Решение № 244 от 23.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Румен Петров

Спас Иванчев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора К. П. С. като разгледа докладваното от Мина Топузова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200841 по описа за 2022 година Касационното производство e образувано по постъпила жалба от подсъдимия И. Б., чрез упълномощения защитник адв.М. Т. и по жалба на подсъдимия Р. Р., чрез служебния защитник адв.Р. Н., против въззивна присъда № 10 от 12.04.2022г., постановена по внохд № 232/21 г. по описа на Софийски апелативен съд.

В жалбата, изготвена от адв.Т., са наведени трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. В допълнението към нея е посочено, че допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивния акт са довели до ограничаване правата на подсъдимия. Твърди се, че контролираният съд не е спазил изискванията на чл.13 и чл.14, ал.1 от НПК, тъй като не е взел всички мерки за разкриване на обективната истина, не е изградил вътрешното си убеждение чрез пълно и всестранно изследване на доказателствения материал и не е дал отговор на направените възражения. В мотивите на атакувания съдебен акт било придадено съдържание на показанията на св.А., каквото те в действителност нямат, а извършеното от нея разпознаване било осъществено в нарушение на предвидения за това в НПК процесуален ред, още повече че тя не е 1 разпознала Б. пред първоинстанционния съд, поради което с основание можело да се направи извод, че дори подсъдимият да е бил в района на златарския магазин, то не той е извършил инкриминираното деяние. След допуснатото изменение на обвинението било осъществено нарушение на разпоредбата на чл.287, ал.4 от НПК по отношение прочетените обясненията на починалия подсъдим Г.. Според защитника горните нарушения на процесуалните правила са довели до неправилното приложение на закона, а наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства и на целите, визирани в чл.36 от НК. При условията на алтернативност претендира да се отмени обжалваната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да се измени присъдата, като се намали размерът на наказанието лишаване от свобода.

В жалбата на адв. Н. са заявени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Според защитника предходните инстанции са приели за категорични и безспорни доказателства единствено показанията на св.Л., без в мотивите да е налице дължимия анализ на обстоятелството, че към инкриминирания момент подсъдимият е бил в съдебна зала по друго дело, което било безспорно доказано от приложения протокол от проведеното съдебно заседание на 24.10.2011 г., поради което в тази част атакувания съдебен акт следвало да се отмени и Р. да се оправдае. По отношение осъщественото в периода от 18,00 ч. на 21.10.2011г. до 12,00 ч. на 22.10.2011г. престъпление, в което подсъдимият е признал участието си още на досъдебното производство, се иска да се намали наложеното наказание на една година лишаване от свобода.

В съдебното заседание подсъдимият И. Б. не се явява, редовно призован.

Защитникът адв.Т. поддържа жалбата и пледира тя да се уважи по изложените съображения. Счита, че липсват мотиви по отношение на допуснатите и изложени в жалбата съществени процесуални нарушения и осъщественото превратно тълкуване на доказателствата.

Подсъдимият Р. Р. не е намерен на известния по делото адрес, като адв.Н. изрично заяви, че той е уведомен за заседанието, но не желае да се яви.

Защитникът поддържа жалбата и моли да се уважи по изложените в нея и в допълнението съображения.

Подсъдимите В. Б. и Т. Я., както и защитниците им съответно а. Д. и адв.В. Б. не се явяват, редовно призовани.

Представителят на Върховна прокуратура е на становище, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Гражданските ищци - Е. Д. Д., като собственик на ЕТ „Ю. - Е.Д.“, „М.“ ЕООД и „М.“ ЕООД чрез повереника адв.М. П.а, редовно призовани, не изпращат представител.

2

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 260032/30.10.2020 г., постановена от Софийски градски съд по нохд № 1025/16 г.:

1. Подсъдимият И. С. Б. е признат за виновен в това, че на 30.03.2012г. от магазин, находящ се в гр.София, бул. „Мария Луиза“ № 66, в съучастие като съизвършител с Х. Г. /починал/ и неустановено по делото лице, е отнел чужди движими вещи - златни накити, на обща стойност 201 414,73 лв., от владението на Г. К., Н. М. и Ц. Д., продавач - консултанти в ЕТ „Ю. - Е.Д.“, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил сила и заплашване, грабежът е в особено големи размери и дейците са били въоръжени, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.3 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 9 /девет/ години лишаване от свобода.

Подсъдимият е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по останалите повдигнати му обвинения по чл. 199, ал.1,т.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, по чл.346, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и по чл.346, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК на Б. е определено едно общо най-тежко наказание за осъжданията му по нохд № 24947/11 г. на СРС, нохд № 1445/19 г. на СпНС и по настоящото дело от 9 години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато времето, през което Б. е бил задържан, считано от 22.06.2012г. до 23.07.2013г., както и времето, през което е търпял наказание лишаване от свобода по нохд № 24947/2011 г. на СРС.

2. Подсъдимите Р. К. Р., В. А. Б. и Т. В. Я. са признати за виновни в това, че на 24.10.2011г., от магазин 28-29, находящ се в РУМ „Младост“ - 2, в гр.София, в съучастие помежду си и с Х. Г. /починал/ като съизвършители са отнели чужди движими вещи - златни накити, на обща стойност 393 769.31 лв. от владението на Х. Г. - продавач - консултант в „М.“ ЕООД, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това заплашване, грабежът е в особено големи размери и дейците са били въоръжени, като деянието е извършено от Р. при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.3 и т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, а за Р. и вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК и при условията на чл.54 от НК Р. и Б. са осъдени на по 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода, а Я. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 8 /осем/ години лишаване от свобода.

Подсъдимият Р. Р. е признат за виновен в това, че на 21.10.2011 г. в гр.София, кв.„Дружба“ противозаконно е отнел чуждо МПС - л.а. „Ф. П.“, на 3 стойност 3 000 лв., от владението на А. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го ползва, като автомобилът е оставен без надзор, поради което и на основание чл.346, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 /три/ години лишаване от свобода.

Подсъдимият Р. Р. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по останалите повдигнати му обвинения - две по чл. 199, ал.1, т.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и две по чл.346, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК на Р. е определено едно общо най-тежко наказание за осъжданията му по нохд № 12983/14 г. на СРС, нохд № 7083/14 г. на СРС, нохд № 9813/14 г. на СРС, нохд № 709/17 г. на СГС и по настоящото дело от 15 години лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличено с 2 /две/години - на 17 /седемнадесет/ години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато времето, през което Р. е бил задържан, считано от 09.05.2012г. до 03.01.2013 г., както и времето, през което е търпял наказание лишаване от свобода по горните дела, включени в съвкупността.

На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК на В. Б. е определено едно общо най-тежко наказание за осъжданията му по нохд № 757/14 г. на СпНС, нохд № 195/13 г. на Военен съд - София и по настоящото дело от 18 години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Към така определеното наказание лишаване от свобода на основание чл.23, ал.2 и ал.3 от НК са присъединени наказанията от 11 /единадесет/ години лишаване от право да управлява МПС и конфискация на 1/2 ид.ч. от л.а. „С.“, собственост на подсъдимия. Приспаднато е времето, през което Б. е бил задържан по настоящото дело, считано от 10.05.2012 г., както и по останалите дела, по които е търпял наказание лишаване от свобода.

Наложеното на Я. наказание от 8 години лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим.

С присъдата на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите Р., Б. и Я. са осъдени да заплатят солидарно на „М.“ ЕООД сумата от 393 769,31 лв., а подсъдимият Б. - на ЕТ „Ю. - Е.Д.“ сумата от 201 414,73 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането - съответно 24.10.2011 г. и 30.03.2012 г., до окончателното им изплащане, както и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове, като в тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски и съдът се е разпоредил с веществените доказателства.

4

По жалба на подсъдимите И. Б., Р. Р. и Т. Я., чрез защитниците им съответно адв. Т., адв. Н. и адв. Б., срещу първоинстанционния съдебен акт е образувано внохд № 232/21 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановената по делото присъда на основание чл.334, т.2, т.3 и т.6 вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК е отменена първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия Т. Я. и вместо нея е постановена нова, с която същият е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.199, ал.2, т.3 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК; присъдата е изменена като е отменена в частта, с която Я. е осъден при условията на солидарност заедно с подсъдимите Р. и Б. да заплати на „М.“ ЕООД сумата от 393 769, 31 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати съответната част от дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск и по отношение на разноски по делото. В останалата част първоинстанционата присъда на основание чл.338 от НПК е потвърдена.

В срока за произнасяне в касационното производство е постъпил акт смърт № 1208 от 13.12.2023г. видно, от който жалбоподателят подсъдим Р. К.

Р. е починал на 12.12.2023 г., в лечебно заведение в гр.София, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.2 вр. с чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК следва да се отменят първоинстанционният и въззивният съдебни актове, в частта по отношение на Р. и да се прекрати воденото спрямо него наказателно производство само на посоченото основание, без да се разглежда постъпилата от него, чрез служебния защитник адв.Н., жалба.

При горното процесуално развитие на делото, отсъствието на касационен протест срещу оправдаването на Т. Я. и жалба от осъдения В. Б.

/той не е обжалвал първоинстанционната присъда/ и съобразно разпоредбата на чл.347, ал.1 от НПК, предмет на настоящата на касационна проверка се явява въззивната присъда, при това само в частта, с която единодушно е потвърдено осъждането на подсъдимия И. Б. по отношение обвинението по чл.199, ал.2, т.3 от НК, относно осъществено на 30.03.2012 г. деяние в магазин, находящ се в гр.София, бул.„Мария Луиза“ № 66.

При така очертаните предели на касационната проверка жалбата на И.