Решение № 127 от 26.04.2022, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 1413/2021
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 26.04.2022
- В сила
- 20.10.2022
- Състав
- Мариана Момчева
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 ал. 1 · Закон за измерванията
- чл. 43 ал. 3 · Закон за измерванията
- чл. 44 т. 4 · Закон за измерванията
- чл. 5 · Закон за измерванията
- чл. 76 ал. 1 т. 2 · Закон за измерванията
- чл. 85 ал. 1 · Закон за измерванията
- чл. 85 ал. 2 · Закон за измерванията
- чл. 94 ал. 1 · Закон за измерванията
- чл. 94 ал. 2 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 127 гр. Добрич, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20213230201413 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***, представлявано от Изпълнителния директор Т. ИЛ. Г. срещу НП № МН -СИБ - 21 124/26.11.2021г., издадено от Началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор Североизточна България” на Главна Дирекция „Метрологичен надзор” /ГД МН/ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 44 т. 4 във вр. с чл.
43 ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ на основание чл. 85 ал. 2 във вр. с чл.
85 ал. 1 от Закона за измерванията е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния
Въззиваемата страна, редовно уведомена, представлява се от П. К. Т. 1 Началник на Регионален отдел „Метрологичен надзор Североизточна България” в Главна дирекция „Метрологичен надзор” при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
По делото е приложено и писмено становище от Р. К. С. - главен експерт - юрист в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/. Прави се искане, жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 94 ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ и приложената по делото Заповед № А - 54/03.02.2021г. на Председателя на ДАМТН и в присъствие на двама свидетели. Връчен е на пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
АУАН е съставен в определените от закона срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението и нарушителят са били открити при извършената на 22.07.2021г. надзорна проверка. Касае се за т.нар. „продължено нарушение”, т.е. такова, което се извършва непрекъснато във времето и продължава до неговото прекратяване. Изпълнителното деяние на процесното нарушение започва да се осъществява с изтичането на 31.12.2015г. на 5 - годишния срок и продължава до момента на извършване на последващата проверка или образуване на административнонаказателното производство. Нарушението е било прекратено със съставянето на 29.09.2021г. на АУАН, който е поставил началото на административнонаказателното производство. При съпоставка на датата на откриване на нарушението и нарушителя - 22.07.2021г. и датата на образуване на административнонаказателното производство - 29.09.2021г., се установява, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34 ал. 3 от 2
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 94 ал. 2 от ЗИ и приложената по делото Заповед № А - 33 от 14.01.2019г. на Председателя на ДАМТН, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
По същество на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът съобрази следното:
На 22.07.2021г. в интервала от 12.30 часа до 13.00 часа, актосъставителят извършил надзорна проверка в обект – водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта в двор, намиращ се в село Б., област Д., ул. „***.
Дружеството, което осъществява присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и водоснабдяване с вода за питейно - битови, стопански и обществени нужди на територията на село Б. е „Водоснабдяване и канализация Д.” АД.
Следователно монтираният водомер във водопроводно отклонение на посочения обект се използва от същото дружество за непрекъснато измерване на обема на доставената вода, която преминава през водомера с цел осъществяване на търговски плащания. Т.е. средството за измерване водомер, попада в приложното поле на чл. 5 от ЗИ.
При проверката е установено, че за непрекъснато измерване на обема на доставената вода, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, на описания обект за абонат Д. А. Д., с клиентски номер № ***, използва водомер произведен от „Беласица“ АД, гр. П., с идентификационен номер /не се чете/ и номинален разход Qn = 2.5 m3/h. В момента на проверката показанието на водомера е 873 m3. Водомерът е в употреба, тъй като е монтиран на водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта в двор на посочения адрес. Свързан е към водоснабдителната мрежа и осигурява подаване на питейна вода към водопроводната инсталация на абоната.
Във връзка с извършване на надзорната проверка и на основание чл. 76 ал. 1 т. 2 от ЗИ, търговецът е предоставил следните документи:
„Фактура – копие № 0201408304/09.07.2021г.“ /Приложение 1 към акт № ВН 1064/29.09.2021г./;
3
„Протокол № 047729 за демонтаж, монтаж, пломбиране на водомер, модул и устройство към него“ от 28.07.2021г. /Приложение 3 към акт № ВН 1064/29.09.2021г./;
В Приложение 1 за абонат Д. А. Д. с партиден номер № *** са вписани ежемесечните отчети на показанията му. Вписани са показанията на водомера, съответно от: 08.06.2021г. – старо 864 m3 и от 08.07.2021г. ново 870 m3. Въз основа на обявените резултати от измерванията е пресметната разлика от показанията на водомера, т.е. изчислен е обема на доставената и консумирана от абоната вода – 6 m3 и е начислена дължимата сума за плащане.
От Приложение № 2 е видно, че описаният водомер е бил използван до 28.07.2021г. При демонтирането на 28.07.2021г. показанието на водомера е 875 m3.
При надзорната проверка на 22.07.2021г. актосъставителят е установил, че показанието на водомера е 873 m3, а водомерът е демонтиран с показание 875 m3.
Така до 28.07.2021г. водомерът се използва за измервания, свързани с търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ.
Според административнонаказаващият орган, водомерът се използва правилно и по предназначение от „Водоснабдяване и канализация Д.” АД за непрекъснато измерване на обема на доставената вода за абоната Д. А. Д. с партиден номер ***, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ.
При извършената надзорна проверка е установено, че върху описания водомер е поставен знак за последваща проверка – знакът за последваща проверка е съгласно чл. 846 т. 5 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НСИКПМК/, Приложение № 52 от Наредбата и представлява оловна пломба с отпечатък: върху едната страна на пломбата индивидуалния номер на проверителя не се чете … 03, от другата последните две цифри на годината на извършване на проверката – 10, т.е. последващата проверка е била извършена през 2010г.
Последваща проверка за водомери с номинален разход Qn ≤ 15 m3/h се извършва на пет години. Тази периодичност е определена в Заповед № А 616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, издадена на основание чл. 43 4 ал. 4 от ЗИ. Съобразно чл. 43 ал. 3 от ЗИ, последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на периодичната проверка.
Следователно по отношение на посочения водомер 5 - годишният срок е изтекъл на 31.12.2015г. и преди тази дата на водомера, намиращ се в употреба, е следвало да бъде извършена последваща проверка, която да се удостовери със знак за последваща проверка, съгласно чл. 846 т. 5 от НСИКПМК.
При надзорната проверка на 22.07.2021г. е извършен външен оглед на процесния водомер за наличие на знак за последваща проверка и е установено, че върху водомера няма поставен знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл. 43 ал. 1 от ЗИ, удостоверяващ извършването на последваща проверка, с валиден срок на проверката.
Достъпът до обекта – водопроводно отклонение с водомерен възел на посочения адрес е бил осигурен от Д. Д. – техник при „Водоснабдяване и канализация Д.” АД и надзорната проверка е била извършена в негово присъствие.
Въз основа на предоставените документи и установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган е приел, че на 22.07.2021г., като използва за непрекъснато измерване на обема на водата, която преминава през процесния водомер, намиращ се в село Б., област Д., който е монтиран правилно и се използва по предназначение на посочения адрес, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без знак за последваща проверка, „Водоснабдяване и канализация Д.” АД е извършило нарушение на чл. 44 т. 4 във вр. с чл. 43 ал. 1 от ЗИ.
Изложеното се потвърждава от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които са непротиворечиви, последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като това описание и съответно правна квалификация, не създават неяснота, за какво точно нарушение е санкционирано дружеството.
В АУАН и в НП недвусмислено е описано, в кой обект наказаното лице използва средство за измерване – водомер, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без знак за последваща проверка на 5 средството за измерване в употреба по чл. 43 ал. 1 от ЗИ.
Законосъобразно за извършеното нарушение е санкционирано ЮЛ – търговското дружество „Водоснабдяване и канализация Д.” АД.
Обстоятелството, че нарушението е било отстранено на 28.07.2021г. и преди даденото с протокол предписание, не е оневиняващо, а смекчаващо отговорността обстоятелство. Още повече, жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 44 т. 4 във вр. с чл. 43 ал. 1 от ЗИ, изразяващо се в използване на средство за измерване без знак за последваща проверка, а не за нарушение по чл. 92 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИ - за неизпълнение на задължителни предписания.
Правилно наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 85 ал. 2 от ЗИ. От значение е това, дали е било изпълнено задължението по чл.
44 т. 4 от ЗИ да не се използва средството за измерване без необходимия знак, в случая такъв по чл. 43 ал. 1 от ЗИ, удостоверяващ извършената последваща проверка. Липсата на установено отклонение в точността на отчетените количества потребена вода не е елемент от състава на нарушението. Без правно значение е и обстоятелството дали водомерът е работил непрекъснато, както и дали впоследствие е бил изправен.
Предвидената имуществена санкция по чл. 85 ал. 2 от ЗИ е в размер от 200 до 500 лв. Наложената имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона размер, като не подлежи на преразглеждане от съда.
Неоснователно е направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението представлява маловажен случай, по следните съображения:
Съгласно чл. 93 т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е. маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по - ниска степен 6 на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.