Определение № 946 от 05.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 946 гр. София, 05.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601328 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения У. К. /U. K./, подадена чрез адв. А. Д. от САК, срещу определение от 08.09.2026 г., постановено по н.ч.д.

№ 5755/2026 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 43-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание по н.о.х.д. № 222/2025 г. по описа на ОС - Хасково.

В жалбата се развиват доводи за неправилност и противоречивост на атакуваното определение и се твърди, че то е постановено при неправилна оценка на доказателствата, тъй като от тях се установява, че осъденият изпълнява всички критерии за условно предсрочно освобождаване. Излагат се съображения за това, че осъденият не е нарушавал установените правила в пенитенциарното заведение, не са констатирани проблеми и конфликти с останалите лишени от свобода, отношението му към служителите е съобразено със законовите изисквания и с необходимото уважение; той изпълнява трудовите си задължения, награждаван е три пъти с писмена похвала, няма наложени дисциплинарни наказания, рискът от рецидив е в ниски стойности, активно се включва в изпълнението на плана на присъдата, утвърдил е трудови навици, подобрил е социалните си умения, затвърдил е уменията си за самоконтрол, а прогнозата за развитието на личността и ресоциализацията му е оптимистична. Неправилно се счита позоваването на първоинстанционния съд на становището на затворническата администрация, което е във фактическо противоречие с приложените по делото актуален доклад и план за изпълнение на присъдата, от които се констатира липса на конкретни проблеми в посочените като дефицитни зони и нисък риск от рецидив, а също така и с експертната оценка на актуалното психическо и 1 емоционално състояние на лишения от свобода. Подчертава се, че според съда проблемна зона е останала и отношението към правонарушението, докато тя не е било такава нито при постъпването на К. в местата за лишаване от свобода, нито на по-късен етап.

Прави се искане за отмяна определението на СГС и уважаване на молбата за УПО.

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 440, вр. чл. 345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение от 08.09.2026 г., постановено по н.ч.д. № 5755/2026 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 43-ти състав, е оставена без уважение молбата на осъдения У. К. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание по н.о.х.д. № 222/2025 г. по описа на ОС Хасково.

Настоящият съдебен състав счита, че правилно е било прието от първоинстанционния съд наличието на обективната предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, за извършено престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1-во, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. От представената от ГДИН, Затвора – град София справка се установява, че към 08.09.2026 г. /датата на постановения първоинстанционен акт/ У. К. е изтърпял общо 2 години, 3 месеца и 6 дни, от които 4 месеца и 27 дни от работа, и остатъкът за изтърпяване е 1 година, 2 месеца и 24 дни.

Що се отнася до изискването на закона осъденият да е дал доказателства за поправянето си, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка не е изпълнена все още, тъй като поправителният и превъзпитателен ефект на наказанието при лишения от свобода У. К. не е напълно постигнат.

Видно от затворническото досие на същия и конкретно от първоначалния доклад във връзка с представянето му пред комисия по разпределение на лишените от свобода, К. е постъпил в затвора на 25.03.2025 г. за първи път, с начало на изтърпяване на наказанието 29.10.2024 г.; за времето на престоя му в приемно отделение е запознат с правата и задълженията си; не е наказван, не е награждаван; не е нарушавал установените правила; отношението му към пенитенциарните служители е съобразено със законоустановените изисквания; не са констатирани проблеми и конфликти с останалите лишени от свобода. При направената оценка на риска тогава са констатирани ниски стойности на риска от рецидив – 31 точки.

Като проблемна зона са отчетени умения за мислене – лишеният от свобода не разпознава проблемите си и не ги решава по законосъобразен начин, не осъзнава последствията от действията си, постига целите си с деликт в 2 поведението, не винаги разбира другите и техните виждания, склонен към импулсивност, с конкретно мислене. Рискът от вреди е оценен като среден за лишения от свобода, среден за обществото, нисък за персонала, нисък за известен възрастен и нисък за деца – като цяло рискът от вреди е оценен като среден.

Установява се от досието – докладна записка от ИСДВР в ЗО „***“, където лишеният от свобода К. е преразпределен от 01.04.2025 г., че до 26.05.2025 г. той не е изпълнявал трудови задължения, не е вземал участие в провежданите културно-масови и спортни мероприятия, а поради недостатъчно добро владеене на български език не е включван в специализирани програми за въздействия.

На 05.09.2025 г. лишеният от свобода е заявил писмено желанието си да полага труд в обслужващата и комунално – битова дейност в ЗООТ „***“ и е започнал да изпълнява трудови задължения като строителен работник. В текущ доклад за него от 26.03.2026 г. е отбелязано, че се справя добре с поставените му трудови задачи и проявява отговорност при изпълнение на ангажиментите си в работна среда; награждаван е двукратно с писмена похвала, не е наказван, взел е участие в турнир по играта „ОК“. По отношение проблемната зона умения за мислене, и относно оценения като среден риск от вреди не е била налице промяна в посочените по-горе първоначални констатации. Посочено е, че в бъдещата работа с К. ще се акцентира върху утвърждаване на постигнатите резултати и затвърждаване на уменията му за правилно вграждане в обществото.

За нуждите на настоящото производство пред първоинстанционния съд е представен доклад по чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, в който така посочените данни от първоначалната оценка са съобразени, ведно с настъпилите вследствие престоя на осъдения в пенитенциарното заведение промени, касателно подобрения в зоните на управление на финанси и доходи, начина на живот и обкръжение и умения за мислене – като в последната посочена зона е констатирана подобрена способност относно промяна на собствените си виждания и липса на импулсивни прояви в МЛС. Отчетено е, че осъденият К. се включва активно в изпълнението на плана на присъдата, утвърдил е трудови навици, с позитивно отношение към труда е, подобрил е социалните си умения и е затвърдил уменията за самоконтрол. Дадена е оптимистична прогноза за развитието на личността на лишения от свобода и неговата ресоциализация на база личностовите ресурси, които притежава – трудоспособна възраст, подкрепа от близките, мотивация за промяна. В същия доклад е изразено положително становище относно възможността за ползване на УПО.

Така изложените данни внимателно са анализирани от първоинстанционния съд при преценката му относно това, дало ли е осъденото лице със своето поведение доказателства за поправянето си такива, които да обосновават извод за настъпило необратимо поправително 3 въздействие на наказанието спрямо личността му като извършител на престъпление и това да не е формално, а да има своите трайни прояви и измерения. В настоящия случай, след съпоставка на данните от посочените по-горе доклади, действително може да бъде отчетено, че лишеният от свобода К. към момента се справя добре и отговорно с трудовите си задачи и е подобрил съществено социалните си умения. В същото време, в установената първоначално с най-голям брой точки проблемна зона умения за мислене /9/, за периода до съдебното заседание пред първоинстанционния съд е отчетено снижаване само с 1 точка /до 8 точки/. Доколкото поначало уменията за мислене са неразривно свързани именно с постигането на целта за изграждане на способност за предвиждане на негативни последствия от собствените действия и постъпки, извличане на поука от минал негативен опит и достигане на способности за разпознаване и законосъобразно разрешаване на проблеми, и според Апелативен съд - София, работата за постигане на посочената цел следва да продължи в условията на пенитенциарно заведение, макар и в последния доклад да е отчетена подобрена способност за промяна на собствените виждания у осъдения К.. Незначителното отражение на престоя в пенитенциарното заведение по отношение на тази дефицитна зона у молителя означава, че не е постигната съществена положителна промяна във формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. Липсата на трайни и необратими положителни промени в личността и поведението на лишения от свобода К. не може да обоснове извод за достатъчна степен на завършеност на процеса на поправяне при него, а с оглед на това не може да обоснове и извод, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода се явява безпредметен и нецелесъобразен.

Необходимостта от продължаване на работата с него се извежда и от представеното препланиране на присъдата от дата 30.03.2026 г., с продължителност от една година на индивидуалната консултативно – корекционна дейност и разговорите и беседите с осъдения, от началото на който период са изтекли около пет месеца до датата на заседанието пред СГС.

По този начин ще се постигнат заложените в плана на присъдата цели, за затвърждаване на мотивацията за промяна на криминалното поведение и уменията за самоконтрол.

Както законосъобразно е преценил първостепенният съд, представените писмени доказателства за семейното положение на осъдения и възможността да започне работа след освобождаването му от затвора също не аргументират извод за основателност на молбата за УПО.

Поради изложеното по-горе, следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че по отношение на поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъдения У. К. не следва да бъде преустановявано, доколкото не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на мисленето на лишения от свобода.

4

Предвид изложеното, като правилно и законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С тези съображения и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК, Апелативен съд - София, НО

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.09.2026 г., постановено по н.ч.д. № 5755/2026 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 43-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода У. К. /U. K./за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание по н.о.х.д. № 222/2025 г. по описа на ОС - Хасково.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Да се извърши превод на турски език на определението на съда и да се връчи на осъдения У. К..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5