Решение № 71 от 23.07.2025, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Средец, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20252170100059 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация-Бургас“ АД, ЕИК 102011085, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Лозово, срещу М. С.

К., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ********, с която се иска да бъде признато за установено, че М. К. дължи на ищцовото дружество следните суми: сума в общ размер на 664,14лв., представляваща главница за ползвана , но неизплатена топлинна енергия за периода от м.май 2022г. до м.юли 2024г., а именно: битово горещо водоснабдяване 371,13лв., отопление -37,17лв., сградна инсталация -234,18лв., отчет за дялово разпределение – 21,06лв., както и мораторна лихва за забава в размер на 113,28лв. от 01.07.2022г. до 24.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, които вземания съставляват предмет на Заповед за изпълнение № 309/10.10.2024 год. по ч. гр. д. № 511/2024 год. на РС- Средец /изпратено по подсъдност ч.гр.д. № 6567/2024г. по описа на РС-Бургас/.

Претендират се разноски.

Тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Предявеният иск е с правна квалификация чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, който счита, че искът е допустим, но неоснователен.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат 1 становищата си. Представят и ангажират доказателства.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

За претендираните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 309/10.10.2024 г. по ч. гр. д. № 511/2024 г. по описа на Районен съд - Средец. Настоящият установителен иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, по дадени от заповедния съд указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Поради това съдът приема иска за процесуално допустим.

Не се спори по делото, че М. С. К. е собственик на процесния имот – апартамент в гр.Бургас, *********. Не е спорно, а и е видно от приложените писмени доказателства,че имотът на ответника се намира в топлоснабдена сграда, за която доставчик на топлинна енергия е ищецът „Топлофикация" АД, което дружество отчита и извършва дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника- по силата на договор с етажната собственост от 12.09.2011г. С оглед качеството на ответника на собственик на процесния имот съдът приема за установена облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, възникнала по силата на закона - чл. 150 от ЗЕ, съгласно която разпоредба договорът за продажба на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия като ОУ пораждат действие и не е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно установената съдебна практика по чл. 290 от ГПК - Решение на ВКС постановено по гр. д. № 3184/2013 г. на Трето отд. Общите условия са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на изложеното се приема, че между страните по делото са налице договорни отношения за продажба на топлинна енергия в имота – собственост на ответника като за клиент се счита физическото лице, което е титуляр на вещното право на ползване на имота в сградата, която е топлоснабдена.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът е доставял топлинна енергия на абоната, а от негова страна не е било извършвано заплащане на услугата за процесния период. По делото е приета експертиза, която сочи, че доставената топлинна енергия е разпределена правилно съгласно Наредбата за топлоснабдяването и действащата методика, утвърдена от КЕВР. Вещото лице не е установило несъответствие с нормативната уредба при извършеното разпределение: начислените на ответника за процесния имот суми по отделните пунктове, както и лихвата за забавено плащане са нормативно обусловени, правилни и законосъобразни.

Съгласно Наредбата за топлоснобдяването всеки клиент е длъжен а осигури достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си за отчитане показанията на уредите и водомерите за гореща вода. На клиентите неосигурили достъп се начислява енергия по реда на т. 6. 5 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост приложение 1 към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването като отоплителни тела без уреди.

Съгласно чл. 32 от ОУ купувачите на топлоенергия са длъжни да заплащат дължимите 2 от тях суми в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Собствениците на имоти в топлоснабдена сграда се явяват съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата, от което следва, че дължат заплащането на приспадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях. Безспорно установено е, че собствениците на имоти в етажна собственост, предварително преди придоби в а н е на индивидуален имот в етажна собственост се информират, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект. Същите се запознават предварително и с факта че сградата е в режим на общо управление на общите части в т. ч. и на сградната инсталация за отопление и за горещо водоснабдяване.

Съобразно приетото заключение на вещото лице по делото средствата за измерване в абонатната станция измерват правилно постъпилата топлоенергия, на уреда е извършвана редовна проверка за метрологичен контрол – според свидетелствата за проверка уредът съответства на одобрения тип. Съобразно събраните по делото доказателства се обосновава извода, че количеството доставена топлинна енергия е начислено в съответствие с нормативната уредба, действала през процесния период , поради което съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени, като основателни и доказани.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 475 лв., от които ДТ-75лева, 200лева – депозит вещо лице, 200лв.-депозит особен представител.

Разноските на ищеца в заповедното производство са 225лв. /25 лв. – държавна такса и 200 лв. – адвокатско възнаграждение/.

Мотивиран от горното, Средецкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ********, ДЪЛЖИ на „Топлофикация-Бургас“ АД, ЕИК 102011085, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Лозово, следните суми: сума в общ размер на 664,14лв., представляваща главница за ползвана, но неизплатена топлинна енергия за периода от м.май 2022г. до м.юли 2024г., а именно: битово горещо водоснабдяване -371,13лв., отопление -37,17лв., сградна инсталация -234,18лв., отчет за дялово разпределение – 21,06лв., както и мораторна лихва за забава в размер на 113,28лв. от 01.07.2022г. до 24.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на 3 депозиране на заявлението в съда на 27.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, които вземания съставляват предмет на Заповед за изпълнение № 309/10.10.2024 год. по ч. гр. д. № 511/2024 год. на РС- Средец .

ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация-Бургас“ АД, ЕИК 102011085, сумата от 700 лв. за направените съдебни разноски в заповедното и в настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Средец: _______________________

4