Решение № 1506 от 24.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1506 гр. София, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100509319 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 20091326 от 12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 60281/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 43 състав, П. НА Р.Б. е осъдена да заплати на Н. Д., на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразното му задържане под стража за 72 часа за периода от 10.04.2020 г. до 13.04.2020 г. включително по ДП № 1364/2019 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 35717/2019 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на определението, постановено по НЧД № 4214/2020 г. по описа на СРС, НО, 7 състав – 17.04.2020 г., до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 000 лв. Ответникът е осъден, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – разноски, както и да заплати на адв. К.М. М., на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., сумата от 220 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника П. НА Р.Б..

Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността й. Поддържа, че ищецът не е доказал по делото претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на незаконното обвинение. Срокът на задържането под стража на ищеца е 3 дни. Разследването по делото е приключило в разумен срок. За задържане под стража по реда на ЗМВР ответникът не носи отговорност. С протоколно определение на СРС, НО, е 1 отменено постановлението на прокурор при СРП, с което е постановено задържането под стража на ищеца, като от съда е разпредено ищецът да бъде освободен незабавно от ареста. Прокурорът при СРП, участвал в съдебното заседание, е изразил мнение, че не са налице предпоставките на чл.63, ал.1 НПК. Счита, че неправилно е определен моментът, от който се дължи законна лихва, тъй като определението на СРС е влязло в сила на 17.04.2020 г. Счита, е ищецът не е ангажирал по делото доказателства, че е претърпял неимуществени вреди в пряка причинна връзка с действия на П. поддържа, че определеното от съда обезщетение е завишено по размер и не е съобразено с ППВС № 4/1968 г.1 т. II. Съдът не е съобразил и съдебната практика по аналогично случаи, включително и практиката на ЕСПЧ. По делото не са ангажирани доказателства за извършени действия от ответника, които да са извън правно регламентираните в хода на наказателното производство.

Наличието на други наказателни производства спрямо ищеца води до невъзможност за разграничаване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Твърди, че ответникът не е разпространявал информация за воденото наказателно производство срещу ищеца и разгласяването му не е пряк резултат от действията на ответника. Няма ангажирани доказателства за нарушаване на психическото равновесие и изпитването на емоционални страдания да са последица от задържането под стража за срок от 72 часа.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Н. Д., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото са ангажирани убедителни и непротиворечиви гласни доказателства за наличието на отрицателни душевни, емоционални, психически преживявания на ищеца и с тях е доказана причинно – следствената връзка с незаконните действия, като е доказана и тяхната сила и интензитет. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца в срока по чл.263, ал.1 вр. ал.2 ГПК срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск. Счита, че неправилно решаващият съд е ценил свидетелските показания на неговия баща. Най-пълна информация и найточната информация за преживените от него страдания могат а дата найблизките му хора. Също така свидетелят е установил, че ищецът се е затворил и дълго време не се е срещал с други хора. С оглед на това обективно не би могъл да ангажира други гласни доказателства. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд не е съобразил обстоятелството, че периодът на незаконното задължение е 10.04.2020 г. – 13.04.2020 г., когато е началото на пандемията от Ковид-19 и че пребиваването му в затворено помещение с други лица се е отразило много по – тежко на психиката му, поради страх от заразяване и смърт от вируса. Тези страхове и притеснения са по – силни от обичайните. Твърди, че арестът е бил пренаселен. Решаващият съд не е съобразил, че при задържането му е бил на млада възраст – 20-тодишен, с неукрепнала психика и пребиваването му в условията на арест без обективна причина, е изключително стресово за него.

Съдът не е отчел и обстоятелството, че ищецът е осъзнавал, че арестът му е 2 обективно безсмислен и представлява ненужна тежка процесуална репресия.

Поддържа, че не е била налице необходимост от задържането му. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 10.04.2020 г. отишъл в сградата на Дирекция „Миграция“, за да поднови документите си за самоличност и да заяви постоянния си адрес. Там бил арестуван от служители на МВР, които го отвели в сградата на 06 РУСДВР. На 11.04.2020 му било предявено постановление от 20.01.2020 г. за повдигнато обвинение по ДП № 1364/2019 г. на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 35717/2019 г. на СРП. Разбрал, че бил обявен за издирване и че с постановление от 20.01.2020 г. на наблюдаващ прокурор му било наложено задържане под стража за 72 часа, на основание чл.64, ал.2 НПК. Обжалвал постановлението за задържане. Едно денонощие бил в ареста на 06 РУ-СДВР и две денонощия в следствения арест. Ва бул. „Г. М. Димитров“. На 13.04.2020 г. жалбата му била администрирана и жалбата му била внесена за разглеждане в съда. С определение от 13.04.2020 г. по НЧД № 4214/2020 г. на СРС, НО, 7 състав, е отменено като незаконосъобразно постановлението на наблюдаващия прокурор и е постановено незабавното му освобождаване.

Съдът е приел, че задържането му за 72 часа е самоцелно, произволно и като такова е незаконосъобразно, тъй като почти три месеца П. не е отправила до съда искане по чл.64, ал.1 НПК, а предназначението на задържането на обвиняем за 72 часа по чл.64, ал.2 НПК е именно довеждането му пред съд за постановяване на постоянното му адържане под стража. Определението е влязло в законна сила на 19.04.2020 г„ Счита, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.1, пр.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Излага съображения за незаконосъобразност на задържането му. Твърди, че поради незаконното му задържане под стража е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически емоции – страх, притеснение, унижение и стрес, които вреди оценява на 3 000 лв.Твърди, че унизително и притеснително е било за него да бъде безцелно задържат, в нарушение на законите и съдебната практика, без да има основание за задържането му, по време на пандемия и да бъде поставени в опасност неговото здраве и живот.

Негативна емоция му причинил престоя в ареста сред значително по – възрастни от него хора , с различни социални цели. Притеснявал се от упоритостта на ответника, с която бездействал три дни, за да администрира жалбата му. Много се страхувал да не се зарази с коронавирус в ареста и от близкия му контакт с другите задържани в малкото пространство в килията. В резултат от незаконното му задържане след освобождаването му животът му се променил. Станал по – затворен, трудно разговарял с близките си, станал изнервен. Все още изпитвал срам, че е бил в ареста с опасни хора. Изпитвал страх от униформени лица. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

3

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът – П.

НА Р.Б., оспорва изцяло предявените искове. За задържането под стража по реда на ЗМВР не може да носи отговорност. Твърди, че прокурорът при СРП, участвал в съдебното заседание, е изразил мнение, че не са налице предпоставките на чл.63, ал.1 НПК. Твърди, че определението на СРС е влязло в сила на 17.04.2020 г. Счита, че заявените от ищеца неимуществени вреди не са доказани по делото, както и че претендираното обезщетение е завишено по размер. На основание чл.4 ЗОДОВ границите на отговорността на държавата за дейност на правозащитните органи и в частност на П. се простират до вредите, пряка и непосредствена последица от незаконното задържане. Преки вреди за тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. Които са адекватно следствие от увреждането. Вредите следва да са и непосредствени – да са настъпили по вре и място, следващо противоправния резултат. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Твърди, че ответникът не е разпространявал информация за воденото наказателно производство срещу ищеца, поради което разгласяването на обвиненията не е пряк резултат от действия на ответника. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

С постановление за привличане на обвиняем от 20.01.2020 г. на разследващ полицай при 06 РУ-СДВР по бързо производство ЗМК 1364/2019 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 35717/2019 г. по описа на СРП, е прието, че са налице събрани достатъчно доказателства виновност на лицето Н. Д., в извършване на престъпление от общо характер: на 31.05.2019 г., около 13.41 ч., в търговски обект – магазин „Манастирски ливади“, находящ се в гр.

София, ул. „Пирин“ № 81, е отнел чужда движима вещ – 1 брой бутилка шампанско „Империал Брут розе“, на стойност 94, 99 лв.и 1 брой бутилка шампанско „Аис Империал розе“, на стойност 99, 97 лв., всичко на обща стойност 194, 96 лв. от владението на Д.А.Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство. На основание чл.219, ал.1 вр. с чл.199 НПК, след доклад на прокурор при СРП е постановено привличане в качеството на обвиняем на Н. Д. за извършено престъпление по чл.194, ал.1 НК.

С постановление от 20.01.2020 г. на прокурор при СРП е прието, че може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е автор на инкриминираното деяние, както и че съществува реална опасност обвиняемият за извърши престъпление, поради което и на основание чл.64, ал.2 вр. с чл.199 НТП е постановено задържането на Никола Дудич за срок до 72 часа, считано от датата и часа на предявяване на обвинението, с оглед осигуряване явяването му пред съда за разглеждане на искане на СРП за вземане спрямо него на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Видно от представения по делото препис от протокол от проведеното на 13.04.2020 г. открито съдебно заседание по НЧД № 4214/2020 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, е отменено постановление от 20.01.2020 г. на прокурор от СРП, с което е постановено задържането на Н. Д., за срок от 72 часа, обвиняем по ДП № 230 ЗМК-1364/2019 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 35717/2019 г. по описа на СРП, на основание чл.5, §4 ЕКЗПЧОС.