимите към него Общи условия (л. 6 – л. 9) първоначалният ответник, от една страна като „Кредитор”, предоставил на първоначалния ищец паричен заем от 300, 00 лева, а последният, от друга като „Потребител”, усвоил заемната сума и се ангажирал за срок от три месеца в периода от 17.11.2024 г. до 17.01.2025 г. да я възстанови на първия и да му заплати лихва при фиксиран лихвен процент – годишен от 51, 60% и дневен от 0, 1414%, и годишен процент на разходите от 65, 74%, включващ единствено договорната лихва, или да престира общо 326, 16 лева, на три равни месечни анюитетни вноски от по 108, 72 лева с падеж на 17-о число на месеца, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в §20 от съглашението.

Съгласно уговорката по §5 потребителят дължи на заемодателя и неустойка в размер на 134, 91 лева за обезщетяване на вредите му от намаляване на кредитоспособността си, изразяващи се в предприемане на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка на сумата от 44, 97 лева към 2 всяка от тях, нарастваща респективно на 153, 69 лева, в случай че не упражни правото си на отказ от сделката и не изпълни ангажимента си по §4 в 3-дневен срок от подписването й да му осигури предоставяне на едно от следните обезпечения: а. поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение, надвишаващ 90% от стойността на кредита, но не понисък от 1, 5 минимални работни заплати, или б. поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение, надвишаващ 50% от стойността на кредита, но не по-нисък от 1, 5 минимални работни заплати.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай валидността на клаузата за дължимост на неустойка се оспорва с конкуриращи се фактически доводи, които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът трябва да докаже пълно – а именно за противоречие на добрите нрави, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския 3 оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не противоречи на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Процесната уговорка принадлежи към Договор за потребителски кредит от *** (л. 4), който бидейки сключен от първоначалния ответник в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл.

143-148 от ЗЗП.

В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е записано, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по обяснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

4

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.