Решение № 13505 от 03.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13505 гр. С., 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 202211/.../64012 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 258793/24.11.2022 г., с която от името на Р. В. С., ЕГН ********** против „/.../“ АД, ЕИК /.../ са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на 23.04.2020 г., около 11:50 часа, в гр. С., бул. „/.../“ /.../, при падане от строително скеле на обект „Mall of Sofia“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 3941,68 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.04.2020 г. – 24.11.2022 г.

В исковата си молба ищецът Р. В. С. твърди, че ответникът „/.../“ АД, ЕИК /.../ е универсален правоприемник на „/.../“ ООД, ЕИК /.../, като на 22.01.2020 г. сключил с „/.../“ ООД трудов договор, по силата на който бил назначен на длъжност „кофражист“, като постъпил на работа на 27.01.2020 г. Поддържа, че на 23.04.2020 г., около 11:50 ч., е изпълнявал трудовите си задължения на обект при „Mall of Sofia“ в гр. С., бул. „/.../“ /.../. Посочва, че е извършвал кофражни дейности, като е бил стъпил на най-горната плоскост на строително скеле, като работната конструкция станала нестабилна внезапно, вследствие от което паднал от около 2 м. височина. Сочи, че изпитал силна болка по цялото си тяло и найвече в областта на дясното рамо и кръста, като на същия ден получил медицинска помощ в МБАЛ „Р. А.“ АД. Твърди, че вследствие от инцидента е претърпял тежка луксация на дясна раменна става, съпроводена с болка, оток и ограничен обем на движенията, като 5 месеца след инцидента са констатирани болки при крайните фази на движенията. Ищецът излага твърдения, че на 26.12.2020 г. трудовото му правоотношение с ответното дружество било прекратено, като 1 ответникът все още не бил декларирал настъпилата трудова злополука, поради което ищецът сторил това и същата била призната за такава с Разпореждане № 30419/17.06.2021 г. на НОИ – Териториално поделение С. – град. Посочва, че поради описаната трудова злополука бил в отпуск поради временна неработоспособност през периода 23.04.2020 г. – 20.09.2020 г., като му били причинени интензивни болки и страдания, които продължавал да търпи и към настоящия момент, а се очаквало да продължи да ги търпи и в бъдеще.

Моли, за постановяване на съдебно решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на 23.04.2020 г., около 11:50 часа, в гр. С., бул. „/.../“ /.../, при падане от строително скеле на обект „Mall of Sofia“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 3941,68 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.04.2020 г. – 24.11.2022 г.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, от името на ответника „/.../“ АД е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Признава факта, че на 22.01.2020 г. с ищеца е сключен трудов договор, по силата на който последният е заемал длъжността „кофражист“ при работодателя /.../ АД, по силата на Трудов договор № 313/22.01.2020 г. Посочва, че не е бил уведомен своевременно за настъпили вреди от посочения в исковата молба инцидент, а разбрал за същите в хода на производството пред НОИ, поради което оспорва да е настъпвала трудова злополука. Счита, че изложените от ищеца факти са изопачени и не отговарят на действителността, тъй като след инцидента е бил в болнично заведение за 1 ден за малки оперативни процедури, като е бил в запазено общо състояние без усложнения, а при изписването му е бил с подобрения, без медицински риск от приключване на лечението и без субективни оплаквания. Оспорва ищецът да е имал фрактура на костите и травматични промени на гръдната половина, както и твърдяното влошено здраве и използваният отпуск поради временна неработоспособност да са следствие от описания инцидент. Ответникът твърди, че в деня на инцидента ищецът е скочил от наклонилото се скеле, без контузии и оплаквания, като е отказал да бъде потърсена спешна помощ, поради което счита, че описаните от ищцовата страна увреждания и преживявания не са в причинна връзка с настъпилия инцидент и репарирането им в претендирания от ищеца размер би довело до неоснователно обогатяване. Ответната страна посочва, че е спазила изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, като строителното скеле е било в изправно състояние и е било проверявано. В условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване при твърдения, че ищецът е проявил груба небрежност, като макар да му е бил проведен инструктаж и да е бил запознат с инструкциите за работа със строително скеле, същият не е спазил дадените му указания, не използвал необходимото оборудване за безопасност и не е заел правилна позиция при използването на скелето, с което е предизвикал наклоняване на последното. Излага доводи, че ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, като евентуално дължимото 2 обезщетение следвало да се намали с 90%, поради наличието на съпричиняване при груба небрежност.

Моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е работил по трудово правоотношение с ответника и е претърпял посочената злополука, че тя е призната за трудова по надлежния ред, че е довела до временна или трайна неработоспособност, че вследствие на злополуката е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, и в какво се изразяват същите, а също и размера на претърпените вреди, причинно-следствената връзка между твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука.

В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 22.01.2020 г. ищецът е сключил с „/.../“ ООД, ЕИК /.../ Трудов договор № 313, по силата на който е бил назначен на длъжност „кофражист“, като договорът е прекратен през м.12.2020 г., както и че ответникът „/.../“ АД, ЕИК /.../ е универсален правоприемник на „/.../“ ООД, ЕИК /.../.

От приложената по делото длъжностна характеристика, връчена срещу подпис на Р. С. на 22.01.2020 г., се установява каква е характеристиката на работата на служител, заемащ длъжността „кофражист“, и какви са основните му задължения и отговорности, сред които: извършване на бетонови, кофражни и армировъчни работи; извършване на прегледи преди започване на всяка работна смяна на използваните инструменти, защитни и помощни средства по отношение на тяхната изправност, както и съобщаване, в случай на неизправности на същите; спазване на технологичните изисквания за извършване на СМР, на правилата и инструкциите за безопасна работа и на правилата за вътрешния трудов ред; докладване на прекия ръководител при установени вредности по отношение на технологията, трудовата дисциплина и правилата на безопасна работа; използва по предназначение поверените му инструменти, машини, съоръжения и лични предпазни средства и др.

Представени са декларации №№ 270/27.01.2020 г., с които ищецът е декларирал, че е запознат с Плана за действие при извънредни ситуации и Правилата за безопасност на труда, както и с интегрираната система за управление на качество, околна среда, здраве и безопасност при работа.

С декларация от 22.01.2020 г. Р. С. е декларирал, че му е проведено встъпително обучение и е запознат с Декларацията на ръководството и целите, инструкции, оценка на риска и аспекти на околната среда, План за действия при бедствия и аварии и противопожарно досие, Програма за управление на отпадъците, Правилник за вътрешния трудов ред и Правила за здравословни и 3 безопасни условия на труд.

От представена извадка от книга за инструктаж /л.69-70 от делото/ и Служебна бележка № 270/27.01.2020 г. /л. 63 от делото/ се установява, че ищецът е декларирал, че му е проведен първоначален инструктаж по безопасност, здраве, хигиена на труда и противопожарна охрана.

От представеното Разпореждане № 30419 от 17.06.2021 г. /л. 4 от делото/, представляващо официален документ, издаден на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при НОИ, ТП - С.-град, се установява, че на 23.04.2020 г. Р. В.

С. е претърпял злополука, която е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.

Посочено е, че на 23.04.2020 г. Р. В. С., през време и по повод на извършваната от него работа при „/.../“ ООД, а именно – изпълнение на кофражни работи за направа на вертикална стоманобетонова колона с височина 1,80 м., паднал в резултат на накланяне на строително скеле, вследствие на което получил изкълчване на дясна раменна става. Разпореждането има характер на индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, от една страна, а, от друга, представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална доказателствена сила относно положителния факт на трудовата злополука, като елемент от фактическия състав на чл. 200 КТ /в този смисъл: Решение № 109/2012 г. по гр. д. № 622/2011 г. ІV ГО на ВКС, Решение № 319/2010 г., ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.

Представена е Епикриза от Травматологично отделение при МБАЛ „Р. А.“ АД – гр. П. /л. 26 от делото/, от която се установява, че на 23.04.2020 г. ищецът Р.

С. постъпил в болничното заведение с оплаквания за болки и ограничени движения в дясната раменна става, поради падане на същия ден. Установено е, че пациентът е в запазено общо състояние, като дясната раменна става е била оточна, палпаторно болезнена с ограничени и болезнени движения. След рентгенография е установена луксация на дясната раменна става без данни за фрактура на костите, като на същата дата по спешност е проведена мануална репозиция под венозна анестезия и е наложена имобилизация на крайника. Според епикризата ищецът е изписан без усложнения, с подобрения, без медицински риск и без значими субективни оплаквания.

Представени са 5 бр. болнични листове /л.30-34 от делото/, от които се установява, че във връзка с претърпяната трудова злополука на ищеца е разрешен отпуск за временна неработоспособност в общ размер от 151 календарни дни за периода от 23.04.2020 г. до 20.09.2020 г. вкл.

От приетите по делото медицински документи във връзка със здравословното състояние на ищеца след случилата се трудова злополука, както и от заключението по изготвената от д-р Г. съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че в резултат на претърпения инцидент на 23.04.2020 г. Р. С. е получил следните травматични увреждания: луксация /изкълчване/ на дясна ръка в хумеро скапуларната става. Вещото лице изяснява, че посочената травма представлява пълно разместване на ставните повърхности, при което се разкъсва ставната капсула и главата на раменната кост заема нетипично положение в раменната област, като най-често излиза в посока напред. Според експерта 4 претърпяната от ищеца травма на дясната раменна става е причинена по непряк механизъм при падане назад или напред върху изпъната ръка, което отговаряло да е настъпило при реализиране на процесната трудова злополука. Съгласно експертното заключение след подобна травма горният крайник губи възможност за извършване на активни и пасивни движения, като пострадалият изпитва силна болка, която се увеличава при диагностично и терапевтично интервениране. След травмата възниква оток в областта, който е съпроводен с хематом. След наместване на ставата и имобилизация болката се купира с обезболяващи за няколко дни. Експертът посочва, че в подобни случаи крайникът се обездвижва за 2-3 седмици, като средностатистически функционалното възстановяване настъпва до около месец – месец и половина след инцидента, а за тежък физически труд – до 3 месеца. Вещото лице изяснява, че в процесния случай ищецът се е възстановявал в продължение на 5 месеца по предписание на здравните органи, като този по-продължителен период се е дължал на индивидуални особености на пострадалия и на прилаганото лечение. Според експерта при правилно лечение ищецът може да се възстанови напълно след претърпяната травма. В експертизата се посочва, че не са налице данни след процесния инцидент общото здравословно състояние на ищцовата страна да се е влошило и да са настъпили други увреждания.