Определение № 12896 от 18.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12896 гр. София, 18.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110174631 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 407353/13.12.2024г., подадена от „............, ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Управителя – А.Х., чрез адв. Г. С. Я., АК - Б., със служебен адрес: гр. С. срещу „.............“ , ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление – гр. С., представлявано от Управителите – А. К. и К.К.

Предявени са за разглеждане обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 2 647,20 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за посредническа услуга по търсене, подбор и представяне на кандидат за длъжността „Бюти консултант“, дължима съгласно Договор за предоставяне на посреднически услуги от 29.06.2023г. и Търговска оферта № 100008573/21.06.2023г. и издадената във връзка с подбора на кандидата – П. Б. М. – П. -Фактура № **********/03.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2024г., до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, за сумата от 1117,12 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на задължението, дължими на основание т. III.5. от Договора за предоставяне на посреднически услуги от 29.06.2023г., изчислена на база 0,1 % от главницата за периода от 11.10.2023г. до 05.12.2024г. (422 дни).

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на процесуалния представител на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.

Налице са предпоставки за изготвяне на проект за доклад по делото:

1

Ищецът – „..........., ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр.

С. твърди, че по силата на Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 29.06.2023г. между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът, в качеството си на „Посредник“ (Изпълнител), се задължил да извърши в полза на ответника – „Клиент“ (Възложител), услуги по селекция на кадри (търсене, подбор и представяне на кандидати за работа) срещу възнаграждение. Посочено е, че длъжностите, които се търсели били складов работник, бюти консултант, търговски представител и началник склад. Възнаграждението на посредника се определяло съгласно таблица, поместена в офертата, при прилагане на коефициент, умножен по стартовото месечно брутно възнаграждение, съгласно офертата за работа. След извършване на услугите по подбор на персонал, посредникът следвало да издаде електронна фактура за окончателно плащане, като в конкретния случай падежът на задължението бил 7-дневен от датата на издаването на фактурата. Страните били уговорили и заплащането на „такса ангажимент“, която представлявала предплащане с оглед първоначалното ангажиране на ресурси от посредника, и била в размер на 800 лв. без ДДС (960 лв. с ДДС), дължими в 7-дневен срок от подписване на офертата.

Твърди, че ищцовото дружество е изпълнило коректно задълженията си по търсене и подбор на персонал, като е представило няколко кандидати, подходящи за търсените позиции. За заемане на длъжността „бюти консултант“ била одобрена кандидатурата на П. Б. М. – П. За извършената услуга била издадена Фактура № 0000023356/03.10.2023г. с основание „Такса подбор за П. П./ Оферта 1000008573/21.06.2023г. и падеж – 10.10.2023г., за сума в размер на 2 647,20 лв. (данъчна основа в размер на 2 206 лв. и 441,20 лв. ДДС). Възнаграждението било формирано като договореното след съгласуване с клиента и кандидата месечно брутно възнаграждение, което в процесния случай било в размер на 1 932,86 лв., умножено по коефициент 1,4, равняващо се на 2 706 лв. - 3 247, 20 лв. с ДДС, от които било приспаднато авансовото плащане (600 лв.) е била получена крайната сума – 2 647,20 лв. с ДДС.

Посочва, че услугите били приети от ответника без възражения, в подкрепа на което твърдение е представен имейл за потвърждение от 07.09.2023г.

На 25.10.2023г. ответникът уведомил ищеца, че П. П. е подала молба за прекратяване на трудовите си правоотношения, поради което пожелал да бъде активирана клаузата за гаранция по чл. I.5 от Договора и относимата разпоредба от Офертата. Въпреки че предпоставка за изпълнение на гаранцията било заплащането от Клиента на таксата за подбора, „.........“ предложил нови кандидати за същата позиция. Плащане по фактурата обаче така и не било извършено. Във връзка с това, ответното дружество дължало и неустойка за забавено плащане на цената в размер на 0.1 % от неизплатеното задължение за всеки ден забава, която възлиза на 1 117,12 лв. за периода от 11.10.2023г. до 05.12.2024г.

Изтъква, че правото да бъде получено възнаграждение за 2 посредническата дейност по наемане на работа, извършвано от посредниците по чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗНЗ, каквото било и ищцовото дружество, било закрепено в разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 4, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, утвърдена с ПМС № 107/17.05.2003, в сила от 27.05.2013г. Навежда твърдения, че функциите на посредника обхващат цялостната дейност по намиране на подходящи кандидати и представянето им на вниманието на Клиента, който сам преценявал дали и с кого да сключи трудов договор. Възнаграждението се дължало на база извършената услуга по самата селекция, а останалите услуги, вкл. и предлагането на кандидат за замяна на вече одобрено лице с друго, били допълнения към основната услуга.

Моли се да бъде осъден ответникът – „................, ЕИК: ........... да заплати на „................, ЕИК: ...........сумата от сумата от 2 647,20 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за посредническа услуга по търсене, подбор и представяне на кандидат за длъжността „Бюти консултант“, дължима съгласно Договор за предоставяне на посреднически услуги от 29.06.2023г. и Търговска оферта № 100008573/21.06.2023г. и издадената във връзка с подбора на кандидата – П. Б. М. – П. -Фактура № **********/03.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2024г., до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, за сумата от 1117,12 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на задължението, дължими на основание т. III.5. от Договора за предоставяне на посреднически услуги от 29.06.2023г., изчислена на база 0,1 % от главницата за периода от 11.10.2023г. до 05.12.2024г. (422 дни).

Претендират се и направените в производството разноски, вкл. тези за обезпечение на исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество – „..........., ЕИК:

............. със седалище и адрес на управление – гр. С. „“, не е подало отговор на исковата молба. С молба от 04.03.2025г., адв. Б. Е.е депозирал молба, с която оспорва предявените искове и моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърди, че претендираното вземане е недължимо, поради непредоставяне на договорената услуга. Навежда твърдения за нищожност на уговорената и претендирана неустойка.

Съдът намира следното:

Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между тях е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 29.06.2023г., съгласно който ищецът, в качеството си на „Посредник“ (Изпълнител), се задължил да извърши в полза на ответника – „Клиент“ (Възложител), услуги по селекция на кадри (търсене, подбор и представяне на кандидати за работа) срещу възнаграждение.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат 3 претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенции с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл.

266, ал. 1 от ЗЗД, и иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че 1) между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, по силата на договор за посреднически услуги от 29.06.2023г., по който е имал качеството на изпълнител по търсене, подбор и представяне на кадри (което е обстоятелство е безспорно между страните); 2) че е изпълнил възложените по договора дейности точно в качествено, количествено и темпорално отношение (че е бил изправна страна по него); 3) че работата е бил приета от възложителя (ответника) и за него е възникнало задължение за плащане на уговореното възнаграждение, както и 4) начина на формирането и размера на възнаграждението, неговата изискуемост.

При доказване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга, съответно - наличието на основания за недължимост на същия, както и възраженията си.

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за посреднически услуги, в който е било предвидено, в случай на неизпълнение на насрещната страна, да е дължима неустойка в посочения размер, както и нейния размер.

В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, които изключват отговорността му за заплащане на неустойка.

На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основана своите искания или възражения.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда, по смисъла на чл. 155 ГПК.

По отношение на доказателствените искания:

1. По исканията на ищеца:

Съдът намира, че представените по делото писмени доказателства са относими, допустими и необходими и следва да се приемат и приложат по делото.

По делото е допуснато обезпечение на предявените от „........... осъдителни искове, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху вземанията по банковите сметки на ответника до сумата от 3764,32 лв., и е издадена Обезпечителна заповед № 15/13.01.2025г.

4

Прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която въз основа на събраните по делото доказателства и на справка в счетоводствата на ищеца и на ответника и в НАП, да даде отговор на следните въпроси: 1) Осчетоводена ли е процесната фактура, издадена по търговската оферта, в счетоводните регистри на ответника и на ищеца, и кога?; 2) Отразена и осчетоводена ли е фактурата в дневниците за покупкопродажби и в справките-декларации по ЗДДС на ответника и на ищеца, и заприходени ли са посредническите услуги от ответника?; 3) Водени ли са редовно търговските книги на двете дружества, съгласно изискванията на Търговския закон и Закона за счетоводството?; 4) Ответникът ползвал ли е данъчен кредит за извършената продажба на посреднически услуги, съобразно издадената фактура, и в какви размери?; 5) Какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение за месец октомври 2023г. при нетно възнаграждение в размер на 1500 лв.?; 6) Какъв е размерът на неустойката по т. III.5. от Договора върху сумата по фактурата за периода от 11.10.2023г. до 05.12.2024г.?

Съдът намира, че на въпросите може да отговори съдебно-счетоводна експертиза, но отлага произнасянето по основателността на искането в първото осз.

Направено е и доказателствено искане за допускане на съдебнотехническа експертиза, чрез която да бъде направена справка в компютърните системи на ищеца и на ответника и да бъде даден отговор на следните въпроси: 1) Процесната фактура, издадена от ищеца към ответника, била ли е изпратена по електронна поща и ако да – от кой имейл адрес е станало изпращането, съответно – получаването, и на коя дата е била получена от адресата?; 2) Съответства ли представената по делото имейл кореспонденция с тази, запаметена в съответните програмни продукти при ищеца и ответника?