Решение № 224 от 03.11.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Севлиево, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230100653 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

И. Г. Д., ЕГН ********** е предявила против „Профи Кредит България” ЕООД установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №40011067313 от 28.07.2022 г. сключен между страните.

Ищцата твърди, че на 28.07.2022 г. между ищцата, в качеството й на „Кредитополучател“ от една страна и ответника, в качеството му на „Кредитор“ бил сключен Договор за потребителски кредит Стандарт №40011067313 (накратко „Договорът за заем"), при следните условия: 4,000.00 лева главница; 41% годишен лихвен процент; 49.11% годишен процент на разходите;36 месечен срок на кредита;

Съгласно т. VI. от Договора за заем ищцата е „поискала и закупила“ допълнителни услуги, а именно: Фаст - предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за което кредиторът е начислил допълнително сума в размер 1,600 лв.; Флекси - предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за което кредиторът е наичсил допълнително сума в размер 2,000 лв.

В договорът за заем било пояснено, че сумите ще бъдат разсрочени в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва. По този начин, общата сума на заема не била обявената в Договора за заем 6,958.12лв., а значително по-висока 10,558.12 лв.

1

Поддържа се, че клаузите „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни, а договорът недействителен поради неточно посочено ГПР.

Излагат се съображения, че посочените клаузи представляват по своята същност действия по усвояването и управлението на кредита в тотално противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същите определено не са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Освен това същите били сключени във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като съгласно пог. план длъжникът следва да заплаща 36 месеца за нещо, което не ползва, като изискуемостта за заплащане на възнаграждението за предоставяне на доп. услуги настъпвала от датата на сключване на самия договор за потребителски кредит. Сочи се, че клаузите не били индивидуално уговорени клаузи по см. на чл. 145, ал. 2 ЗЗП.

Твърди се, че уговореното в процесния договор възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1,600 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2000 лв. е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК. Излагат се подробни съображения, че невключването на посочените услуги в ГПР води до неправилно посочен ГПР, което според практиката на СЕС води до недействителност на договора за кредит.

Искането към съда е да уважи така предявения иск. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. Поддържа се, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Излагат се съображения, че безспорно между страните е бил сключен посочения в исковата молба договор за кредит, но договорът отговарял на всички законови изисквания и на специалните изисквания на ЗПК. Сочи, че дори да се приеме, че има неточно посочване на ГПР, това не водело до недействителност на договора за кредит.

Поддържа се, че посочения ГПР в размер на 41 % не противоречал на закона и добрите нрави.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Основателността на предявения иск, имащ за предмет прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит в неговата цялост, е обусловена от установяване от ищцата, при условията на пълно и главно доказване, сключването между нея и ответното дружество на процесния договор за кредит и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето на клаузите, за които се твърди, че водят до нарушение на ЗПК;

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи действителността на договора - съответствието му със законовите разпоредби, в частност със ЗПК и ЗЗП.

С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК, с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 20.06.2025 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №40011067313 от 28.07.2022 г., както и че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са били включени в посочения в договора ГПР.

Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора Фаст приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.

15. 1 от ОУ/ и пакет от допълнителни услуги - Флекси - право на промяна на погасителния план при специфични условия/т. 15. 2 от ОУ/.

Безспорно представения договор е такъв за потребителски кредит по смисъла н а чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.

Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал.

1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

3

Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

Видно от представения договор за потребителски кредит, в същия е предвидено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1600 лв. и „Флекси“ в размер на 2000 лв. при главница по кредита – 4000 лв. От съдържанието на Раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15. 1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. След одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения. Според чл. 15. 2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“, получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически послабата страна – потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно разглеждане на заявлението си и предоставяне на сумата по кредита до 24 часа след получаване на подписан договора за кредит, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратни срокове. За пълнота следва да се посочи и че в договора за потребителски кредит не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на „услугата“ - неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ.

– какво преимущество в тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Що се отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл. 15.2.1. 2 и чл. 15.2.2. 3 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а 4 не възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. Поради това при сключването на договора за длъжника не съществува възможност да избегне плащането на възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще възникне в сферата на кредитора. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в годишния лихвен процент, тъй като представляват сигурна печалба за кредитора. В случая това не е сторено, което води до нарушаване императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за посочване в договора на лихвения процент по кредита, тъй като посоченият ГЛП не съответства на реалния такъв. Наред с посоченото, е налице и нарушаване на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,11 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – разходите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално 5 застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.