Решение № 174 от 18.10.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Свиленград, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20235620100300 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД, - за признаване за установено по отношение на ответника Ж. С. С., че същият дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД сума в общ размер на 941,82 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 108/2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград, от която: сумата 202,63 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сумата 434,20 лв., представляваща дължими и незаплатени лизингови вноски и сумата 304,99 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законна лихва за период от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането. Претендират се направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.

Ищецът твърди, че между праводателя му “Теленор България ЕАД и ответника Ж. С. С. /абонат/ бил сключен Договор за мобилни услуги от 23.01.2021 г., по силата на който абонатът предпочел мобилен номер ************ с абонаментна програма Тотал+ 16,99, със срок на действие 24 месеца, т.е. до 23.01.2023 г. Във връзка с предпочетения абонамент ответникът сключил и Договор за лизинг от същата дата - 23.01.2021 г., съгласно който получил мобилно устройство MOTOROLA One Fusion Plus 128GB Blue за период от 23 месеца срещу месечна цена в размер на 19,59 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23- месечния срок на договора, срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 19,59 лв., да придобие 1 собствеността върху лизинговата вещ. Мобилното устройство било предоставено на абоната на обща лизингова цена 470,16 лв., при стандартна такава в размер на 729,90 лв., т.е. направената на абоната отстъпка възлизала на сума в размер на 259,74 лв. Абонатът сключил и втори Договор за лизинг от същата дата 23.01.2021 г. съгласно който получил базови аксесоари: l/.

ULTRON RealPower РВ 2600 Alu; 2/. Integral USB 3.0 flash memory; 3/. Good Ram 16GB microSD Class 10 80 MB/s; 4/. MyScreen Lite Edge Motorola One Fusion+; за период от 2 3 месеца срещу месечна цена в размер на 19,59 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора, срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 19,59 лв., да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Устройствата били предоставени на абоната на обща лизингова цена 470,16 лв., при стандартна такава в размер на 729,90 лв., т.е. направената на абоната отстъпка възлизала на сума в размер на 259,74 лв. Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 006634767.

Ответникът дължал месечни абонаментни такси и потребил мобилни услуги за периода 05.01.2021 г. - 04.06.2021 г. на обща стойност 202,63 лв., които не заплатил в уговорения срок, който бил указан във всяка от издадените месечни фактури: фактура № 7315871853/05.02.2021г., фактура № 7317112755/15.03.2021г. и фактура

№

7318447963/05.04.2021г.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на фактурираните такси и услуги на стойност 202,63 лв., ангажирало договорната му отговорност по т.11 от сключените договори, като във връзка с чл.75, вр.с чл.

196, в) от ОУ на мобилния оператор, „Теленор България“ ЕАД прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника и издал крайна фактура №7321053151 от 05.06.2021 г.

Незаплащането на предоставените услуги в срок обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от договорите, като начисли и неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между „Теленор България“ ЕАД и Комисия за защита на потребителите, относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 304,99 лв. била формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11/раздел 2 от договорите.

Претендираната неустойка представлявала стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т.11 от договорите, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи, свързани с него, същият бил длъжен да заплати за всяка СИМ карта, отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до 2 изтичане на уговорения срок, като сумата не можела да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. В случай, че била предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължал и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. В случаите, в които на абоната било предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължал такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора.

Ищецът посочва, че неустойката в размер на 304,99 лв. се формирала от сумата 116,11 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер ************, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС, и сумата 188,88 лв. - неустойка за предоставено устройство MOTOROLA One Fusion Plus 128GB Dual Blue, c отстъпка от стандартната цена в размер на 259,74 лв., съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от 23.01.2021 г.

Ищецът посочва още, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни устройства и базовите аксесоари, за периода от месеца на издаване на крайната фактура месец май 2021 г. до края на уговорения погасителен план по всеки договор, били обявени за предсрочно изискуеми, както следва: За предоставените базови аксесоари се дължала сумата 42,40 лв., представляваща 19 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от месец юни 2021 г. до месец януари 2023 г. в размер на 40,28 лв., съгласно уговорения погасителен план, както и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 2,12 лв.; За мобилно устройство MOTOROLA One Fusion Plus 128GB Dual Blue се дължала сумата 391,80 лв., представляваща 19 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от месец юни 2021 г. до месец януари 2023 г. в размер на 372,21 лв., съгласно уговорения погасителен план, както и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 19.59 лв.

Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано частно гр. дело № 108/2023 година по описа на Районен съд - Свиленград и била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника. Във връзка с връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и дадените му от съда указания, ищецът предявявал исковете за установяване на вземанията си, предмет на заповедта по чр.410 от ГПК.

По тези съображения, ищецът моли да бъдат уважени предявените искове и да му бъдат присъдени направените разноски, включително и тези в 3 заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните, и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 108/2023 г. по описа на Районен съд Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 53/16.02.2023 г. - за заплащане от ответника на сумата 941,82 лева, задължение за предходен период за клиентски номер на абоната № 006634767 по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 23.01.2021г. и договор за лизинг от 23.01.2021г. за отчетния период на фактуриране от 05.01.2021г. до 04.06.2021г., включваща сумата 202,63 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сумата 434,20 лева, представляваща дължими и незаплатени лизингови вноски и сумата 304,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законна лихва за период от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски, включващи държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е предявил искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземанията си, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК (исковата молба е подадена по пощата на 02.05.2023г. – последния ден от 1-месечния срок, видно от пощенското клеймо).

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта. От обективна страна също е налице идентичност – предмет на предявените установителни искове са именно вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.

Със заявлението по чл.410 от ГПК ищецът е представил Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************, сключен на 23.01.2021 година между „Теленор България” ЕАД, като „оператор“, и Ж. С. С., като „потребител“ (л.33). Видно от договора операторът се е задължил да предоставя на потребителя мобилни услуги при абонаментен план Тотал + и 4 при месечен абонамент в размер на 36,99 лв. за срок от 24 месеца – до 23.01.2023г., респ. потребителят е поел задължение да заплаща месечната абонаментна такса. Договорът съдържа клауза (л.35), съгласно която: „В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, Потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата от между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договор за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.“.