Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1191 от 14.08.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2121/2026
Вид
Решение № 1191
Подписан
14.08.2026
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. Пловдив, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20265330202121 по описа за 2026 година прие следното :

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. Т. В. от *** против Ел.фиш серия СС №0022194 на ОД на МВР Пловдив, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21,ал.3 вр.ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.3а, вр.ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро / 49.99 лв. С жалбата се оспорва описаната в издадения ел.фиш фактическа обстановка и се иска същият да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от неговия пълномощник, според което ел.фиш е неправилно и незаконосъобразно издаден и като такъв следва да се отмени. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което ел.фиш е правилно и законосъобразно издаден и следва да се потвърди. Претендират се разноски.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, от правоимащо лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 07.02.2026 г. в 17:53 ч. на път А-1 Царацово км 122+673 посока на движение от Трилистник към Царацово е установено движение на МПС л.а.

БМВ Х7М50Д с рег.№ *** с автоматизирано техническо средство № 202221 20062 с превишена максимална средна скорост в участъка от км 137+007 до км 122+673. За така установеното превишение на скоростта от 18 км/ч на името на жалбоподателя бил издаден обжалваният ел. фиш.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства – протокол за установяване годността на приемане на СКТ №2006, протокол за установяване годността за приемане на СКТ № 2022, протокол от метрологична проверка № 448-СГИСИС/06.11.2025 г., протокол от метрологична проверка № 449-СГИСИС/06.11.2025 г., справка за регистрация на МПС, както и веществени доказателствени средства – снимков материал.

Според чл.189, ал.4 от ЗДвП е възможно издаване на ел. фиш в отсъствие на контролен орган, която предвижда, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3в, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател - на ползвателя, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Обжалваният ел. фиш съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити - данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, броя на отнеманите контролни точки, срока, сметката и начините за доброволното заплащане.

Нарушението е установено с АТСС 20222-20062. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 6, т. 65 от ДР към ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Използваното техническо средство е стационарен уред за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера. То е система за секционен контрол на средна скорост Kapsch VRX 35000 ANRP.

АТСС, с което е установено нарушението, е от одобрен тип като доказателство за това е удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 25.06.5237- копие.

АТСС, с което е установено нарушението, е преминало предвидената 2 метрологична проверка, което се доказва от приложения протокол от проверка № 449-СГ-ИСИС/06.11.2025 г.- копие, протокол от метрологична проверка № 448-СГ-ИСИС/06.11.2025 г.- копие.

Посоченото средство функционира по следния начин. СКТ 20222 е точката на навлизане в контролирания за средна скорост пътен участък. СКТ 20062 е точката на излизане от контролирания за средна скорост пътен участък. Разстоянието d между двете стационарни контролни точки е фиксирано. Времето T1 e астрономическото време, в което МПС е засечено от ANPR камерата на СКТ А. Времето T2 e астрономическото време, в което МПС е засечено от ANPR камерата на СКТ Б. Времената T1 и Т2 са с точност до 1/10 s. Разликата между Т2 и Т1 дава информация за измереното време, за което МПС изминава фиксираното разстояние d. Времето Т1 е времето, в което МПС навлиза в зоната за откриване на ANPR камера за преден номер на СКТ А. При навлизане на МПС в зоната за откриване на ANPR камерата се активира подсистемата за заснемане на регистрационния номер на МПС.

Наборът от изображения на превозното средство се заснема, когато предната част на превозното средство, навлезе в зоната за откриване. Времето Т2 е времето, в което МПС навлиза в зоната за откриване на ANPR камера за преден номер на СКТ Б. При навлизане на МПС в зоната за откриване на ANPR камерата се активира подсистемата за заснемане на регистрационния номер на МПС. Наборът от изображения на превозното средство се заснема, когато предната част на превозното средство, навлезе в зоната за откриване.

Минимално базово разстояние за измерване на средната скорост е 300 m. В протокола от проверка е посочено, че СКТХ20222- А 1 се намира на км 137 +007 Км , Трилистник, а СКТ 20062 –А1 се намира на 122+673 км Царацово. Предвид изложеното следва да се приеме за неоснователно съмнението относно точното отчитане на разстоянието между двете точки.

Не се споделя за основателно и оплакването за липса на сигурни доказателства за синхронизация на стационарните точки. От приложеното удостоверение за проведена метрологична проверка следва да се приеме, че времето на стационарните контролни точки, участващи в секционен контрол, се синхронизира чрез N T P протокол от правоприлагащия бек офис /ПБО/.

Синхронизацията се извършва автоматично, непрекъснато и във фонов режим, докато СКТ работи. Използваната архитектура предвижда синхронизация м е ж д у Stratum 1 сървъри, като те синхронизират помежду си с цел резервираност и по-висока точност на времевите данни. В конфигурацията на NTP са заложени няколко Stratum 1 източника на време като NTP протоколът автоматично избира най-точния надежден източник и синхронизира времето.

При прекъсване на комуникация между СКТ и ПБО софтуерът на СКТ не позволява стартиране на процеса по заснемане и разпознаване на рег.номера, с което се гарантира, че данните за дата и час се формират при работеща и синхронизирана система.

Не се споделя оплакването, че не е приложен правилно правилният толеранс на измерената скорост. При движение със скорост над 100 км максимално допустимите грешки за измерване на скорост при условията на функциониране е 3 % от измерената стойност за скорости над 100 км/ч, което 3 обстоятелство е отчетено и установената скорост на движение е 158 км/ч.

Не се споделя и оплакването, че процесният участък е следвало да бъде сигнализиран с пътен знак. Няма въведено нормативно изискване към датата на нарушението контролираният участък да бъде сигнализиран с пътен знак или предупредителна табела при използване на система за измерване на средна скорост. При липса на въведено ограничение за скорост с пътен знак, важимо остава въведеното законово ограничение за движение и приложимият скоростен режим .

Не се споделя оплакването, че поради липсата на пълен машинно генериран доклад не може да се докаже връзката между приложените снимки.

Предвид начина на функциониране на системата, която заснема МПС при навлизане през първата контролна точка и МПС при навлизане през втората контролни точка , то материалът не е непрекъснат, вкл. и не се заснема цялото трасе между тях. Приложените снимкови материали съдържат данни относно преминаване през началната и крайната стационарна контролна точка, които са достатъчни за изчисляване на средната скорост.

Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност и е бил определен субектът на нарушението. Към материалите от административнонаказателната преписка е приложена справка за регистрация на МПС, според която жалбоподателят се явява лизингополучател на МПС, с което е установено нарушението. Няма как лизингодателят, на чието име е регистрирано МПС да разполага с информация и да може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно средство - негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице - лизингополучател.

Единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува, респ. да се търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент процесния автомобил. Нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 188, ал. 1, изр. 1 о т ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на отговорността /собственикът или този, на когото е предоставено МПС/.

Именно с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения, които са извършени от лизингополучателя или от физическо лице, на което юридическото лице - лизингополучател е предоставило фактическото управление на автомобила, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност в свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят - ползвател на автомобила.

Правилно е приложен материалният закон. Жалбоподателят е санкциониран за неспазване на законово ограничение за средна скорост извън населено място, което е нарушение на чл.21 ал.3 вр. ал.1 от ЗДвП, според която водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши средната скорост за съответния контролиран участък от пътя с посочените в ал. 1, 2 и 3 стойности, се наказва с предвиденото по ал.

1, 2 или 3 наказание за съответното превишаване на скоростта. Нормата на чл.182 ал.3а от ЗДвП препраща към санкционната норма, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ при превишение на скоростта извън населено място чл.182, ал.2, т.2 от цитираната разпоредба и съответства на установеното превишение за скорост, което в процесния случай е 18 км/ч.

4

Съгласно чл.182,ал.3а вр. ал.2 т.2 от ЗДвП при превишение на скоростта от 11 до 20 км/ч предвиденото наказание е „глоба“ в размер на 50 лв. Именно в този размер е наложената на жалбоподателя глоба.

При този изход на делото и при направено искане от въззиваемата страна следва в тежест на жалбоподателя да се присъдят сторените по делото разноски. Тази страна се е представлявала по делото от юрисконсулт, поради което и претенцията за разноски следва да се определи от съда . Като взе предвид че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и че същото е приключило в едно съдебно заседание съдът прие, че следва да възложи в тежест на жалбоподателя заплащането на сторените от ответната страна разноски в минимален размер съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на минималните размери на адвокатските възнаграждения.