Определение № 775 от 05.10.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 458/2023
- Вид
- Определение № 775
- Подписан
- 05.10.2023
- В сила
- 05.10.2023
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 775 гр. Ловеч, 05.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500458 по описа за 2023 година взе предвид:
Производство по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК
Подадена е частна жалба 8056/30.08.2023 г. от „А1 България“ ЕАД, ЕИК **********, чрез пълномощника – адв. Л. Ц. М., с която е обжалвано като незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумите 24.07 лева, представляващи такса за събиране на дължими суми, 5.77 лева – мораторна лихва върху това вземане за период от 01.12.2020 г. до 01.06.2023 г., 590.74 лева – неустойка за прекратяване на договора, 129.90 лева – мораторна лихва върху неустойката и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. Жалбоподателят посочва, че доколкото първоинстанционният съд не е поисал от него да изясни произхода на сумата от 24.07 лева представляваща такса за събиране на дължими суми, както и датата на която ответникът е уведомен за прекратяване на договорните отношения, същият е следвало да поиска втора уточнителна молба на осн. чл.
411, ал. 2, т. 1 от ГПК с която да бъдат уточнени останалите неясноти. Сочи, че с разпореждане № 1430 от 21.07.2023 г., Районен съд Ловеч не е поискал заявителят да уточни кога ответника е уведомен относно предсрочното прекратяване на договора, поради това и същото не е уточнено в отговора му.
Оспорва извода на съда, че за кредитора възниква задължение да уведоми своя длъжник за предсрочното прекратяване, до колкото същото е породено от договорно основание съгласно чл. 54.12 от ОУ и съгласно което „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) 1 дена.“ Позовава се на условията по процесния договор, съгласно които „При неплащане в срок на най-малко 2 (две) последователни месечни вноски от страна на купувача всички суми, дължими до края на срока на Договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.
Фактурата по предходното изречение се издава на датата, определена за издаване на месечните таксуващи фактури по т.6.2, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно Договора за услуги.
Договорът се счита за прекратен от тази дата, като прекратяването не засяга задължението на купавача за плащане на дължимите суми.“ Счита, че предвид неоснователността на Разпореждането в отхвърлителната му част, следва да му се присъдят платените разноски в пълен размер. Посочва, че в хода на заповедното производство претендирания и заплатен от заявителя адвокатски хонорар е в размер на установения в Наредба № 1/09.07.2004 на ВАС минимум, а именно 480 лв. с ДДС, предвид че дружеството е регистрирано по ДДС.Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част, претендира разноски.
Жалбата е подадена на 29.08.2023 г. по пощата, а атакуваният съдебен акт е връчен на 22.08.2023 г. Следователно законоустановеният срок е спазен и жалбата е допустима.
Подадено е заявление № 6774/18.07.2023 г. заявление на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК ********** против Е. Й. Г. за парично вземане в размер на: 1,235.59 лева, включващо неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М*******, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер ********* за период от 28.09.2020 г. до 19.04.2021 г. на обща стойност 542.85 лева; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 102.00 лева; неустойки в общ размер на 590.74 лева, както и мораторна лихва върху цялата сума в размер на 287.73 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението и до окончателното изплащане. Претендирани са и разноски - държавна такса и адвокатски хонорар в общ размер на 510.47 лева.
С разпореждане №1430/21.07.2023 г. Районен съд - Ловеч е оставил заявлението без движение, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и указал на заявителя да посочи с допълнителна молба обстоятелства относно съществените характеристики на договора за електронни съобщителни услуги и договора за продажба на изплащане – цена на услугите, цена и вид на устройството на изплащане, срок на договорите, начин на плащане, как е формирано вземането за неплатени суми за устройство по договора за продажба на изплащане и кои вноски не са заплатени, момент на прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги и на какво основание е настъпило твърдяното предсрочно прекратяване, момент на прекратяване на договора за продажба на изплащане, по кой договор е начислена неустойка и на какво основание, как е формирана тя и какъв е 2 базовия размер за начисляването й, как е изчислена лихвата за забава, като се посочи поотделно размера й върху всяко от главните вземания и началната дата на забава, от която се претендира. Указано е на заявителя да потвърди действието по подаване на заявлението от пълномощник Адвокатско дружество „М., К. и партньори“ или да представи пълномощно за преупълномощаване на съдружник от адвокатското дружество Заявителят е подал писмена молба № 7505/09.08.2023 г.в указания срок, с която е представено пълномощно за преупълномощаване на адвокат Л.
М. от упълномощеното от заявителя адвокатско дружество и е посочен размера на претендираните вземания за конкретните услуги и закупено устройство на изплащане, предоставени на потребителя, размера на неустойките, лихвите и периода за който са начислени. Посочил е, че договорите за услуги в едно с приложенията са прекратени по вина на абоната на 05.03.2021 г. на основание чл. 54.12 от ОУ който гласи , че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на A1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена. Посочил е също, че според приложимите разпоредби за отговорност в приложенията за услугите, когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния абонамент.
С Разпореждане № 1592/14.08.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 1039 по описа за 202 3 година, Районен съд - Ловеч е уважил заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК **********, седалище в *****, представлявано от изп.директор А. В. Д. и изп.директор М. М., за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: **** за вземане в общ размер на сумата 620.78 лева, произтичаща от неплатени електронни съобщителни услуги и неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, както и за сумата 152.06 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.10.2020 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /19.07.2023 г./ до изплащане на вземането, както и за сумата 258.98 лева - разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на заявлението. Отхвърлил е молбата на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за вземане за вземане в размер на 24.07 лева, представляващо такса за събиране на дължими суми, 5.77 лева – мораторна лихва върху това вземане за период от 01.12.2020 г. до 01.06.2023 г., 590.74 3 лева – неустойка за прекратяване на договора и 129.90 лева – мораторна лихва върху неустойката.
Настоящето производство се развива относно № 15 92/14.08.2023 година на Районен съд – Ловеч, което е атакувано в отхвърлителната му част за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за вземане за вземане в размер на 10.66 лева, представляващо такса за събиране на дължими суми, 2.76 лева – мораторна лихва върху това вземане за период от 11.11.2020 г. до 01.06.2023 г., 386.21 лева – неустойка за прекратяване на договора и 95.77 лева – мораторна лихва върху неустойката.
Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК ,което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. В казуса –т.9, т.12 и т.14 от заявлението не се съдържат обстоятелства относно вземането, съставляващо неустойка и лихва - как е изчислено по размер, за какъв период и кога е станало изискуемо. Съдът счита, че в заявлението не се съдържат каквито и да са данни относно дължимостта и начина на формиране на такса събиране на дължимите суми.
Въпреки дадените указания заявителя не е отстранил тази нередовност на заявлението.
Неустойката има обезпечителна и санкционна функция, като мотивира изправност по договора на страната спрямо, която е уговорена.
Същевременно тя осигурява на кредитора обезщетение, което е установено по и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В настоящия казус, неустойката възмездява имуществените щети на „А1 България“ЕАДСофия, при прекратяване на договора при виновно неизпълнение от абоната.
Доколкото съдът приема, че не се доказва прекратяване при условията на чл.54.12 от Общите условия от въззивника неустойка в размер на 590.74 лева не следва да бъде заплащана.
Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата по неустойка с оглед неизправността на длъжника по договора. Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за ползване на мобилни услуги длъжникът има качеството на „ потребител ”, съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета-определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК/. В настоящето производство съдът приема, че при главница възлизаща на 542.82 лева-цена на предоставени съобщителни услуги, неустойка в размер на сумата 5 9 0 . 7 4 лева без конкретизиране на начина на формирането и, може да бъде преценена,че съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП и е необосновано висока.
4
Като последица от приетата неоснователност на процесните неустойки е и недължимост на сумата 129.90 лева мораторна лихва върху сумите, претендирани като неустойки за прекратяването на рамковия договор № *********, начислена за периода от 06.03.2021 г. – 01.06.2023 г.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че Разпореждане № 1592 от 14.08.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 1039 по описа за 2023 година на Районен съд -Ловеч, в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА , като законосъобразно,Разпореждане № 1592 от 14.08.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 1039 по описа за 2023 година на Районен съд -Ловеч, в частта, с която е отхвърлена молбата на „А1 България“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Е. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: *****, за вземане за такса за събиране на дължими суми в размер на 24.07 лева, 5.77 лева – мораторна лихва върху това вземане за период от 01.12.2020 г. до 01.06.2023 г., 590.74 лева – неустойка за прекратяване на договора и 129.90 лева – мораторна лихва върху неустойката.
Разпечатката съдържа 31 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2f07ef3-cf89-4d10-ad68-f32d0e1a68f1