Определение № 344 от 04.08.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. Смолян, 04.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500342 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 1682/27.05.2025г. от С. А. Т. чрез пълномощника му адв.Б.П. срещу Определение № 151/14.05.2025г., постановено по гр.д.№ 394/2022г. по описа на Районен съд-Девин, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, поради допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон-чл.79,ал.1 ЗС. Излагат се доводи, че е налице неправилен подход при оценка на събраните доказателства, които са довели до неистински фактически констатации, а от там и до погрешни правни изводи, че ищецът няма правен интерес от водене на отрицателен установителен иск с почл.124,ал.1 ГПК.

Твърди се, че между имотите на страните е изградена трайна материализирана ограда първоначално като дървена ограда, а в последствие през 1987-1988 година родителите на страните по делото са подменили оградата на същото място-на имотната граница по плана от 1960г., като изградили ограда от железни тръби и мрежа, която съществува в този й вид и към настоящият момент. По този начин в продължение на повече от 50 години страните ползват имотите си ,като не е имало спорове помежду им .През 2022 година е възникнал спор между тях, породен от претенцията на ответниците, че част от имота на ищеца е тяхна собственост, като тази част е заключена между съществуващата метална ограда между двата имота поставена по имотната граница по плана от 1960 година и имотната граница между двата имота по плана от 1990 година.

През 2023 година ответниците са изградили бетонна стена между двата имота по имотната граница по плана от 1990 година с широчина 25 см. и дължина 1,20 метра ,висока около 0.80 м и искат да бъде премахната оградата в претендираната площ. Именно тази площ се владее от ищеца и той я стопанисва като своя в продължение на повече от 50 години, поради което я е придобил по давност. Именно на тази площ ответниците не са собственици, от което произлиза и правния му интерес. С молба-уточнение на исковата молба вх.№ 1900/06.06.2024 г. ищецът е конкретизирана исковата си претенция. Ответниците са оспорили тази претенция с твърдението, че ищецът няма правен интерес да води отрицателен установителен иск срещу тях. Твърди се, че ищецът владее 1 своя имот в имотните граници по плана от 1960г. като по тази имотна граница е построена от родителите на страните ограда, която съществува и до момента.Владението на имота в тези му граници по плана от 1960 г. добросъвестно, трайно, явно, необезпокоявано от никого в т.ч. и от ответниците, като като ищецът е присъединил владението си към това на своите родители. Сочи се, че без правно основание ответниците са изградили стена по имотната граница между двата имота по плана от 1990 година, като по този начин оспорват правата на ищеца. Правилно съдът е приел, че заявената от ищеца искова претенция е по реда на чл.124,л.1 ГПК като отрицателен установителен иск, поради което тежестта на доказване по този иск е на ответниците, които следва да установят правото си на собственост върху спорния имот, принадлежащо по силата на придобивните способи, на които се позовават. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения са за иск с правен интерес от друг вид защита-от положителен установителен иск по чл.54,ал.2 ЗКИР във вр. с чл.124,ал.1 ГПК, като в тази посока е развил съображения, които не съответства на твърденията в исковата молба.

Необоснован и неправилен е извода на съда, че с предявеният иск ищецът няма да установи, че е собственик на тази площ. От събраните по делото доказателства ответниците не доказват да са установили фактическа власт върху процесният имот след 1960 година до настоящият момента и не твърдят да са упражнявали фактическа власт върху процесната част. Районният съд не е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, че родителите на страните по взаимно съгласие и споразумение са изградили ограда по имотната граница между имотите по плана от 1960 година, която съществува и до сега и в тези граници, като както ищецът, така и ответниците си владеят имотите без противопоставянето им. Не е обсъдено и заключението на вещото лице инж.А.С., че площта включена между съществуващата ограда между двата имота поставена по имотната граница на двата имота по плана от 1960 годна и по плана от 1990 година е общо 10 кв.м., така както са показани на приложената към заключението скица в зелен и червен цвят. Съдът не обсъдил и показанията на разпитаните свидетели, че процесиите части от имота се владеят спокойно, постоянно и непрекъснато от ищеца като собствени. В случая не е оборена презумпцията на чл.69 ЗС и следва да се приеме, че ищецът, като владелец държи вещта като своя, тъй като липсват доказателства, че я държи за другиго. Без основание съдът е отменил дадения ход по същество по чл.253 ГПК и е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото бъде върнато на Районен съдДевин за постановяване на решение по същество но предявения иск.

В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 2214/07.07.2025г. от С. Ц. Х. и Д. Ц.

Х., чрез пълномощника им адв. Ц.Т., в който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че правилно производството по делото е прекратено от районния съд, поради липса на правен интерес, поради което молят да бъде оставена без уважение частната жалба.

Постъпила е и втора частна жалба от С. А. Т. чрез пълномощника му адв.Б.П. срещу Определение № 191/12.06.2025г., постановено по гр.д.№ 394/2022г. по описа на Районен съд-Девин по реда на чл.248 от ГПК по постъпила молба от адв.Ц.Д.Т., в качеството й на процесуален представител на ответниците С. Ц. Х. и Д. Ц. Х.. С обжалваното определение ищецът С. А. Т. е осъден да заплати на ответниците С. Ц. Х. и Д. Ц. Х. разноски по делото в размер на 1400 лева.

Поддържат се оплаквания, че така постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като ответниците не са представили списък на разноските. Съдът не е обсъдил това възражение на ищеца в представения отговор на молбата по чл.248,ал.2 от ГПК.

Съгласно ТР № 6/2012 г. по тълк.д.№ 6/2012 годна на ОСГТК разноски по делото не се 2 присъждат,ако страната не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК. Твърди се, че определението е необосновано,тъй като съдът не е обсъдил посоченото възражение, както и възражението, че ищецът не е получил представен от ответниците списък на разноските , за да направи възражение за прекомерност. Моли да бъде отменено обжалваното Определение № 191/12.06.2025 г.,постановено по гр.д.№ 394/2022 г.п описа на Районен съд-Девин и бъде оставена без уважение молбата за изменение на определението в частта му за разноските.

В срок е постъпил отговор на втората частната жалба с вх.№ 2215/07.07.2025г. от С. Ц.

Х. и Д. Ц. Х., чрез пълномощника им адв. Ц.Т., в който се оспорва същата като неоснователна.

Твърди се, че в последното съдебно заседание, проведено на 03.04.2025г. пълномощникът на ответниците е заявил, че по делото е представен списък на разноските още на 04.06.2024г. В това заседание е присъствал процесуалният представител на ищеца и не е направил възражение за прекомерност. Отделно от това процесуалният представител на ищеца е поискал електронен достъп до делото, който му е разрешен от съда, поради което е имал възможност да се информира за всяко процесуално действие на съда и на страните. Не е необходимо да е представен списък на разноските, за да се произнесе съдът по направено искане за разноски. Моли да бъде оставена без уважение частната жалба.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частните жалби , възраженията в отговорите и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба с вх.№ 1682/27.05.2025г. , депозирана от С. А. Т. чрез пълномощника му адв.Б.П. срещу Определение № 151/14.05.2025г., постановено по гр.д.№ 394/2022г. по описа на Районен съдДевин, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Въззивният съд счита, че районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което обжалваният акт ще следва да бъде отменен и делото върнато на първоинстанционният съд за отстраняване на нередовностите по исковата молба.

В исковата си молба ищецът е поддържал твърдения, че е собственик на основание договор за покупко –продажба с нот.акт №*, том*, рег. № 8, дело № 6/17.01.2001г. на имот с пл.№*, образуващ парцел *, c обща площ 842 кв.м., в кв. 13 по действащия ЗРП на с. З., одобрен със Заповед №220/04.07.1990г. с граници на парцела: от изток- парцел * -на Ц.А. Х. и имот с *-на С.

Р.Х. и Х.Х.Х.; от север-парцел ** на Д.Р.Х. и парцел ** на Х.А.Х.; от запад-парцел *** на Л.А.Х. и юг-улица, ведно с построените в парцела през 1965 г. жилищна сграда, масивна на 2 етажа, със застроена площ 95.75 кв.м. и Стопанска сграда със застроена площ 54 кв.м. Описаният имот е закупил от баща си А.О. Т., който от своя страна го е придобил на основание давностно владение, видно от нот.акт№*, том*,рег.№ 252,дело №5/17.01.2001г. В исковата молба се твърди още, че с.З. има два регулационни плана първият ,утвърден със Заповед № 472/16.05.1960 г., по който план описаният имот е с пл.№ 33, участващ в ***, кв.* по ЗРП на с.З., община-Д., а вторият, който е и действащ, е утвърден със Заповед №220/04.07.1990 г., по който план е описан имота в нотариалните актове. Според Удостоверение за идентичност № УТ-20619-1/14.11.2022г., мот пл. № 202, образуващ *, кв.* по нот.акт*, том*, дело № 6 от 17.01.2001 г. е частично идентичен с имот пл.

№ 33, участващ в образуването на *, кв.* по ЗРП на с.З.,община Д., одобрен със Заповед № 472/16.05.1960г. Твърди се още, че на югоизток имот с пл.№*, образуващ парцел * в кв.* по действащия ЗРП на с.З. от 1990 г. граничи с парцел *, кв.* по ЗРП на с.З., собственост на Ц.А. Х., на когото наследници са С. Ц. Х. и Д. Ц. Х.. Счита, че в тази част на притежаваният от него недвижим имот при утвърждаването на регулационният план от 1990г. е допусната кадастрална грешка, 3 изразяваща се в неотразяване на материализирана имотна граница, изградена от железни тръби и мрежа, отделяща двата имота, в резултат на което част от имота на ищеца с площ около 50 кв. м. е заснета към имота на наследниците на Ц.А. Х.. Твърди, че действителната граница на имота не е променяна от утвърденият регулационен план на с.З. от 1960 г., поради което за него се явява правен интерес от предявяване на настоящият иск. Моли да бъде признато за установено по отношение на ищеца С. А. Т., че ответниците С. Ц. Х. и Д. Ц. Х. не са собственици на югоизточната част от имот с пл.№*, образуващ парцел *, c обща площ 842 кв.м., в кв.* по действащия ЗРП на с.

З. при описаните граници с площ от 50 кв.м., находящи се на югоизток от установената имотна граница, изградена от железни колове и мрежа като действителната имотна граница между двата имота, която не е променяна от 1960г.

Ответниците С. Ц. Х. и Д. Ц. Х. в отговора на исковата молба са оспорили предявения иск като недопустим, като са изложили възражения, че при иск за кадастрална грешка по чл.54,ал.2 от ГПК ищецът следва да докаже правото си на собственост върху спорната площ, тъй като това е основанието имотът да бъде заснет в плана с верните си имотни граници. Това може да стане само с положителен установителен иск, поради което ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, с който да отрече правата на ответниците върху спорната площ, тъй като с този иск няма да се установи, че ищецът е неин собственик. Излагат съображения и за нередовност на исковата молба, тъй като реалната част, предмет на иска, не е индивидуализирана и не е ясно къде се намират спорните 50 кв.м.,които ищецът претендира, че принадлежат към неговия имот. Твърди се още, че ответниците не оспорват, че са признати за собственици заедно с майка си Ф.А.Х. по наследство и давност на на имот. пл.№*, образуващ УПИ* в кв.* по плана на с.З. от 1990г. с нот.акт№*, том*рег.№ 290,дело № 027/2016г. Оспорва се обстоятелството, че изградената от мрежа и железни коловее ограда е по цялата имотна граница.